САЩ и България 1917–1918 г.
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.73.61-107Ключови думи :
САЩ, България, Първа световна война, дипломация, Централни сили, Удроу Уилсън, американски мисионериАбстракт
Отношенията между САЩ и България преди Първата световна война не са били от активен характер. Географската отдалеченост, политиката на „изолационизъм“, следвана от САЩ, както и регионалната ограниченост на българската външна политика не са предоставяли големи възможности за контакти между двете страни. И все пак САЩ са се ползвали със значителен престиж и морално влияние в България - благодарение на дейността на американските мисионери и на други американци, които са следели с добро отношение борбите на българите за национално освобождение и обединение и са допринасяли за изясняване на действителното положение на Балканите в полза на българския народ. Избухването на Първата световна война засилва интереса на САЩ към Европа, включително към Балканския полуостров. От своя страна българските правителства осъзнават важната роля, която САЩ ще играят в следвоенното уреждане и стопанското възстановяване на Европа, и изразяват желание за по-тесни отношения. Влизането на САЩ във войната поставя на изпитание отношенията между двете страни. Въпреки натиска от страна на съответните им съюзници, двете страни запазват дипломатическите си отношения. Особена роля за решението на американското правителство по този въпрос изиграва Американското мисионерско бюро. При няколко случая мисионерите оказват значителен натиск върху Вашингтон, като успяват да отклонят администрацията на Уилсън от намерението ѝ да обяви война на България. Нещо повече - американските мисионери се ангажират с пропагандирането на българската национална кауза в САЩ. Това предизвиква протести не само от страна на Антантата, но и от определени кръгове на общественото мнение в САЩ, които упрекват мисионерите, че излагат на риск собствената си репутация. В края на 1917 и началото на 1918 г. ходът на войната принуждава американското правителство да обяви своята мирна програма. Нейната подготовка налага подробно проучване на острите политически проблеми на Европа. Що се отнася до България и Балканите, американските експерти изтъкват становище, което напълно съвпада с основните национални искания на България. Дипломатически съображения обаче възпрепятстват президента Уилсън да изкаже това становище открито и изрично. В самата България, изтощена от дългата война и в известна степен недоволна от германските си съюзници, съществуват среди, които на няколко пъти се опитват да установят връзка с американското правителство, за да получат неговата помощ за сключване на отделен мир с Антантата. Някои нереалистични искания обаче, ходът на войната и дипломатическите съображения отново осуетяват тези опити да доведат до реален резултат. Поддържането на дипломатически връзки и добри отношения между двете страни създава благоприятни възможности за САЩ в края на войната да разширят влиянието си на Балканите и в България. Тези възможности обаче са осуетени от развоя на събитията на Солунския фронт през есента на 1918 г., както и от някои прибързани действия на американския пълномощен министър в София. Въпреки това САЩ настояват пред Антантата мирният договор с България да бъде отделен от цялостното уреждане на балканските проблеми. Като се има предвид становището на американските експерти на мирната конференция, може да се предположи, че България би получила подкрепата на САЩ при изготвянето на условията на мирния договор. Така, въпреки че САЩ и България се сражават в противоположни лагери през Първата световна война, те запазват добрите си отношения и отиват на мирната конференция с взаимно доверие.
Литература (библиография)
Al. Stamboliyski. Dvete mi sreshti s tsar Ferdinand. S., 1919.
C. Stephanove. The Bulgarians and Anglo-Saxondom. Berne, 1919.
Ch. Seymur. Arkhiv polkovnika Khauza. T.I, M., 1931 (po-natatak APKH).
D. Lloyd-Dzhordzh. Voyennyye memuary. T.IV, M., 1938.
D. Petkov. Vinovnitsite za pogroma na Bulgaria. S., 1927.
Diplomaticheski dokumenti po uchastieto na Bulgaria v Evropeyskata voyna. S., 1921, T.II (po-natatak DD).
Dokumenty vneshney politiki SSSR. T.I, M., 1957.
E. Schuyler. Selected Essays. New York, 1903.
G. Washburn. Fifty Years in Constantinople. New York, 1909.
H. W. Temperley. A History of the Peace Conference of Paris. New York, 1969, V.I.
Hr. Hristov. Revolyutsionnata kriza v Bulgaria prez 1918-1919 g. S., 1957.
Hr. Nestorov. Nyoyskiyat dogovor za mir i grabitelskata i kontrarevolyutsionna politika na zapadnite imperialisti v Bulgaria (1919-1923). - GSU, FIF, 1956, kn.I.
Independent [sp.], 25 May 1918.
Istoriya na Bulgaria. S., T.III.
Istoriya na diplomatsiyata. T.III, S., 1967.
Istoriya na Parvata svetovna voyna. M., 1975, t.I.
L. E. Gelfand. The Inquiry. American Preparations for Peace, 1917-1919. New Haven, 1963.
M. Birman. Narastaniye revolyutsionnoy situatsii v Bolgarii v 1917-1918 gg. i Vladayskoye vosstaniye. - Uch. zap. Inst. slavyanovedeniya, 1952, t.V.
M. Madzharov. Spomeni. S., 1966.
M. P. Briggs. George D. Herron and the European Settlement. London, 1931.
M. Stoyanov. Nachalo na protestantskata propaganda v Bulgaria. - III, g.14-15, 1974, s.64-93.
Mir [vestnik], br.5521, 1918.
NBKM, BIA, f.204 (St. Panaretov), a.e.3.
New York Times, Dec.1917.
Obvinitelen akt protiv bivshite ministri ot kabineta na d-r V. Radoslavov prez 1913-1918 g. S., 1921.
On the Question of the Entente's and the US Policy in the South-Eastern Europe in 1918-1923. - Etudes Historiques, g.VII, 1975.
P. Peshev. Istoricheskite sabitiya i deyateli. S., 1929.
P. Shopov. Propagandnata i prosvetna rabota na amerikanskite bibleyski obshtestva v balgarskite zemi prez XIX vek. - III, S., 1976, s. 149-185.
Papers Relating to the Foreign Relations of the United States 1914. Washington, GPO, 1931 (po-natatak FR).
R. S. Baker. Woodrow Wilson. Life and Letters. London, 1936, V.VII.
Reports and Letters of American Missionaries Referring to the Distribution of Nationalities in the Former Provinces of European Turkey 1858-1918, ed. by V. A. Tsanoff. S., 1919.
S. F. Bemis. A Diplomatic History of the United States. New York, 1942.
Sh. Mateev. Veliki blagodeteli na balgarskiya narod. S., 1936.
Statistical Abstract of the United States. Washington, 1921.
Stenografski dnevnitsi na XVII ONS, III RS (po-natatak St.dn.).
T. A. Bailey. A Diplomatic History of the American People. New York, 1964.
T. Dimitrov. Yanuari Makgahan. S., 1977.
T. H. Williams. A History of the United States. New York, 1963.
T. Vlahov. Otnosheniyata mezhdu Bulgaria i Tsentralnite sili 1912-1918. S., 1957.
The Letters of Theodore Roosevelt. Sel. and ed. by E. E. Morison. V.VIII, Cambridge, Mass., 1954.
TSDIA, f.176, op.3, a.e.626.
TSDIA, f.176, op.3, a.e.661.
TSDIA, f.176, op.3, a.e.663.
TSDIA, f.176, op.3, a.e.663; f.317, op.1, a.e.32.
TSDIA, f.176, op.3, a.e.664.
TSDIA, f.176, op.3, a.e.846.
TSDIA, f.233, op.1, a.e.127.
TSDIA, f.233, op.1, a.e.250.
TSDIA, f.313, op.1, a.e.2164.
TSDIA, f.317, op.1, a.e.11.
U. Gotlib. Bulgaria v mezhdunarodnata politika (1914-1915). - III, t.23, S., 1974, s.15-37.
V. Bozhinov. Ob otnosheniyakh mezhdu Bolgariyey i Soyedinennymi Shtatami Ameriki (1918-1923). - Pak tam.
V. Paskov. Kak abdikira tsar Ferdinand. S., 1920.
V. Radoslavov. Bulgaria v svetovnata kriza. S., 1923.
V. S. Mamatey. The Place of Germany's Satellites in Woodrow Wilson's Psychological Warfare. - Florida State University Studies, 1954, XIII, p.71-84.
V. S. Mamatey. The United States and Bulgaria in the World War I. - The American Slavic and East European Review, 1953, 4, p.233-257. https://doi.org/10.2307/2491678
V. S. Mamatey. The United States and East Central Europe. A Study of Wilsonian Diplomacy and Propaganda. Princeton-New York, 1957.
V. Traykov. Bulgarian Renescence Literature and America. - Etudes historiques. T. VII, 1975, s. 299-321.
W. W. Hall. Puritans in the Balkans. The American Board Mission. A Study in Purpose and Procedure 1878-1918. S., 1938.
Ye. I. Rubinshteyn. Krusheniye Avstro-Vengerskoy imperii. M., 1963.
Zornitsa [vestnik], br.8-9, 1917.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 1982 Петко М. Петков
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
