Габрово и неговият окръг през Средновековието (VII–XIV в.)

Атанас Милчев

doi:10.60053/GSU.IF.1.69.77-140

Автори

Атанас Милчев Исторически факултет, Софийски университет „Климент Охридски“

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.69.77-140

Ключови думи :

Габрово, Средновековие, археологически разкопки, крепости, Стринава, Втора българска държава, старопланински проходи

Абстракт

Настоящото изследване е продължение на по-ранно проучване на автора, в което е разгледана историческата съдба на Габрово и неговия окръг през праисторическата и античната епоха. В новото изследване, въз основа на разкопки и дългогодишни проучвания на автора в този интересен и слабо изследван дотогава район, се прави опит да се проследи културно-историческото развитие на Габровски окръг през цялото Средновековие (VII-XIV в.). Изследването се състои от увод и три глави. В увода накратко са изложени географските особености на окръга, като специално внимание е отделено на петте старопланински прохода, свързващи Северна с Южна България и оттам с Мала Азия и Средиземноморието. Първа глава разглежда ранното средновековие и включването на територията на Габровски окръг в границите на славянобългарската държава; втора глава - периода на византийското владичество (1018-1185 г.); трета глава, на която пада основната тежест на изследването, тъй като е най-добре проучена археологически - развитието на окръга през епохата на Втората българска държава (XII-XIV в.), включително и въпроса за локализацията на крепостта Стринава при обсадата от Исак Ангел през 1190 г. В заключение се подчертава, че през цялото Средновековие в Габровски окръг е процъфтявала високоразвита култура, чиито традиции са били съхранени и през епохата на османското владичество, когато Габровският край се утвърждава като опорна точка на българския дух.

Литература (библиография)

At. Milchev. Arheologichesko prouchvane v Sevlievsko i Troyansko. - God. Sof. univ., Fil.-ist. fak., t. 50, 1957, kn. 1, s. 448.

F. I. Uspenskiy. Obrazovaniye Vtorogo bolgarskogo tsarstva. Odessa, 1878.

Georgius Acropolites. Historiae. - In: Izvori za balgarskata istoriya, XV; Vizantiyski izvori, VIII. S., 1972, s. 153.

Hr. i L. Galabovi. Istoriya na grada Gabrovo i gabrovskite vastaniya. Gabrovo, 1963.

Hr. Iv. Hristov. Batoshevskiyat nadpis. - Arheologiya, 1976, kn. 4, s. 65-70.

I. Venedikov. Voynite za obedinenie na balgarite prez XII v. S., 1918.

Istoriya na Bulgaria. S., 1961.

Iv. Batakliev. Harakterni istoriko-geografski cherti na nashite Staroplaninski gradove. - Izvestiya na Balgarskoto istorichesko druzhestvo, kn. 16-18, 1940, s. 17-24.

Iv. Kinov, Sht. Atanasov i dr. Kratka istoriya na voennoto izkustvo. T. I. S., 1964.

Iv. Velkov. Slavyanskoto svetilishte do Glava Panega. - IAI, XIX, 1952, s. 375-384.

Jordanes. Romaika, 388; Getica, 119 (po Izvori za balgarskata istoriya. II. Latinski izvori, I. S., 1958, s. 334, 344).

K. N. Penchev. Ot Tryavna do h. "Planinets". - Turist, 1960, kn. 2, s. 23.

Kr. Miyatev. Arhitekturata v Srednovekovna Bulgaria. S., 1965.

Kr. Miyatev. Proizhod i zalez na Tarnovskiya sgrafito. - IAI, XVII, 1950, s. 71-83.

L. Mihov. Bozhentsi. S., 1974.

N. Angelov. Srednovekoven nekropol v Tarnovo. - Izvestiya na Okrazhniya muzey vav V. Tarnovo, I, 1962, s. 23-35.

N. Kovachev. Edin neizvesten nadpis ot Batoshevskiya manastir. - IAI, XXII, 1959, s. 352-356.

N. Kovachev. Mestnite nazvaniya v Gabrovsko. S., 1965.

N. Kovachev. Za mestopolozhenieto i imeto na srednovekovnoto selishte Viten. - Balgarski ezik, kn. 4-5, t. IX, 1959, s. 42.

N. P. Kovachev. Mestnite imena ot Sevlievsko. S., 1961.

Nicetas Choniates. Historiae. - In: CSHB, 1883, p. 561-565.

P. Chilev. Edna anonimna vizantiyska hronika. - Izv. Balg. istor. d-vo, kn. 1, 1905, s. 43-51.

P. Cholov. Istoriya na Dryanovo. S., 1969, s. 13.

P. Mutafchiev. Tarnovo i Strinava. - Uchilishten pregled, XXXI, 1932, s. 1154-1163.

P. Tsonchev. Iz obshtestvenoto i kulturnoto minalo na Gabrovo. S., 1934.

R. Stoykov. Turski iztochnitsi za minaloto na Sevlievo i Sevlievskiya kray prez XV-XVIII v. - V: Sevlievo i Sevlievskiyat kray. S., 1967, s. 223, 229.

S. Georgieva. Keramikata ot dvoretsa na Tsarevets vav Veliko Tarnovo (Predvaritelno saobshtenie). - Arheologiya, 1966, kn. 2, s. 8-12; i: Keramikata ot dvoretsa na Tsarevets. Tsarevgrad Tarnovo. T. 2. S., 1974, s. 7-186.

St. Georgiev. Ognishteto v balgarskiya bit. S., 1966.

T. Totev. Za obrabotka na kost v Srednovekovna Bulgaria. - Arheologiya, 1963, kn. 3, s. 83.

Ts. Mutafchiev. Istoriya na balgarskiya narod. II. S., 1944.

V. Avramov. Voynata na Bulgaria s Vizantia prez 1190 g. i pogromat na imperator Isak Angel pri gr. Tryavna. S., 1929.

V. Dobruski. Materiali po arheologiya na Bulgaria. Starobalgarski nadpis ot Batoshevskiya manastir. - SbNU, XIII, 1896.

V. Ivanova. Dva nadpisa ot Asenevtsi - Batoshevskiya i Vrachanskiya. - IAI, XV, 1946, s. 114-195.

V. Zlatarski. Istoriya na Bulgaria. T. III. S., 1940.