Дионисий Рали и неговата дипломатическа дейност
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.75.48-87Ключови думи :
Дионисий Рали, Първо търновско въстание, Михай Витязул, Рудолф II, Сигизмунд Батори, антиосманска съпротиваАбстракт
Изследването е опит за задълбочен анализ на международната дейност на архиепископ Дионисий Рали, който се отдава на борбата за освобождението на българския народ. Изследването започва с критичен преглед на историографията за Рали – гръцка, румънска, руска, българска и др., като се изясняват някои нерешени проблеми. По-нататък авторът анализира въпроса за народностната принадлежност на Рали, като загатва за хипотезата за смесения му произход – баща му вероятно е българин, а майка му – гъркиня. Контактите на Рали в сферата на външната политика са разгледани внимателно на фона на сложната международна обстановка. Подробно са проследени и отношенията му с руския двор, с влашкия княз Михай Витязул и с Рудолф II – император на Свещената Римска империя. Специално внимание е отделено на ролята и мястото му в организацията на Първото търновско въстание през 1598 г., както и на съдбата му в изгнание след трагичния край на въстанието. В заключение са разкрити някои моменти от биографията му, считани досега за неясни поради изключителната оскъдност на източниците. Като цяло изследването обогатява информацията за Д. Рали, коригира някои неточни съждения за него и показва истинското му място в историята на българския народ.
Литература (библиография)
A. A. Zimin. Nekotoryye voprosy istorii Krest'yanskoy voyny v Rossii nachale XVII v. - Voprosy istorii, 1958, 3.
A. D. Novichev. Istoriya Turtsii. T. I, 127-139.
A. Murav'yev. Snosheniya Rossii s Vostokom po delam tserkovnym. T. I. SPb., 1858.
A. Randa. Pro Republica Christiana. Die Walachei im "langen" Türkenkrieg der katholischen Universalmächte (1593-1606). München, 1964.
A. Veress. Documente privitoare la istoria Ardealului, Moldovei și Țării Românești, t. IX. 1938.
Al. Burmov, V. Mutafchieva. Parvo Tarnovsko vastanie. - V: Istoriya na Bulgaria. T. I. S., 1961, 273-274.
B. Cvetkova. La situation internationale et le peuple bulgare à la fin du XVIe et au début du XVIIe s. - East European Quarterly, Vol. VI, No 3, 330-333.
B. Cvetkova. Les institutions ottomanes en Europe. Wiesbaden, 1978, 1-78.
B. N. Florya. Russko-avstriyskiye otnosheniya na rubezhe XVI-XVII vv. (posol'stvo Afanasiya Vlas'yeva v Imperii). - V: Mezhdunarodnyye svyazi stran Tsentral'noy, Vostochnoy i Yugo-Vostochnoy Yevropy i slavyano-germanskiye otnosheniya. M., 1968, 54-80.
B. Tsvetkova. Harakterni cherti na osmanskata obshtestveno-ikonomicheska struktura v evropeyskiya yugoiztok prez XV-XVI v. - IPr, 1980, 4, 41-69.
B. Tsvetkova. Haydutstvoto v balgarskite zemi prez 15-17 vek. S., 1971.
B. Tsvetkova. O religiozno-natsional'noy diskriminatsii v Bolgarii vo vremya turetskogo vladychestva. - Sovetskoye vostokovedeniye. M., 1952, 2.
B. Tsvetkova. Promeni v osmanskiya feodalizam v balkanskite zemi (kraya na XVI - sredata na XVIII v.). - IPr, 1972, 4.
B. Tsvetkova. Saprotivitelnite dvizheniya na balgarite prez XV-XVIII v. (otdelen otpechatak), s. 63.
B. V. Titlinov. Lektsii po istorii russkoy tserkvi. SPb., 1913, s. 85.
Dacoromania, III, I, 287-288.
Doklad gosudaryu tsaryu Feodoru Ivanovichu ot tsaregradskogo patriarkha Yeremiya. - V: Sobraniye gosudarstvennykh gramot i dogovorov. Ch. 2. M., 1819, No. 15, 59.
E. Hurmuzaki. Documente privitoare la istoria Românilor, t. XII. București, 1913.
G. Dimitrov. Sachineniya. T. 12. S., 1954, s. 187.
G. V. Forsten. Baltiyskiy vopros v XVI i XVII stoletiyakh. T. I-II. SPb., 1893-1894.
H. Uebersberger. Das russisch-österreichische Heiratsprojekt vom Ausgange des XVI. Jahrhundert. - Beiträge zur neueren Geschichte Österreichs. Wien, 1906, p. 37.
I. Smirnov. K kharakteristike vnutrenney politiki Lzhedmitriya I. - Uchenyye zapiski LGU, No. 19, Seriya istoricheskikh nauk, v. I, 1938.
I. Snegarov. Istoriya na Ohridskata arhiepiskopiya-patriarshiya. T. II. S., 1931.
I. Snegarov. Kratka istoriya na savremennite pravoslavni tsarkvi (balgarska, ruska i srabska). T. II. S., 1946.
I. Snegarov. Kulturni i politicheski vrazki mezhdu Bulgaria i Rusia prez XV-XVIII v. S., 1953, 66-72.
I. Snegarov. Tarnovski mitropoliti v tursko vreme. - SpBAN, 52. S., 1935.
Istoriya na SSSR. T. I, s. 243.
Istoriya Vengrii v trekh tomakh. T. I. Moskva, 1971.
Iv. Pastuhov. Balgarska istoriya. T. II. S., 1943, 483-491.
J. Macurek. Zápas Polska a Habsburků o přístup k Černému moři na sklonku 16. stol. Praha, 1931.
J. Stow. Annales of a General Chronicle of England Faithfully Collected out of the Most Authentical Authors, Records and other Monuments of Antiquity. London, 1631.
J. Tadić. Španija i Dubrovnik u XVI v. Beograd, 1932.
K. Irechek. Istoriya na balgarite. S., 1978, 502-506.
K. Kharalampovich. Ostrozhskaya pravoslavnaya shkola. Kiyev, 1897.
K. Sathas. Ton patriarchon Ieremon V' (1572-1594). Athinai, 1870, sel. 96.
K. Sathas. Viografikon schediasma Peri tou Patriarchou Ieremiou V'. En Athinais, 1870, sel. II, 96.
K. V. Bazilevich. Boris Godunov v izobrazhenii A. S. Pushkina. - Istoricheskiye zapiski. T. I. M., 1937.
K. Veliki. Pohodite na Mihay Vityazul na yug ot Dunav. - IPr, 1973, 68-70.
L. N. Maykov. Posledniye trudy (Nikolay Nemchin', russkiy pisatel' kontsa XV nachala XVI veka). - Izvestiya otdeleniya russkogo yazyka i slovesnosti imperatorskoy akademii nauk. SPb., 1900, s. 383.
M. Gedeon. Patriarchikoi pinakes, sel. 532.
M. Păcurariu. Istoria bisericii ortodoxe române. București, 1980, p. 458, 466, 598.
M. Yonov. Politikata na Avstria i politicheskite dvizheniya v Bulgaria ot kraya na XVI do kraya na XVII vek. - GSU FIF, t. 52. S., 1959.
Megali Elliniki Egkyklopaideia, t. 9. Athinai, 405-406.
N. Iorga. Geschichte des Osmanischen Reiches, Bd. III, p. 221.
N. Iorga. Istoria bisericii românești și a vieții religioase a românilor, vol. I. Vălenii-de-Munte, 1908, p. 212, 238-239.
N. Iorga. Istoria lui Mihai Viteazul, p. 137, 141, 238-239.
N. Iorga. Sfătuitorul bizantin al lui Mihai Viteazul: Mitropolitul Dionisie Rali Paleologul. - Revista Istorică, t. 5. București, 1919, 26-35.
N. Iorga. Socotelile Sibiiului. - Annales de l'Académie Roumaine, XXI, 290-291.
N. Iorga. Un conseiller byzantin de Michel-le-Brave: le Métropolite Denis Rhalis Paléologue. - Bulletin de la section historique de l'Académie Roumaine, 5. Bucarest, 1920, 92-104.
N. Kapterev. Kharakter otnosheniy Rossii k pravoslavnomu Vostoku v XVI i XVII stoletiyakh. Sergiyev Posad, 1914.
N. Milev. Edin neizdaden dokument za balgarskata istoriya (1597 g.). - IID, t. 4. S., 1915, 96-99.
N. Milev. Katolishkata propaganda v Bulgaria prez XVII vek. Istorichesko izsledvane i prilozhenie, 1914, 169-171.
N. Mokhov. Ocherki istorii moldavsko-russko-ukrainskikh svyazey. Kishinev, 1961, s. 75.
N. P. Bykov. Knyaz'ya Ostrozhskiye i Volyn'. Pg., 1915.
O. Buchon. Nouvelles recherches historiques sur la principauté de Morée, t. I. 1849, p. 291.
Paisiy Hilendarski. Slavyanobalgarska istoriya, predadena na savremenen balgarski ezik ot Petar Dinekov. S., 1980, 19-20.
Polnoye sobraniye russkikh letopisey, t. 14, ch. I. SPb., 1910, s. 38.
S. Dimitrov, K. Manchev. Istoriya na balkanskite narodi XV-XIX v. S., 1971.
S. F. Platonov. Boris Godunov. P., 1921.
S. F. Platonov. Ocherki po istorii smuty v Moskovskom gosudarstve XVI-XVII vv. M., 1937.
S. M. Solov'yev. Istoriya Rossii, kn. 4, T. 7-8. M., 1960.
S. Pecalides. De bello Ostrogiano. Cracoviae, 1600, p. 10.
S. Voutras. Lexikon Istorias kai Geografias, t. 6. 1890, sel. 24.
St. Ilchev. Rechnik na lichnite i familni imena u balgarite. S., 1969, s. 420.
St. Papadopoulos. I kinisis tou douka tou Never Karolou Gonzaga gia t' apeleutherosin ton Valkanikon (1603-1625). Thessaloniki, 1966, 208-213.
Synagogi Neon Lexikon, t. II. Athinai, 1900, sel. 881.
Ts. Georgieva. Antiosmanskata saprotiva na balgarite prez XV-XVII v. - IPr, 1980, 3, 15-16.
V. I. Koretskiy. Bor'ba krest'yan s monastyryami v Rossii XVI - nachala XVII v. - Voprosy istorii religii i ateizma, t. 6. M., 1958, s. 169.
V. I. Koretskiy. K istorii vosstaniya Khlopka (novyye materialy). - V: Krest'yanstvo i klassovaya bor'ba v feodal'noy Rossii. L., 1967.
V. I. Koretskiy. Vosstanovleniye Yur'yeva dnya v Rossii Lzhedmitriyem I. - Yezhegodnik po agrarnoy istorii Vostochnoy Yevropy. Kiyev, 1962.
V. Zlatarski. Balgarski vastaniya i opiti za vastaniya do sredata na XIX v. - V: Bulgaria 1000 godini - 927-1927. S., 1927, 710-711.
Y. Nikolov. Nemskata Reformatsiya i nyakoi tsarkovni deytsi ot balgarskite zemi prez XVI v. - V: Balgarsko-germanskite otnosheniya i vrazki (Izsledvaniya i materiali). T. I. S., 1972.
Yovan Raich. Istoriya slavyanskikh narodov naypache bolgarov, khorvatov i serbov, IV. Budim, 1823, 56-62.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1986 Йордан Николов
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
