БОЖЕСТВЕНА И ЧОВЕШКА МЕТАМОРФОЗА В ОМИРОВИЯ ЕПОС

Абстракт

Фокус на изследването е описанието на метаморфозата в старогръцкия героически епос. Доколкото единствените запазени образци са поемите Илиада и Одисея, анализът се фокусира само върху тях. Първата част от текста анализира метаморфозата на боговете в старогръцкия епос. Най-честият вариант е временната трансформацията в птици. В този мотив не се откриват следи от териоморфни митологически представи. Метаморфозата винаги е функционална и обичайно цели божественото присъствие да остане незабелязано от човеците. Втората част от изследването анализира описанията на човешка метаморфоза. За разлика от по-късните литературни източници, в Омировия епос почти липсва мотивът за трансформация на хора заради гнева и милостта на боговете. Човешките метаморфози в епоса са обичайно временни. Двата най-чести варианта са магическите трансформации (напр. превръщането на Одисеевите спътници в свине от богиня Кирка) и временното преобразяване на човек (вдъхване на смелост, промяна на облика на човек и пр.). Няколкото случая на споменаване на станали по-късно популярни митологически разкази за необратима метаморфоза са по-скоро спорни и може – противно на общоприетата идея – да не са били загатнати в епоса, а да са послужили като вдъхновение за композирани по-късно наративи. Пример за подобна метафора, разбрана погрешно като алюзия за познат митологичен сюжет, е сравнението на троянската царица Хекуба с бясно куче, способно да разкъса плътта на Ахил. Липсата на мотива за необратимата човешка метаморфоза в епоса означава, че епическият жанр не е сред източниците на този много популярен от Хезиод насетне мотив.