ПУБЛИЧНА ПОЛИТИКА, ПРАВО И РИТУАЛИ: КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ И РАЗКАЗЪТ ЗА ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА НА РИМ

Абстракт

Обект на изследването е политиката на император Константин за християнизирането на Рим и специфичният разказ за нея, конструиран основно от Евсевий Кесарийски. За да аргументира тази политика като базирана на имперската традиция, биографът акцентира върху умението на императора да оперира с най-древното правомощие на върховната власт в Рим, с ауспициума. Чрез това правомощие, което има религиозен характер и което се реализира в сложна комбинация от ритуали и разнообразни правни постановления, императорът може легитимно да представлява „народа и сената на Рим“ и от негово име да трансформира всяко пространство под негова юрисдикция в публична собственост, с всички произтичащи от това правни и институционални последици като освобождаване от данъци, финансова субсидия, собствен съд и т.н. Целта на християнската реторика е да покаже, че дарението на църковни сгради и средства от императора не само подкрепя Римската църква, но и учредява нейния публичен статут като юридическо лице. Така традиционната имперска религиозна политика, направлявана от легитимен водач, се оказва сериозно „обновена“ с нов публичен субект, persona publica, като Църквата. Християнската реторика няма как да не е фокусирана върху този процес на преобразуване, защото нито една езическа религия няма самостоятелен юридически статус.