Понятието ерес – възникване и развитие
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.76.179-210Ключови думи :
ерес, християнство, богословие, сектантство, догма, Реформация, богомилствоАбстракт
Целта на автора е да реши три основни проблема в това изследване: 1) да проследи възникването на термина в историографията; 2) да разкрие неговата същност; 3) да изследва развитието му в научната литература. Въз основа на голям брой документи авторът обяснява, че понятието ерес произлиза от древногръцката философска литература като символ на различни философски, идеологически и религиозни идеи, насочени срещу официалната култура. Доказва се, че църквата, която се бори формално срещу старата езическа култура, възприема понятието ерес и му придава ново значение. Уточнява се, че всички отклонения от официалната християнска религия се считат за еретични. В заключение авторът обяснява еволюцията на термина в историографията. Някои от неверните твърдения за ереста подлежат на критична оценка.
Литература (библиография)
Altamira y Crevea, R. Ensayo sobre Felipe II hombre de estado. Mexico, 1950.
Angelov, D. Istoriya na Vizantia. T. 1. S., 1965.
Annales ecclesiastici. T. 3. Antverpen, 1602.
Arkhiv Marksa i Engel'sa. T. 7.
Arnold, G. Unpartheyische Kirchen- und Ketzerhistorien vom Anfang des Neuen Testaments bis auf das Jahr Christi 1688. Bd. I-IV, 1699-1700.
Artamonov, S. D. Vol'ter i yego vek. M., 1980.
Bainton, R. H. La riforma protestante. Torino, 1974.
Beausobre, I. Histoire critique de Manichée et du Manichéisme. Amsterdam, 1734-1739.
Bekon, F. Sochineniya v dvukh tomakh. M., 1978.
Bernardus Claravallensis. Epistolae 241-242. - In: P.L., t. 182.
Beyl', P. Istoricheskiy i kriticheskiy slovar' v dvukh tomakh. T. 2. M., 1968.
Cantimori, D. Umanesimo e religione nel Rinascimento. Torino, 1975.
Centuriae Magdeburgenses, seu ecclesiastica historia... per aliquot studiosos et pios viros in urbe Magdeburgica. Basel, 1559-1574.
Corpus scriptorum ecclesiasticorum latinorum. T. 1. Vindobonae, 1866.
Dal', Vl. Tolkovyy slovar' zhivogo velikorusskogo yazyka. T. 1. M., 1981.
Dvoretskiy, I. Kh. Latinsko-ruskiy slovar'. M., 1976.
Enciclopedia italiana. T. 14. Roma, 1932.
Faurey, J. L'édit de Nantes et la question de la tolérance. Paris, 1929.
Franck, S. Das verbütschiert mit sieben Siegeln Buch... Weimar, 1539.
Franzen, A. Kleine Kirchengeschichte. Wien, 1979.
Gerov, N. Rechnik na balgarskiya ezik. Ch. 2. S., 1976.
Ginzburg, C. Il nicodemismo. Simulazione e dissimulazione religiosa nell'Europa del '500. Torino, 1970.
Glaber, Raoul. Les cinq livres de ses Histoires (900 à 1044). Collection de textes n. 1.
Gorodenskiy, N. Frantsisk Bekon, yego ucheniye o metode i entsiklopediya nauk. Sergiyev Posad, 1915.
Grigoryan, M. M. Kurs lektsiy po istorii ateizma. M., 1974.
Hagemann, K. Die Römische Kirche und ihr Einfluss auf Disciplin und Dogma in den ersten drei Jahrhunderten. Freiburg, 1864.
Herders Werke in fünf Bänden. Bd. IV. Berlin und Weimar, 1978.
Ikonnikov, V. S. Maksim Grek i yego vremya. Kiyev, 1915.
Istoriya na diplomatsiyata. T. 1. S., 1961.
Istoriya svobodomysliya i ateizma v Yevrope. M., 1966.
Jugie, M. Le schisme byzantin. Paris, 1941.
Kattalog svedoka istine. Zagreb, 1960.
Konstitutsiya na Narodna republika Bulgaria. Chl. 53, al. 2 i 3.
Kovalev, S. I. Osnovnyye voprosy proiskhozhdeniya khristiyanstva. M., 1964.
Kublanov, M. Novyy Zavet, poiski i nakhodki. M., 1968.
Kublanov, M. Vozniknovenie hristiyanstva. M., 1974.
Laviss, E., A. Rambo. Vseobshchaya istoriya. S IV stoletiya do nashego vremeni. T. 5. Religioznyye voyny, 1559-1648. M., 1898.
Lentsman, Ya. A. Proishozhdenie hristiyanstva. M., 1958.
Liddell, H. G., R. Scott. A Greek-English Lexicon. Oxford, 1968.
Litvinova, Ye. F. Dalamber. Yego zhizn' i nauchnaya deyatel'nost'. SPb., 1891.
Luther, M. Sämtliche Werke. Bd. 67. Erlangen, 1832.
Maksim Grek. Sochineniya. Ch. 1. Kazan', 1859.
Marks, K., F. Engel's. Soch., t. 19, s. 314.
Meusel, A. Thomas Müntzer und seine Zeit. Berlin, 1966.
Michel, A. Die Kaisermacht der Ostkirche. Darmstadt, 1959.
Michel, A. Humbert und Kerularios. Bd. 1-2. Paderborn, 1925-1930.
Montgomeri Uot, U. Vliyaniye islama na srednevekovuyu Yevropu. M., 1976.
Monumenta Germaniae historica. T. 7.
Mopgen, B. Problèmes sur l'origine de l'hérésie au Moyen Age. - Revue historique, t. 236, 1966.
Nikolov, Y. Bulgaria i balgarite v sachineniyata na Stefan Gerlah i Martin Kruzius. - GSU IF, 68, 1979.
Nikolov, Y. Nemskite reformatori, balkanskite provintsii na Osmanskata imperiya i misiyata na Dimitar Miziytsa v Germania. - V: Balgarsko-germanski otnosheniya i vrazki. T. 2.
Novum testamentum latine textum vaticanum. Stuttgart, 1936.
Patrologia Latina, ed. J. Migne (P. L.).
Patrologiae Graecae, ed. J. Migne (P. Gr.).
Pichler, A. Geschichte der kirchlichen Trennung. Bd. 1. München, 1864.
Pipkov, V. Piyer Beyl. M., 1933.
Presnyakov, A. Ye. Obrazovaniye Velikorusskogo gosudarstva. Peterburg, 1918.
Ranovich, A. V. O rannem hristiyanstve. M., 1959.
Sabev, T. Iz istoriyata na hristiyanskata tsarkva.
Semler, J. S. Versuch christlicher Jahrbücher. Bd. 1-2. Halle, 1783.
Steinmetz, M. Das Müntzerbild von Martin Luther bis Friedrich Engels. Berlin, 1971.
Sventsitskaya, I. S. Taynite pisaniya na parvite hristiyani. S., 1981.
Totius Latinitatis Lexikon. T. 3. Prati, 1854.
Twesten, A. Matthias Flacius. Berlin, 1844.
Uot, U. M., P. Kakia. Musul'manskaya Ispaniya. M., 1976.
Viko, Dzhanbatista. Osnovaniya novoy nauki ob obshchey prirode natsii. L., 1940.
Vipper, R. Yu. Rim i rannee hristiyanstvo. M., 1954.
Vipper, R. Yu. Vozniknoveniye khristiyanskoy literatury. M.-L., 1946.
Walch, J. G. Compendium antiquitatum ecclesiasticarum. Leipzig, 1773.
Weber, M. Gesammelte Aufsätze zur Religionssoziologie. Bd. 1. Tübingen, 1920.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1986 Йордан Николов
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
