Българската литература в областта на библиотекознанието, библиографията и информатиката и нейният библиографски контрол

Абстракт

Направен е анализ на българската библиотечна литература от 1944 до 1976 г. с помощта на библиометрични методи, който позволява да се направят определени изводи, оценки и препоръки за бъдещи решения. Като основа на изследването служи годишният библиографски указател на българската библиотечна литература „Библиотекознание. Библиография. Книгознание. Научна информация“. Самият указател е проучен в неговото историческо развитие. Поради коренните промени в характера му след 1966 г. са разграничени два периода: 1944-1966 и 1967-1976 г. Разгледани са и въпросите за тематичния обхват на библиотечната наука и връзките между библиотекознанието, библиографията и информатиката. Първичната библиотечна литература е анализирана в количествен и тематичен аспект. Установен е общият обем на литературата, както и процентният дял на нейните подраздели (библиотекознание, библиография, книгознание, информатика) спрямо целия обем. През 1944-1966 г. преобладават публикациите по книгознание (56,8%), докато през 1967-1976 г. - тези по библиотекознание (67,3%). Разликата се дължи на: а) различните схващания през двата периода за тематичния обхват на библиотечната наука, и б) развитието на самото библиотечно дело в България през тези години и успоредния ръст на публикациите на библиотекари. Публикациите в областта на библиографията намаляват през разглеждания период: 5,9% през първия и 3,2% през втория. Това се обяснява с: а) прекратяването на специалния теоретичен орган по библиография („Годишник на Българския библиографски институт“), и б) появата на информатиката като нова дисциплина, отнела част от специалистите, работили дотогава в областта на библиографията. Публикациите по информатика, като нова дисциплина, естествено нарастват - от 0,9% през първия период до 4,8% през втория. Литературата по библиотекознание за периода 1967-1976 г., като централна част от цялата област, е подложена на по-подробен анализ, което дава възможност да се откроят основните проблеми на библиотекознанието (напр. преобладават публикациите в подраздела „Видове библиотеки“ - 29,3%, следвани от тези по „Теория и практика на библиотечната работа“ - 25,8% и др.). Книгите и брошурите по библиотекознание са анализирани по тематично съдържание, обем, тираж и начин на печат. Резултатите показват, че по тематично съдържание преобладават методическите трудове (30,5%), следвани от теоретичните (26,1%), статистическите (20%) и др. Същевременно са установени и някои недостатъчно застъпени области, напр. много малко учебници. Книгите са с малък обем: преобладават тези под 50 страници. Монографичните издания в разглежданата област са оскъдни. По тираж малко са книгите с над 1000 екземпляра. Наблюденията показват, че потребностите на библиотекарите от библиотечна литература не се задоволяват от такъв тираж. По начин на печат преобладават книгите, отпечатани по традиционния начин - най-разпространеният до неотдавна метод. Забелязва се тенденция към разширяване на офсетовия печат, налагащ се все повече поради многобройните му предимства. Отделна глава разглежда периодичните издания като източник на библиотечна литература. От средно 56 периодични издания годишно (19 списания, 34 вестника и 3-4 годишника) едва 10 се отнасят до разглежданата област. Списание „Библиотекар“ е охарактеризирано като основен източник на статии по библиотекознание; охарактеризиран е и „Годишникът на Народната библиотека“ и др. Направен е изводът, че библиотечната периодика в България е недостатъчна: съществува само едно списание по библиотекознание и библиография - „Библиотекар“; годишниците излизат нередовно и рядко. Липсва списание по информатика. Направени са препоръки за предприемане на необходимите мерки.