Aspects Paraverbaux de l’argumentation chez Michel Onfray

Абстракт

В настоящата студия се анализират паравербалните аспекти на аргумента­цията на Мишел Онфре, която подчертава значителното влияние на неговата интонация, ритъм, тембър, и гласови промени върху начина, по който се възприемат неговите идеи. Онфре, който е съвременен френски философ, известен със своите убедителни и поня една изкусна аргументация и да ангажира вниманието и интереса на аудиторията си. Като прави съзнателни и несъзнателни промени в своя тембър, тоналност, словопоток, основна честота и т.н., той създава динамика, която предизвиква емоции и пробужда аудиторията си към размисъл, превръщайки сложни концепции в достъпни послания. Ефективността на неговата аргументация произтича не само от нейното съдържание, но и от нейната сло­весна и музикална форма. Например интензивността на гласа му, когато обсъжда обезпо­коителни истини или оспорва установени догми, привлича вниманието, като същевремен­но легитимира твърденията му. Тази техника обаче носи рискове, тъй като паравербалните аспекти могат да засенчат същността на неговите аргументи, което води до критики по отношение на същността на неговия анализ. В крайна сметка, паравербалните умения на Онфре допринасят за един своеобразен стил на аргументация, който се стреми да събуди съзнанието и критическото мислене на публиката, изразявайки сложната връзка между форма и съдържание в съвременната философска комуникация.

Библиография:

Цитирани източници

Cerbrat-Orecchioni 1996: Cerbrat-Orecchioni, C. La conversation, Paris, Seuil, 1996

Perelman 2006 : Perelman, C.& Olbrechts-Tyteca, L. Traité de l’argumentation, Bruxelles, Editions de l’Université de Bruxelles, 2006

Консултирани източници

Ботева 2022: Ботева, М., Теория на аргументацията на Хаим Перелман | РЕТОРИКА И КОМУНИКАЦИИ (rhetoric.bg).

Ибриямов 2015: Ибриямов, М. Някои основни понятия в аргументативния дискурс. Реторика и комуникация. Метин Ибриямов - Някои основни понятия в аргументативния дискурс | РЕТОРИКА И КОМУНИКАЦИИ (rhetoric.bg).

Мавродиева 2013: Мавродиева, И. Реторика и Пъблик Рилейшънс, София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013 г.

Радева 2014: Радева, В. Убеждаваща комуникация и диалог, София, У И „Св.Климент Охридски“, 2014 г.

Руменчев 1994: Руменчев, В. Реторическии класификации, София, УИ „Св.Климент Охридски“, 1994 г.

Руменчев 2006: Руменчев, В. Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване, София, УИ „Св.Климент Охридски“, София, 2006 г.

Русинова, Г, Техники на аргументация в спора: прагматико-диалектически подход Габриела Русинова-„Техники на аргументация в спора: прагматико-диалектически подход“ | РЕТОРИКА И КОМУНИКАЦИИ (rhetoric.bg).

Cerbrat-Orecchioni 1996: Cerbrat-Orecchioni, C. La conversation, Paris, Seuil, 1996.

Cosnier, J. Sémiotique des gestes communicatifs II-10_Semiotique_des gestes.pdf (cnrs.fr).

Birdwihstell 1968: Birdwihstell, R., L’analyse kinésique, Paris, Didier/Larousse, 1968

Hymes 1984 : Hymes, D. Vers la compétence de la communication, Paris, Hatier-Credif, 1984.

Onfray 1990 : Onfray, M. La sculpture de soi: la morale esthétique, Paris, Le livre de poche, 1990.

Onfray 2019: Onfray, M. Decadence, Paris, Flammarion, 2019.

Onfray 2019 : Onfray, M., Le crépuscule d’une idole. L’affabulation freudienne., Paris, Grasser, 2019.

Paraire 2013 : Paraire, M., Michel Onfray, une imposture intellectuelle, Paris, Les éditions de l’épervier, 2013.

Perelman 2006 : Perelman, C.& Olbrechts-Tyteca, L. Traité de l’argumentation, Bruxelles, Editions de l’Université de Bruxelles, 2006.

Winkin 2001 : Winkin, Y. La nouvelle communication, Paris, Seuil, 2001.