Проблемът за националното в изкуството ни през двадесетте години

Абстракт

В настоящата статия се проследяват причините за промяната в индивидуалистичните нагласи на предвоенната българска интелигенция. Под влияние на военния живот и следвоенната разруха мнозина писатели и художници искат да осъществят, по думите на поета Н. Фурнаджиев, „завръщане към първичните сили на земята и народа“. Те се опитват да открият корените на автентичния български национален стил и се стремят да създадат истинско „родно изкуство“. Тази тенденция е генетично свързана с движението Heimatkunst в Германия; неин политически израз е идеологията на Българския земеделски народен съюз. При тези обстоятелства през 1919 г. се създава художественото дружество „Родно изкуство“. Съставът му обаче е твърде еклектичен и затова дружеството не осъществява целите, заложени в наименованието му. Тази задача по-късно е изпълнена от двама художници, които не са били членове на дружеството: Владимир Димитров – Майстора и Иван Милев.