Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на XX век

Евгений Кандиларов

doi:10.60053/GSU.IF.1.97.431-503

Автори

Евгений Кандиларов Софийски университет "Св. Климент Охридски"

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.97.431-503

Ключови думи :

електронна промишленост, социализъм, СИВ, преход към пазарна икономика, микроелектроника, ДКНТП

Абстракт

Обект на настоящото изследване е политиката, провеждана от българското държавно и партийно ръководство за създаване и развитие на нов високотехнологичен сектор в държавната икономика, който е от съществено икономическо, социално и психологическо значение – електронната промишленост. Развитието на електронната промишленост може да се раздели на два ясно обособени периода: първият период, обхващащ 60-те години на ХХ век, бележи формирането на държавната политика, създаването на технологично оборудване и специализацията на държавата в областта на електрониката в рамките на СИВ. През втория период, обхващащ 70-те и първата половина на 80-те години на ХХ век, електронната промишленост се превръща в ключов сектор на българската икономика. Този етап включва и предизвикателствата, свързани с нейното поддържане и ефективност. От началото на 70-те години на ХХ в. държавата започва да прави значителни инвестиции в този отрасъл, в резултат на което са създадени значителни производствени мощности и изследователски институти в следните области: микроелектроника, изчислителни устройства, миникомпютърни устройства, микропроцесорни компютърни системи и инструменти, дискови и лентови периферни системи, оптична електроника и др. Електронната промишленост, наред с редица други сектори на българската икономика, е на практика унищожена от политиката, възприета от новото правителство по време на прехода от социализъм към демокрация и пазарна икономика. Изследването се основава предимно на непубликувани документи от архива на Политбюро на ЦК на БКП, архива на Министерския съвет и част от документацията на Държавния комитет за наука и технически прогрес, както и на спомени на ключови политически и икономически фигури, свързани със създаването и развитието на електронната индустрия в България.

Литература (библиография)

Balgarskite darzhavni institutsii 1879-1986. Entsiklopedicheski spravochnik. S., 1987, s. 212.

Berov, L. Stopanska istoriya. Ikonomichesko razvitie na sveta ot drevnostta do nashi dni. S., 1999, s. 543.

Boyanov, K. i dr. Profesionalni kompyutri. S., 1986, s. 208.

Doklad varhu Proekta za ikonomicheski rastezh i prehod kam pazarna ikonomika v Bulgaria, podgotven ot Fondatsiyata na Natsionalnata kamara na SASHT za NRB. Rakovodstvo i redaktirane Richard Ran, Ronald At, 31 oktomvri 1990 g., glava 22, s. 16; Chakarov, K. Vtoriyat etazh. S., 1990, s. 126, 173.

Donev, K. Balgaro-arabskite otnosheniya. S., 1999, 255-257.

Doynov, O. Spomeni. S., 2002, s. 103.

Dzhonsan, P. Savremennostta. S., 1993, 543-546.

Elektronikata - gordost, grizha i badeshte za Bulgaria. - Nauka i tehnika za mladezhta, 1981, No 9, s. 3.

Elektronikata v Bulgaria. Minalo, nastoyashte, badeshte. S., 1983.

Iliev, L. Matematikata v NRB 1944-1984. S., 1984.

Iliev, N., G. Kandilarov i dr. Varhu edna realizatsiya na sistema za razpoznavane na obekti po tsvyat, raboteshta v realno vreme. - V: Sb. Teoriya i prilozhenie na kibernetichnite sistemi, T. 1. Struktura i organizatsiya na sistemite za upravlenie. S., 1982, 11-19.

Kandilarov, G. Myastoto na Bulgaria i balgarite v razvitieto na izchislitelnata tehnika. - Problemi na uchenicheskoto tehnichesko tvorchestvo, 1982, No 1, s. 14.

Konstitutsiya na NRB. S., 1971, s. 21.

Marcheva, I. Balgarskata ikonomika prez 80-te godini na XX vek mezhdu Iztoka i Zapada. - V: Sb. Problemat Iztok - Zapad. Istoricheska perspektiva. S., 2003, s. 6, 9.

Marcheva, I. Balgarskiyat pat kam Evropa prez vtorata polovina na XX v. Sotsialno-ikonomicheski shtrihi. - Istor. pregled, 2000, No 5-6, s. 157.

Marcheva, I. Industrialnata politika na Bulgaria (1944-1958). - V: Stranitsi ot balgarskata istoriya. T. 2. S., 1993, s. 122.

Marcheva, I. Nachaloto na kraya na sotsializma v Bulgaria prez parvata polovina na 80-te godini. Ch. 1. - Istor. pregled, 2004, No 3-4, 89-95.

Marcheva, I. Opitite za ikonomicheski reformi v Bulgaria prez vtorata polovina na XX v. - V: 120 godini izpalnitelna vlast v Bulgaria. S., 1999, s. 292; Bonev, S. Vremeto, v koeto zhivyah, i horata, s koito rabotih. S., 2001, 43-82.

Marcheva, I. Shtrihi ot politikata za industrializatsiya i modernizatsiya na Bulgaria prez vtorata polovina na XX vek. - V: Collegium Germania. Probleme der Entwicklung Bulgariens in den 20-er bis 90-er Jahren des Jahrhunderts. S., 1997, 229-231.

Migev, V. Problemi na sotsialno-ikonomicheskoto razvitie na Bulgaria prez VI petiletka (1971-1975). - Istor. pregled, 1985, No 1, 15-17.

Nauchno-tehnicheska revolyutsiya i nauchno-tehnicheski progres. S., 1984, s. 140.

Nikova, E. Balkanite i evropeyskata obshtnost. S., 1992, s. 39.

Nikova, G. Vanshnoikonomicheskite otnosheniya na Bulgaria sled Vtorata svetovna voyna (1945-1960). - V: Stranitsi ot balgarskata..., 131-136; Savetat za ikonomicheska vzaimopomosht i Bulgaria 1949-1960. S., 1989, 239-246.

NRB v otraslovata integratsiya na stranite - chlenki na SIV. S., 1990, s. 127.

NRB v sotsialisticheskata ikonomicheska integratsiya: strukturna politika. S., 1981, 139-141, 147.

Ognyanov, L. Bulgaria v mezhdunarodnite otnosheniya (1947-1955). - V: Moderniyat istorik. Vaobrazhenie, informiranost, pokoleniya. S., 1999, s. 317.

Oksfordska istoriya na 20. vek. S., 2000, s. 49.

Papazov, N. Yaponia. Ot samurayskiya mech do izkustveniya intelekt. S., 1989, s. 207.

Ruskova, P. Avtomatizatsiya i ikonomika. S., 1964.

Shishkov, D. Zvezdnite migove na balgarskata kompyutarna tehnika i kompyutarna informatika (1956-1966). S., 2002.

TSDA, f. 136, op. 44, a. e. 10, l. 27.

TSDA, f. 136, op. 48, a. e. 422, l. 1 (v DSO "Elektronni elementi" vlizat kato otdelni yuridicheski litsa zavodite: "Komuna" - Sofia; ZEPE - Sofia; Zavod za feromagnitni materiali - Pernik; Zavod za kondenzatori - Kyustendil; Zavod za poluprovodnitsi - Botevgrad; Razvoyno predpriyatie "Musala" - Samokov; Zavod "Bateriya" - Nikopol; Elektrolampov zavod - Sliven; i dr.).

TSDA, f. 136, op. 48, a. e. 434, l. 5.

TSDA, f. 136, op. 49, a. e. 243, l. 78-79.

TSDA, f. 136, op. 49, a. e. 372, l. 12.

TSDA, f. 136, op. 51, a. e. 158, l. 1, 15-18.

TSDA, f. 136, op. 51, a. e. 72, l. 13.

TSDA, f. 136, op. 55, a. e. 189, l. 13.

TSDA, f. 136, op. 68, a. e. 107, l. 16, 721.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 1063, l. 1, 12.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 3391, l. 12.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 3591, l. 24-26, 43, 44.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 4189, l. 1, 5, 6, 89.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 4212, l. 212.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 4602, l. 1, 24.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 4652, l. 15, 18.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 5176, l. 1, 13.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 5368, l. 16, 160-162.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 54, l. 5, 24, 25.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 5502, l. 13.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 888, l. 1.

TSDA, f. 1B, op. 35, a. e. 981, l. 4.

TSDA, f. 1B, op. 6, a. e. 5513, l. 147-153.

TSDA, f. 1B, op. 6, a. e. 6603, l. 14.

TSDA, f. 1B, op. 66, a. e. 1087, l. 13.

TSDA, f. 1B, op. 66, a. e. 1287, l. 67, 68.

TSDA, f. 1B, op. 66, a. e. 1303, l. 11, 13, 22, 23, 26, 28, 33, 89.

TSDA, f. 1B, op. 66, a. e. 2022, l. 3, 15, 21.

TSDA, f. 1B, op. 66, a. e. 325, l. 3.

TSDA, f. 1B, op. 66, a. e. 876, l. 3, 4.

TSDA, f. 517, op. 5, a. e. 40, l. 68, 79.

TSDA, f. 517, op. 6, a. e. 141, l. 2.

TSDA, f. 517, op. 6, a. e. 38, l. 66, 69, 70; Marangozov, I., I. Shishkov. Rabota s personalen kompyutar. S., 1986, s. 89; Vachkov, B., M. Hristov. Kak raboti Pravets-82. S., 1986, s. 5.

TSDA, f. 517, op. 6, a. e. 48, l. 34, 36.

Vachkov, D. Savetskoto reshenie na problema s balgarskiya vanshen dalg ot kraya na 70-te godini na XX vek. - V: Sb. Materiali ot nauchna konferentsiya "Rusia i Evropa prez XX vek". S., 2001; Vachkov, D. Interesen dokument za vanshniya dalg na Bulgaria prez 70-te godini. - Izv. na darzhavnite arhivi, 77, 1999, s. 67; Todorova, Ts., D. Vachkov. Vanshniyat darzhaven dalg. - V: Bulgaria 20 vek. S., 1999, 375-377.

Valchev, T. i dr. Malki elektronni izchislitelni mashini SM-3 i SM-4. S., 1982, s. 34.

Yahiel, N. Todor Zhivkov i lichnata vlast. S., 1997, 152-154.

Za COCOM (KOKOM) i zapadnoto tehnologichno embargo sreshtu sotsialisticheskite strani vzh. Kalinova, E., I. Baeva. Balgarskite prehodi 1939-2002. S., 2002, 187-188.

Zhivkov, T. Memoari. S., 1997, 214-217.

Zhivkov, T. Sreshtu nyakoi lazhi..., 123-124, 145.

Zlatev, Z. Balgaro-savetski ikonomicheski otnosheniya (1944-1958). S., 1986; Migev, V. Kolektivizatsiya na balgarskoto selo (1948-1958). S., 1995; Problemi na agrarnoto razvitie na Bulgaria (1944-1960). S., 1998; Marcheva, I. Todor Zhivkov - patyat kam vlastta. Politika i ikonomika v Bulgaria 1953-1964 g. S., 2001; Nikova, G. SIV i Bulgaria 1949-1960. S., 1989; Ikonomika na Bulgaria v 6 toma; Stopanska istoriya 681-1981 g. S., 1981; Petrov, G. Krahat na totalitarnata ikonomika. S., 1990; Lampe, J. R. The Bulgarian Economy in the Twentieth Century. London, 1986; Jackson, M. Industry and Handicrafts. - In: Bulgarien 1990. Hrsg. von K. Grothusen. Südosteuropa-Handbuch, Band IV, Vandenhoeck & Ruprecht. Göttingen, 1990.