Историята в българското училище през XIX–XX в. Първите методики на обучението

Абстракт

През 1878 г. българската държава е възстановена и този факт променя изцяло културния и политическия контекст на процеса на модернизация на българското образование. Обучението по история със своите основни компоненти, т.е. структура, съдържание, ценностна ориентация, методи на преподаване, става част от европейската практика. Сред първите дидактически текстове по история, които българските учители използват, са тези, написани от руски автори. Изследователският труд на руския методист Кригер става основа за първата българска методика на обучението по история, разработена от Никола Станев. Според него историческото образование трябва да има прагматични цели – да доведе до по-добро разбиране на съвременния обществен живот, да развие интелекта, морала и социалното поведение на учениците, да създаде образи на епохата чрез интегриране на знанията за обществото. Никола Станев споделя идеята за човешките взаимовръзки, съществуващи в историята. Преподаването трябва да се основава на дълбокото разбиране на логиката на историята, т.е. на нейната философска страна. Голямо значение имат и научно разработените в края на XIX в. методи за активно преподаване.