ХЕТЕРОТОПИИ НА ЛИПСАТА: УВОД В ЧАСТНОТО КОЛЕКЦИОНИРАНЕ ПО ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА. СЛУЧАЯТ БОТЬО БАРАКОВ (1914–1997)

Абстракт

Студията полага основите на един възможен прочит на социалистическите всекидне-вия – на желанията, липсите, провалите и странностите, които ги структурират – през маргиналната тема за частните колекционерски практики и биографиите на техните субекти (колекционерите) от периода. За целта студията разгръща критически констелация от понятия и дефиниции – хетеротопия на липсата; желание за притежание, т.е. колекциониране; почти като фигура на невъзможно желание за притежание; фантазмена лустрация като радикализация на психоаналитичната тема за преработката (Durcharbeitung) на травмата от социализма и прочее. През тях текстът опитва да обогати концептуалния терен на културната история на (пост)социализма. Също така опитва да изработи нови ракурси не само към колекционерската практика, но и към структуриращите социалистическата идеология (ранна и късна) фантазми, желания и липси – на притежание, на Едно, на свобода, на експресия и т.н. По-нататък текстът запознава отблизо и със забравената фигура на мецената, колек-
ционер и „особняк“ Ботьо Бараков и неговия утопичен проект за абсолютна колекция „Корабът на изкуствата“. Стъпвайки върху архивни материали, публицистични източници и интервюта, студията прилага изработения концептуален апарат и открива сложната мрежа от практики, лица и ситуации, довели до почти реализацията (провала) на „Кораба“ като фантазъм за Едното, симптоматично обявен през септември 1944 г. Съчетавайки теоретичната работа по изработване на оперативни концепти с осветляването на забравени архивни куриози, студията опитва да стигне до един по-любопитен начин за четене на социализма. Начин отвъд автопозициониращите дискурси на омразата, носталгията и иронията, мислени като принципни модуси на свързване със социалистическата травма.