ИНСТИТУЦИОНАЛНО ОБОСОБЯВАНЕ И КОНСОЛИДИРАНЕ НА ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКАТА КУЛТУРОЛОГИЯ (1737–1810)
Ключови думи :
историко-филологическа културология, европейски университет, университетски семинари, Studiosus philologiae, нехуманистична идеология, Волф, ШлайермахерАбстракт
Преходът от Просвещението към неохуманизма е период от централно значение за конституирането на историко-филологическата културология като форма на модерно научно познание. През този преход тя претърпява поредица от съществени трансформации. Една от тези значителни и богати на положителни последици промени е радикалната промяна на институционалния статут – дотогава той е бил подчинен и маргинален. Кулминационният момент на тази промяна е институционалната еманципация и академичната консолидация на европейската хуманитаристика. Чрез основаването на модерната Alma Mater Berolinensis в началото на деветнадесетото столетие тя става самостоятелна научна група с равнопоставен факултет. Автономизирането и сплотяването са подготвени от две самостоятелни фази. Това са: 1) университетското етаблиране на хуманитаристиката под формата на филологически и исторически семинари (1737–1777); и 2) институционалната еманципация на Studiosus philologiae като самостоятелна университетска специалност
(1777–1810).
