Художествените текстове в обучението по български език на студенти по медицина

Абстракт

Овладяването на медицинската лексика и терминология на български език е от съществено значение за бъдещите медици. Не по-малко важно е и развитието на кому­никативни умения за общуване в диадата лекар - пациент. Тези умения изграждат основа­та на комуникативната компетентност, необходима на студентите, за да влязат успешно в социалната роля на лекари и да изграждат професионални отношения в сферата на здра­веопазването.

С нарастването на мобилността в Европейското пространство за виеше образование се задълбочава процесът на интернационализация в българските университети. В тази динамична среда комуникацията между бъдещи лекари и пациенти - представители на различни лингвокултурни общности, все по-често се ориентира към търсене на интердис­циплинарни подходи на взаимодействие, обогатени с методите на хуманитарните науки. Проучвателният фокус в настоящото изследване е насочен към една специфична област в медицинското образование - обучението по български език като втори (чужд).

Целта на студията е не само да привлече изследователски интерес към взаимната свързаност между литературата и медицината, но и научно да обоснове приложението на педагогически модел за работа с художествени текстове в обучението по български език на чуждестранни студенти от медицински специалности.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Атанасов, П. (2024). Въпроси на публичната дипломация и сигурността. Поглед към българо-македонските отношения през 1991-2024 г. Пловдив: Макрос.

Балканска, П. (2010). Емпатично поведение в медицинската практика. В: Медицинска педагогика, ЕКС-ПРЕС, Габрово, 216-225.

Бекарев, А. М., & Тюрина, Н. И. (2018). Организационные изменения в терминах автопоэзиса. Вопросы управления, (6 (36)), 84-90.

Бондиков, В. (2015). Комуникацията - общ поглед. В: Чакалов, Б., Бондиков, В. (2015).

Методи за изследване на масовата комуникация. Към методологията на социал­ните изследвания. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Веселинов, Д. 2012. Чуждоезиковото обучение - нови изследователски ракурси. Чуждоезиково обучение, 44 (2).

Вълова, Т. (2023). Културологични аспекти на взаимодействието с художествени тек­стове в обучението по български език за медици. В: Сборник доклади от Двадесет и първа Национална научна сесия за студенти и преподаватели „ С визия за бъде­щето “, посветена на 75-годишнината от създаването на Медицински колеж към МУ - Плевен, 27-28 октомври 2023 г. Плевен: Издателски център на МУ-Плевен, с. 328.

Вълова Т. Художествените текстове в комуникативната организация на обучението по български език за студенти по медицина. В: Юбилейна научна конференция с международно участие „50 години медицинско образование и наука в Плевен“,

1-3 ноември 2024, Плевен: доклади/под ред. на проф. д-рД. Димитров/2024\ Пле­вен: Издателски център на МУ-Плевен, с. 817.

Вълова, Т. (2024). Художествените текстове в обучението по български език за ме­дици. Дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор на науките“. София.

Вълова, Т. (2024). Художествените текстове в обучението по български език за ме­дици. Автореферат на дисертационен труд за придобиване на научна степен „док­тор на науките“. София.

Вълова, Т. (2025). Чуждоезиковопю обучение в образованието по медицина - смисъл и значение в комуникацията. Плевен: Издателски център на МУ-Плевен.

Георгиева, Сн. (2021). Текстът - стратегически ресурс при подготовката на учи­тели по български език и литература. Шумен: Университетско издателство на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.

Голдман, Д. (2000). Емоционална интелигентност. София: Кибеа.

Господинов, Г. (2017). Осмата нощ. В: И други истории. София: Жанет 45.

Десев, Л. (1996). Педагогическа психология. София: Аскони-Издат.

Джонев, С. (1996). Социална психология. Общуване. Личност. София: Софи - Р.

Добрева Е., И. Савова (2009): Текст & Дискурс. Терминологичен справочник. Велико Търново: Фабер, с. 237.

Ивков, Б. (2022). Конфликт на интерпретациите в медицината и здравеопазването. София: Сдружение на Тарловите пациенти в България- Лечение без граници 2022 г. Със специалното участие и съдействие на: Българска Асоциация по философия на медицината и Национален Алианс на хората с редки болести.Игнатов, М. (1990). Интензивно общуване и личностна промяна. София: БАН.

Илиева, Д. (2016). Лингвокултурология. Същност и категориален апарат. София: Софтрейд, с. 130.

Кочева, А. и кол. (2020). За официалния език на република Северна Македония. Со­фия: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Ласуел, X. (1992, 1948). Структура и функция на комуникацията в обществото. В: Бобчев, Р. (съставител) (1992). Комуникацията. София: ФЖМК.

Луман, Н. (1995). Что такое коммуникация? (Пер. с немецкого и прим. Д. В. Озир- ченко.). Центр гуманитарных технологий, 20.02.2009. URL: https://gtmarket.ru/ library/articles/2954. последно посещение 01.11.2025 г

Малецке, Г. (1994). Психология на масовата комуникация. София, с. 16. По: Бондиков, В. (2015) Комуникацията - общ поглед. В: Чакалов, Б., Бондиков, В. (2015). Мето­ди за изследване на масовата комуникация. Към методологията на социалните изследвания. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Марчева-Иошовска, П. (2021). Ресурсно подпомагане на деца и ученици със специ­ални образователни потребности. Монография. Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново: Фабер, с. 23.

Нейкова, М. (2017). Драматургичните текстове в обучението по английски език. Чуж- доезиково обучение, 44(5), 513-523.

Образованието в република България през учебната 2021/2022 година. https://www. nsi.bg/file/23699/Education2021_OCQ5H5R.pdf, Последно посетен 1.11.2025.

Оксфордский толковый словарь по психологии. (2002). Под ред. А. Ребер. URL.: http:// vocabulary.ru/dictionary/487/word/lokuskontrolja.

Петев, Т. (2004). Теории за масовата комуникация. София: СУ „Св. Кл. Охридски“.

Петкова, Б. (2014). Комуникативното поведение, речеви стратегии и тактики в препо­даването на медицински английски език. В: Сборник с доклади от VIIмеждуна­родна конференция, 8-9.XIL2014 г. Варна: СТЕНО, с. 32.

ПМС 103-1993 за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина. Речник на българския език. Общувам. ИБЛ. БАН. https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/общувам. Савова, Е. (2015). Художествените текстове в обучението по немски език като чужд. София: Фараго.

Стойчева, М. (2006). Европейска езикова политика. София: Университетско издател­ство „Св. Климент Охридски“.

Ташева, И. (2022). Медицинска хуманитаристика: Теми, термини, превод. София: Сиела.

Фери, Л. (2017). Трансхуманитарната революция. София: Колибри.

Цветкова, М. Всяка комуникация е и манипулация. Медии и обществени комуника­ции, брой 3, септември 2009 г. Научно електронно списание за медии, PR, журна­листика, бизнескомуникация и реклама: http://media-joumal.info/?p=item&aid=68 , последно посещение 11.01.2025 г.

Чакърова, Л., Ж. Христов. (2010) Етико-деонтологични аспекти обучението. В: Ме­дицинска педагогика, педагогика. Учебник за студенти от факултетите по об­ществено здраве. Под научното ръководство и редакция на проф. д-р Теодор По­пов. Издание: второ. Габрово: Екс-Прес.

Charon, R. (1989). Doctor-patient/reader-writer: learning to find the text. Soundings, 137-152. https://gme.dartmouth-hitchcock.org/sites/default/files/2021-09/leaming-to-find-the-text. pdf.

Charon, R., J. Banks, J. Connelly, A. Hawkins, K. Hunter, A. Jones, M. Montello, S. Poirer. (1995). Literature and Medicine: Contributions to Clinical Practice. Annals of Internal Medicine, May 1995; DOI: 10.7326/0003-4819-122-8-199504150-00008.

Charon, R. (2000). Reading, writing, and doctoring: literature and medicine. The American Journal of the Medical Sciences, 319(5), 285-291. p. 286-288.

Domaradzki, J. (2014) Triada choroba, poczucie dyskomfortu i chorowanie i jej współcz­esna interpretacja. W: Hygeia Public Health, Vol. 49 (2), ss. 197-201

Freud, S. (1953). Fraulein Elisabeth von R. In: Strachey J, translator. Standard edition of the complete psychological works, vol 2. London: Hogarth Press.

Gregory, John, John Gregory's Writings on Medical Ethics and Philosophy of Medicine, Цитат пo: McCullough, L. B. (Ed.). (2007). John Gregory's writings on medical ethics and philosophy of medicine (Vol. 57). Springer Science & Business Media, s. 170 https://books.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=vqw8x8zBfRoC&oi=fnd&pg=PR7&d q=Gregory+J,+page,+the+chief+quality+is+humanity,+the+sensitivity+of+heart+whic h+makes+us+feel+for+the+distress+of+our+fellow-creatures&ots=udbQexOaKF&sig =tlewlgHYul-hU7XZbsR3X9U2ofE&redir_esc=y#v=onepage&q=humanity&f=false, Последно посетен 22.02.2025.

Goldman, A. (2011). Two routes to empathy. Empathy: Philosophical and psychological perspectives, s. 44.

Laland, К. N., Kumm, J., & Feldman, M. W. (1995). Gene-culture revolutionary theory: A test case. Current Anthropology, 36(1), 131-156. https://www.cell.com/trends/ecology- evolution/pdf/0169-5347(96)10052-5.pdf

Merten, K. (1977). Kkommunikation, Eine Begrifs und Prozebanalyse. Opladen

Moorhead, G., & Griffin, R. W. (1989). Organizational behaviour. Managing People & Organisations, p. 569.

Oktavia, D. at al. (2024). First language attitude toward the second language devepopment: English speaking learners. Linguarum Universe, 1(1),

Tsagkaris, C., Ioannidou, T. (2020). A tale of two cities: The influence of literature on medicine, https://www.youtube.com/watch?v=ZeCLt_a6bhk, 5(1), 44-47. https://www. hvt-joumal.com/articles/art238 (Accessed January 31, 2024).

Чомаковска, Б. (2021). Старогръцките корени в съвременната психиатрия. В: Сбор­ник доклади от Деветнадесета национална научна сесия за студенти и препо­даватели - 28-29 октомври 2021 г. Плевен: Издателски център на МУ - Плевен, с. 228-236.

Чомаковска, Б. (2025). Синдром на Сьогрен - синдромът на сухотата. В: Сборник доклади от Двадесет и трета национална научна сесия за студенти и препода­ватели „ наука с мисия - знания в подкрепа на здравето“ - 30-31 октомври 2025 г. Плевен: Издателски център на МУ - Плевен, с. 258-264.