Дворът на Карл Велики като управленска институция в съчинението на архиепископ Хинкмар от Реймс „DE ORDINE PALATII“ (882 г.)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.101.5-69Ключови думи :
Карл Велики, Франкска държава, Адалард от Корби, архиепископ Хинкмар, De ordine palatii, кралски дворАбстракт
Това изследване анализира важен и все още недостатъчно проучен проблем на ранносредновековната франкска държава – развитието на нейните административни и правителствени структури по времето на Карл Велики (768–814). Използваният източник е съчинението на абат Адалард от Корби „De ordine palatii et reipublicae dispositione“ („За реда в двореца и състоянието на държавата“), запазено само в препис на архиепископ Хинкмар от Реймс (806–882) под популярното име „De ordine palatii“. Трактатът е написан през 882 г., когато кралството е разтърсвано от вътрешни и външни нападения в трудни времена.
Съчинението се състои от две различни в тематично отношение части. Първата част (глави I–III) разглежда въпроса за обществената организация, произхода на епископата и произхода и задълженията на кралската власт. В първата част Хинкмар/Адалард представя същността на монархията и изискванията към нея. Той подчертава нейния божествен произход (настоявайки на приоритета на sacerdotium) и в съответствие с църковните авторитети, и по-специално с Псевдо-Киприан, разглежда regnum и sacerdotium по-скоро като отделни сфери на ecclesia, всяка от които има свои собствени характеристики. Хинкмар вижда в монархията водача, rector, и защитника, defensor, на обществото, а в духовенството – коректив на монархическата власт. Като един от първите богослови на своето време той подчертава, че rex произлиза от думите rectus – regere – corrigere – dirigere – aeternum regnum. Архиепископът се бори и за независимостта на западнофранкската църква от папството, и за независимостта на своята държава от домогванията на Луи Немски и сина му. Той е автор на агиографски, църковни и исторически съчинения, действа и като дипломат, юрист и политик от висок ранг. Архиепископът е автор на първите средновековни коронационни ордини – траен принос за развитието на монархията през Средновековието. В съчиненията му за пръв път през ранното Средновековие се очертават съдържателните контури на държавата като надличностна величина.
Втората част (глави IV–VII) е посветена на въпроса за двата реда – ordo palatii и ordo regni. Според Хинкмар ordo regni трябва да се разглежда като съставна част и свързващо звено на ordo palatii, т.е. придворните служители са едновременно лични слуги и васали на владетеля и държавни служители. Преплитането на личната (частната) и държавната сфера е една от най-важните особености на ранносредновековната държава. Като основна задача на владетеля Хинкмар посочва и спазването на закона, поради което определя краля като rex iustus: владетелят е едновременно подчинен на закона, разбиран в неговото морално и светско съдържание, и сам представлява закона в кралството.
Във втората част подробно се разглеждат служителите (ministri) на ordo palatii и ordo regni. За пръв път в изворите от каролингската епоха тук се изброяват най-важните длъжности и техните функции, като се вижда, че ordo regni доразвива ordo palatii в административно, политическо и географско отношение. Тук Хинкмар представя „palatium“ като съставна част на държавното управление.
На въпроса дали архиепископът дава реална картина на действителните дворцови и държавни структури, историците отговарят положително. Той се е намесвал съвсем малко в наличния текст на Адалард, с изключение на частта за апокрисиария („apocrisiar“), когото исторически погрешно разбира като „capellanus на църквата“.
В обобщение Хинкмар е една от водещите личности на своята епоха. Чрез дейността и съчиненията си той е предугадил идващото време и е оказал решаващо влияние върху него. Флодоар, неговият пръв биограф през X в., го смята за най-големия ръководител на Реймската църква. За историците биографията му във всички нейни аспекти остава все още недостатъчно изследвана.
Литература (библиография)
Angenendt, A. Das Frühmittelalter. Die abendländische Christenheit von 400 bis 900. Stuttgart, Berlin, Bonn, 1990.
Anton, H. H. (Hg.) Fürstenspiegel des frühen und späten Mittelalters. = Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters. FvSt - Gedächtnisausgabe. Bd. 43. Darmstadt, 2006.
Augustin, A. De civitate Dei, Lib. XVII, cap. IV.
Aynhard. Zhivotat na Karl Veliki. Pleven, 1994.
Betz, K.-U. Hinkmar von Reims, Nikolaus I., Pseudo-Isidor. Fränkisches Landeskirchentum und römischer Machtanspruch im 9. Jh. Inaug. Diss. Bonn, 1965.
Bibliya sirech knigite na Vethiya i Noviya zavet, izd. Sv. Sinod na Balg. tsarkva. S., 1991.
Boshof, E. Ludwig der Fromme. = Gestalten des Mittelalters und der Renaissance. Darmstadt, 1996.
Brühl, C. "Aus Mittelalter und Diplomatik". Gesamm. Aufsätze. Bd. 1. München - Zürich, 1989.
Brühl, C. Fodrum, gistum, servitium regis. = Kölner hist. Abhandlungen, Bd. 14/1, 1968.
De ecclesiis et capellis. Ed. W. Gundlach. Zwei Schriften des Erzbischofs Hinkmar von Reims. - ZKG, X, 1889, 92-145.
De regis persona et regio ministerio ad Carolum Calvum regem. - Migne, PL 125, 833.
Deutsche Geschichte in Quellen und Darstellung. Bd. 1. Hg. v. W. Hartmann. Stuttgart, 1995.
Devisse, J. Hincmar, archevêque de Reims 845-882 (Travaux d'histoire ethico-politique 29). T. 1-3. Geneve, 1975-1976.
Einhardi Vita Karoli Magni. Hg. v. Oswald-Holder-Egger. Hannover - Leipzig, 1911. = MGH SS rer. Germanicarum 25.
"Erste Streitschrift gegen Gotschalk". Ed. W. Gundlach, Zwei Schriften des Erzbischofs Hinkmar von Reims. - ZKG X, 1889, 258-310.
Ewig, E. Die Merowinger und das Frankenreich. = Kohlhammer Urbantaschenbücher 392. Stuttgart - Berlin - Köln, 2001.
Favie, Zh. Karl Veliki. S., 2002.
Fleckenstein, J. Die Hofkapelle des deutschen Königs. Bd. 1. Stuttgart, 1959.
Fleckenstein, J. Karl der Große und sein Hof. - In: Ordnungen und formende Kräfte des Mittelalters. Ausgew. Beiträge. Göttingen, 33-67.
Ganshof, F. L. Charlemagne et les institutions de la monarchie franque. - In: Karl der Große. Bd. 1. Düsseldorf, 1965, 349-393.
Ganshof, F. L. Frankish Institutions under Charlemagne. Providence, 1968.
Gizo, Fr. O znachenii deyatel'nosti Karla Velikogo i kharaktere yego zakonodatel'stva (1929 g.). - Vav: Istoriya srednikh vekov. Sostav. M. M. Stasyulevich. Moskva, 1999, s. 407.
Grigoriy Turskiy. Istoriya frankov. Izd. V. D. Savukova. Moskva, 1987.
Halphen, L. Le De ordine palatii d'Hincmar. - Revue Historique, 183 (1938).
Hincmarus (Remensis). De ordine palatii. Hg. und übers. v. T. Gross und R. Schieffer. Hannover, 1980. = Fontes iuris germanici antiqui in usum scholarum separatim editi 3.
Hinkmar von Reims. De divortio Lotharii regis et Thetbergae reginae. Hg. V. L. Böhringer. = MGH Concilia T. IV. Suppl. 1. Hannover, 1992.
HISV, chast 1. Red. Y. Nikolov, M. Yonov. S., 1975. Kapitulariy za imeniyata, gl.10, s. 116; gl. 21-117.
Kasten, Br. Adalhard von Corbie. Die Biographie eines karolingischen Politikers und Klostervorstehers. = Studia humaniora. Bd. 3. Düsseldorf, 1985.
Lexikon des Mittelalters. Bd. 3. 1986.
Löwe, H. Hinkmar von Reims und der Apokrisiar. Festschr. f. H. Heimpel 3, 1972, 19-56.
McKean, P. R. Hincmar of Laon and Carolingian Politics. Urbana III, 1978.
MGH Auctores Antiquissimi. T. 4, pars 2.
MGH Epistolarum Tomi VIII. Karolini aevi VI. Fasc. 1. Hincmari archiepiscopi Remensis epistolarum pars prior. Berolini, 1939.
Migne, PL 126, 23.
Nelson, L. Kingship, law and liturgy in the political thought of Hincmar. - HER, 92, 1977, 241-279. https://doi.org/10.1093/ehr/xcii.ccclxiii.241
Ordo - MGH, Capitularia Regum Francorum II, p. 456 ss.
Scheibe, F. C. Geschichtsbild, Zeitbewußtsein und Reformwille bei Alkuin. - Archiv f. Kulturgesch., 41, 1959, Nr. 53.
Schmidt, W. A. Verfassungslehren im 9. Jh. Die Fürstenspiegel und politischen Schriften des Jonas von Orleans, Hinkmar von Reims, Sedulius Scottus, Servatius Lupus von Ferriéres und Agobard von Lyon. Diss. Mainz, 1981.
Schörs, H. Hinkmar Erzbischof von Reims. Sein Leben und seine Schriften. Freiberg i. Br., 1874.
Schramm, E. P. Die Krönungen bei den Westfranken. - In: Kaiser, Könige und Päpste. Bd. 2. Stuttgart, 1968, 140-168.
Schramm, P. E. Ordines-Studien II. - In: Archiv f. Urkundenforschung, 15, 1938, p. 10.
Sprengler, A. Die Gebete der Krönungsordines Hinkmars von Reims für Karl den Kahlen als König von Lothringen und für Ludwig den Stammler. - In: Z.schr. f. KG 4, Folge I, Bd. 63, 1950/51, H.1, 245-265.
Stratmann, M. Hinkmar von Reims als Verwalter von Bistum und Kirchenprovinz. = Quellen und Forschungen zum Recht im Mittelalter. Hg. von R. Kotjes und H. Mordek. Sigmaringen, 1991.
Stratmann, M. Hinkmars von Reims. Collectio de ecclesiis et capellis. = Fontes iuris germani antiqui in usum scholarum separatim editi XIV. Hannover, 1990.
Vita Remigii episcopi Remensis auctore Hincmaro. Ed. Br. Krusch. = MGH SS rer. Merov. 3. Hannover, 1896, 239-349.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2013 Веселка Гъркова
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
