Катедрата по археология
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.80.169-176Ключови думи :
археология, Катедра по археология, Вацлав Добруски, Богдан Филов, Димитър П. Димитров, Атанас Милчев, СевтополисАбстракт
Статията проследява възникването, институционалното изграждане и развитието на Катедрата по археология към Софийския университет от началото на 1890-те години до края на 80-те години на XX в. Авторът реконструира историята на преподаването по археология, свързана с имената на Вацлав Добруски, Богдан Филов, Димитър П. Димитров и Атанас Милчев. Първите лекции по археология започват през учебната 1890/1891 г. с чешкия учен Вацлав Добруски, който въвежда дисциплината в програмата на Историко-филологическия факултет и свързва университетското обучение с експозицията на Народния музей. През 1920 г. Богдан Филов става първият редовен професор и ръководител на новосъздадената Катедра по археология и история на изкуството. Той създава археологически семинар със специализирана библиотека и поставя началото на учебен музей. След 1939 г. преподаването се поема от Димитър П. Димитров, по-късно академик, който разширява археологическите изследвания върху тракийската култура, античното изкуство и провинциалното римско изкуство и ръководи разкопките на Севтополис. От 1950 г. Атанас Милчев поставя нов акцент върху славянската и средновековната българска археология и върху практическото обучение на студентите при разкопките. В текста се разглеждат също кадровото развитие на катедрата, специализацията по археология, аспирантурата, практиките на студентите и сътрудничеството с университети в Берлин, Будапеща, Сегед, Киев, Москва, Хамбург и Саарбрюкен. В заключение авторът отбелязва, че катедрата е изградена правилно с оглед на нуждите на преподаването и на развитието на отделни научни направления, и посочва грижата за подготовката на млади кадри чрез аспирантурата.
Литература (библиография)
Dimitrov, D. P. Gradoustroystvo i arhitektura na trakiyskiya grad Sevtopolis. - Arheologiya, 1960, No. 1, 3-15.
Dimitrov, D. P. Kam vaprosa za religiyata na trakite ot rannoelinisticheskata epoha. - IPr., 1957, No. 2, 65-81.
Dimitrov, D. P. Materialna kultura i izkustvo na trakite prez rannata elinisticheska epoha. - Sb. Arheologicheski otkritiya v Bulgaria, 1957, 61-92.
Dimitrov, D. P. Nadgrobnite plochi ot rimsko vreme v Severna Bulgaria. 1942, 119 s.
Dimitrov, D. P. Nov prinos kam vaprosa za kulturnite otnosheniya na Trakia i Troya prez vtorata polovina na III hil. pr.n.e. - Belomorski pregled, kn.1, 1942, 149-156.
Dimitrov, D. P. Osobenostite na rimskiya portret v Trakia i Makedonia. - God. SU, IFF, 39, 1942/43.
Dimitrov, D. P. Stil i data na stenopisite ot kasnoantichnata grobnitsa pri Silistra. - Arheologiya, 1961, No. 1, 10-21.
Dimitrov, D. P. Troya VII b2 i balkanskite trakiyski i miziyski plemena. - Arheologiya, 1968, No. 4, 1-14.
Filov, B. Arheologicheski paraleli. - Minsb., T.20, 1910/1911, 1-80.
Filov, B. Nadgrobnite mogili pri Duvanli v Plovdivsko. S., 1934, 245 s.
Filov, B. Pametnitsi na trakiyskoto izkustvo. - Izv. na arheologicheskoto druzhestvo, 6, 1916/1918, 1-56.
Filov, B. Sofiyskata tsarkva "Sv. Sofia". S., 1913, 172 s.
Milchev, At. Formirovaniye starobolgarskoy kul'tury. - V: Slavyanite i sredizemnomorskiyat svyat, VI-XI v., 1973, 105-133.
Milchev, At. Kam kulta na Sabaziy v Dolna Mizia i Trakia. - God. SU, IF, 66, 1975, 37-74.
Milchev, At. Sotsialno-ikonomicheskiyat i obshtestveno-politicheskiyat stroy na trakite (VIII-V v. pr.n.e.). - IPr., 6, 1949/50, No. 4-5, 526-552.
Milchev, At. Trako-kimeriyski nahodki v balgarskite zemi. - IAI, 19, 1955, 359-373.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 1992 Людмил Гетов
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
