НАРАТИВИТЕ КАТО ТЕРАПЕВТИЧЕН ПОДХОД ПРИ ДЕЦА СЪС СПЕЦИФИЧНИ ЕЗИКОВИ НАРУШЕНИЯ

Абстракт

Специфичните езикови нарушения са често срещана комуникативна патология, която се свързва с особености в развитието на когнитивните и екзекутивните функции и дава отражение върху формирането на уменията за учене (особено върху овладяването на четенето и писането). Логопедичната терапия в ранна и предучилищна възраст цели да приближи равнището на развитие на децата със специфични езикови нарушения до това на техните връстници и да позволи своевременно постъпване в училище. С времето специфичността на нарушението отстъпва място на по-общи и често оставащи скрити за неспециалистите особености на уменията за слушане и/или четене и разбиране, разказване и преразказване на истории. Персистиращият характер на специфичните езикови нарушения се свързва именно с устойчивите затруднения в разказните умения. Сред най-застъпените терапевтични похвати в горна предучилищна и начална училищна възраст е този на наративите, насочен към решаването както на езикови, така и на когнитивни и екзекутивни задачи. Целта на настоящото изследване е да установи дали 6-годишните деца със специфично езиково нарушение изпитват трудности при организирането на макроравнището на наратива (структура на разказа, сукцесивност на епизодите и каузалност), както и да провери дали целенасочената логопедична терапия, насочена към осъзнато структуриране на макроравнището, ще доведе до подобрение на микроравнищните аспекти на наратива (лексикален подбор, конструиране на адекватни морфологични и разширени синтактични структури).