Спонтанните масови формирования като социо-културен механизъм на младежка интеграция

Абстракт

Изследването се интересува от трансформациите на неформалните и масови движения (събития) като социално-психологически и социо-културен механизъм на интеграция през ХХІ век. Проследяват се и се интерпретират теоретичните идеи за масите и тълпите, за социалното функциониране на индивида в тях и чрез тях. Систематизират се историческите механизми на регулиране на масовите движения и се проектират съвременните им аналози. Търсят се разликите между маси и тълпи и в техните нови проявления през последните десетилетия на отваряне на границите, на глобализация и на технологизация. На емпирично равнище се търсят образователните и социалнопедагогически проекции на явленията чрез проучване на участието на младите хора в масови прояви. Целта е да се прогнозират тенденции, да се предвидят рискове и да се обсъдят адекватни отношения и модели на поведения на участници, специалисти и заинтересовани.

Библиография:

Андреева, Л. (1999). Социално познание и междуличностно взаимодействие.

Байчинска, К. (2009). Статуси на психосоциална и национална идентичност, ценности и психично благополучие в юношеска възраст.

Ериксън, Е. (1994). Идентичност: младост и криза.

Зиновиева, И. (2011). Личност и индивидуалност.

Зиновиева, И. (2010). Смисъл и смислова регулация на поведението.

Гюрова, В. & Божилова, В. (2006). Магията на екипната работа.

Канети, Е. (1994). Пристъпи от думи: масите.

Ларсен, Км. & Крумов, Кр. (2010). Социална психология: нов поглед към личността и социалния свят.

Льобон, Г. (1995). Психология на тълпите.

Манан, П. (2011). Смисълът на нациите.

Минчев, Б. (2010). Психология на човешкото развитие.

Неновски, Н. (1983). Право и ценности.

Неновски, Н. (ред.). (1992). Правни изследвания.

Радев, Д. (1994). Разделението на властите в модерната държава.

Рашева-Мерджанова, Я. (2012). Правовата държава и гражданското общество като взаимни корективи (позицията на образованието). Образование, 4, 3–19.

Рашева-Мерджанова, Я. & Динчева, Цв. (2007). Как да се съгласуваме – ръководство по организационна и лична култура.

Силгиджан, Х. (1998). Аз-концепция и психична идентичност.

Стоилова, М. & В. Попова (1994). Ценностната система на съвременния българин.

Теофанов, Цв. (2004). Арабската средновековна култура: от езичеството към исляма.

Христова, Т., Христов, Т. & Христов, С. (2006). 10-те златни правила за работа в екип.

Adams, J. et al. (1979). Toward the development of an objective assessment of ego-identity status. Journal of Youth and adolescence, 8, 223–237.

Le Bon, G. (1920). The growd: a study of the group mind.

McGuire. W. J. (1981). The spontaneous self-concept as affected by personal distinctivencess. In Lynch, M. D. et al. (eds.), Self-concept: advances in theory and research.

Marcia, J. E. (1980). Identity in adolescence. In Adelson, J. (ed.). Handbook of adolescent psychology.

Marcia, J. Е. (1988). Common processes underiying ego identity: cognitive moral development and individuation. In Lapsey, D. K. & Power, F. C. (eds.), Self, ego and identity integrative approaches (pp. 211–225).

Mischel, W. and Y. Shoda. (1995). A cognitive-affective system theory of personality. Psychological review, 102, 246–268.

Murray, H. (1938). Explorations in personality.

Pervin, L. (1990). Personality theory and research: prospects for the future. In Pervin, L. A. Handbook of personality (pp. 723–727).

Peterson, C. (2000). The future of optimism. American Psychologist, 55, 44–55.

Prieur, J. (1991). Les symbols universels.

Rosch, E. (1999) Reclaiming concepts. In Nurier, R. (ed.), Reclaiming cognition: the primacy of action, intention and emotion (pp. 61-78).

Spranger, E. (1928). Types of men.

Znaniecki, T. (1929). Cultural sciencies.