МИТОВЕ ЗА ИЗНАСИЛВАНЕТО И СЕКСУАЛНАТА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ: РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ СРЕД СТУДЕНТИ В ПЕТ УНИВЕРСИТЕТА

Абстракт

С понятието „митове за изнасилването“ в социалната психология и социологията се обозначават културно обусловените стереотипи за вината на жертвите, свързани с широко споделяни предразсъдъци относно полово-специфичните разлики в поведението на мъжете и жените в дадено общество. По аналог с „митовете за изнасилването“, изследването предлага скала с „митове за сексуалната злоупотреба с деца“, като преди това въвежда ясно разграничими дефиниции за „сексуално насилие“, „сексуален тормоз“ и „сексуална злоупотреба с деца“ – каквито липсват в актуалното българско законодателство към мо
мента на теренната работа. Настоящата статия представя резултати от изследване, проведено през 2018 г. сред студентите от пет специалности в пет български университета. Данните от самодокладването показват, че еднократно жертва на сексуален тормоз или насилие са били 10,4% от студентите, а други 3,1% са били жертви повече от веднъж. Приблизително 7,4% от студентите се определят като жертва на сексуална злоупотреба от възрастен към дете, а 1,4% – като жертва с извършител по-голямо дете към по-малко. Жените са жертва в 96,7% от случаите на сексуален тормоз и сексуално насилие, а мъжете са насилници в 98,4% от тези случаи. Хомосексуално насилие се наблюдава в 3,3% от случаите. Около 4,2% от всички студенти са претърпели сексуален тормоз или насилие под 14 г. възраст, докато 7,7% са претърпели сексуален тормоз или насилие преди да навършат пълнолетие. За разлика от сексуалния тормоз, и сексуалното насилие, при жертвите на сексуална злоупотреба с деца не се наблюдава статистически значима разлика. Жертва са били 5,3% от момчетата и 8,8% от момичетата. Изследването разработва собствена система от косвени индикатори за оценка на сексуалното насилие, преживяно до 18 г. възраст. В този случай се наблюдава силно изразено нормализирано насилие, основано на пола, при което огромен дял от момичетата са жертви на нежелано шляпване или опипване по задника, опипване на гърдите или на вербална сексуална агресия. Приблизително 5% от жените са били жертва на секс с проникване, когато са се намирали в безпомощно състояние. Нормализирането на насилието много добре се очертава през призмата на митовете за изнасилването и митовете за сексуалната злоупотреба с деца. Оказва се, че не просто жените, но и самите жертви са склонни да виктимизират жените жертви на изнасилване, като показват относително високи нива на съгласие с твърдението „Ако жената не се съпротивлява – не може да се счита за изнасилване“.