ПЪРВОТО ОБЩОБЪЛГАРСКО СЪСТЕЗАНИЕ ЗА МАЙСТОРИ НА ЕСТРАДНОТО ИЗКУСТВО И РОЛЯТА МУ ЗА ДЕФИНИРАНЕТО НА ПОПУЛЯРНАТА КУЛТУРА НА СОЦИАЛИЗМА

Абстракт

Провеждането на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство през 1954 г. е инициатива на Комитета за наука, изкуство и култура, която има ключова роля за дефинирането и установяването на съветската концепция за „естрадно изкуство“ като естетика, функция и организация в български контекст. Тази концепция ще се възпроизвежда в следващите повече от три десетилетия, очертавайки рамките на официалната популярна култура в този период. Чрез преглед и анализ на запазените архивни документи, свързани с подготовката и провеждането на събитието, предлагам своите изводи за същността на това събитие и изкуството, което то дефинира и лансира, а именно – предназначено за широка публика сценично изкуство, съчетаващо живо слово, музика, танц, акробатика, циркови номера – малки сценични форми, обединени в единен спектакъл. В хода на състезателните кръгове на събитието и дискусиите на оценяващото жури се изясняват характеристиките на естрадата и отликите ѝ от класическите академични жанрове. След състезанието естрадното изкуство се превръща в централизирана технология за достигане до необхванати или слабообхванати дотогава публики чрез контролиран културен продукт, идейно разположен между развлечението, сатирата и пропагандата.