Революционното движение във Вардарска Македония (1914–1915)

Абстракт

По силата на Букурещкия договор от август 1913 г. Вардарска и Егейска Македония попадат под сръбско и гръцко владичество. Така българското население там изпада под ново национално, политическо и икономическо иго, по-тежко от предишното. Сръбското и гръцкото буржоазни правителства застават начело на политика на отрицание и преследване на българската народност – политика на нейното посърбяване и погърчване. Въз основа на факти и данни от научната литература и публикуваните мемоари, от новооткрити документи в национални архиви, от непубликувани спомени на тогавашни политически дейци, от българския периодичен печат и др., се установява, че тази политика предизвиква сериозна реакция и съпротива от страна на българското население. През 1913 г. под ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) избухват и две въоръжени въстания – Тиквешкото и Охридското – насочени срещу сръбските поробители. В началото на 1914 г. революционната организация напълно възстановява мрежата си във Вардарска и Егейска Македония и засилва въоръжените действия на своите чети. Организацията привлича на своя страна и турското, и албанското население в Македония. Освен дейността на четите, пълният бойкот на сръбския режим от страна на местното население е национална проява на съпротива през този период. Бойкотът се проявява най-силно в масовото бягство на млади българи от сръбската армия. Той се изразява ясно и в бунта на хиляда младежи от Македония, насилствено мобилизирани, които през април 1914 г. в Крагуевац публично заявяват, че са българи и като такива не желаят да положат клетва за вярност пред сръбския крал и сръбската държава. С избухването на Първата световна война освободителната борба придобива масов характер. Четите на организацията почти ежедневно влизат в срещи и сблъсъци със сръбските военни и жандармерийски части. Сръбските средства за осведомяване редовно съобщават за боевете в Македония, наричайки ги „Източен фронт“. В своята освободителна борба през разглеждания период населението на Вардарска Македония дава огромни жертви. Почти няма българско, дори турско или албанско семейство, което да не е понесло загуби. В обширен меморандум до правителствата на Великите сили от 15 май 1915 г., изпратен от Българския национален комитет, се съобщава, че за две години и половина сръбски режим във Вардарска Македония са убити над 10 000 българи – предимно войводи, четници, младежи, видни граждани и др. – и над 150 000 българи са прогонени от родните си огнища. Трябва да се подчертае, че борбата на българското население, ръководена от Вътрешната организация през разглеждания период (1914–1915), има дълбоко революционно-демократичен и хуманен характер. Тя се води не само за национално и социално освобождение от чуждото иго, но и за морално и физическо запазване на българското население във Вардарска и Егейска Македония. Тази борба е продължение на борбите от турския период, с тази разлика, че сега тя се води при несравнимо по-тежки военни и политически условия. Въпреки всичко цялото българско население в Македония, без изключение, споделя през този период идеите на ВМРО, подкрепя я изцяло и участва масово във всички форми на нейната съпротива и въоръжена борба срещу чуждите поробители – за национално освобождение и обединение.