СЪЛЗИТЕ В „ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СТЕФАН ДЕЧАНСКИ“ ОТ ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК

Абстракт

Настоящият текст разглежда сълзите като видим телесен знак на покаяние, скръб, любов и т.н. – в житието на сръбския крал Св. Стефан Дечански от Григорий Цамблак. Той проблематизира тънката наративна граница между различни душевни състояния и техните описания – така както се конструира в традицията на Търновската книжовна школа, подчертавайки ключовото място на разпознаването и постигането на значението на отделни емоции. Оразличаването в рамките на житието на истинските и фалшивите сълзи, на смирението на светеца и упованието на пълководеца в Божията подкрепа показва не просто вариативността в употребите на емоциите, но и значението им за разпознаването и признаването на определени идентичности в културното пространство на българското и сръбското средновековие