Иновиране чрез компетентностен подход в образованието. Опити

Абстракт

Материалът представя практическата част от компетентностната подготовка на учители. Но преди това се откроява парадигмалната специфика на консолидиращата, трансформиращата и активна природа на „компетентния“ и „компетентността“ в техните образователни вариации. На тази основа се предлагат в синергетичен сплит 4 практически модуса на компетентния компетентностен подход в обучението: компетентностно целеполагане; компетентностно методическо бинарно моделиране на учебни занятия; компетентностна експертиза на учебник; компетентностно иновиране в образованието. Без тази качествена трансформация на образователното самосъзнание и опит за префокусиране от предметно-познавателно за умения и отношения към интегрирано за комплекси компетентности обучение компетентностният подход ще е поредното терминологично педагогическо явление, преобличайки все същото статукво на обучението да формира ситуативни знания, умения и отношения.

Библиография:

Арместо, Ф., (2004) Цивилизациите. София: ИК Прозорец.

Василева, Р. (2019) Арт Анимация в образованието. Учител и ученици в драматично взаимодействие. София: УИ „Свети Климент Охридски“.

Герасимова, И. А. (2006) Съвместното мислене като изкуство: опит за философско-синергетическо изследване. - Педагогика, 1, 73-85. София: Аз-Буки.

Гроздев, С. (2002) Синергетика на ученето. - Педагогика, 7, 9-15. София: Аз-Буки.

Гроздев, С., М. Георгиева (2016) NDM парадигмата. София: Наука и изкуство.

Делибалтова, В. (2017) Контекст на обучението - същност, роля и изследователска перспектива. София: УИ „Свети Климент Охридски“.

Иванов, Г. (2008) Мултисензорност в техническото и технологично обучение - начална учлищна възраст. Стара Загора: АИ на Тракийски университет.

Измерения на компетентността (2021) Колектив. София: УИ „Свети Климент Охридски“.

Капра, Фр. (2004) Дао на физиката. София: Готуранов.

Лалов, Б. (2012) Образованието на бъдещето. - Педагогика, 4, 595-608. София: Аз-Буки

Марев, Ив., Ив. Иванов (1995) Хуманизация на образованието и духовното развитие на човечеството. - Педагогика, 8, София: Аз-Буки.

Пригожин, И. (2000) Краят на детерменираността. София: Херон Прес.

Радев, Пл., Ал. Александрова (2009) Философия на образованието. В. Търново: Фабер.

Рашева-Мерджанова, Я. (2009) Експертиза на училищния учебник. София: Петекстон.

Pашева-Mерджанова, Я. (2014) Базови методически подходи за тарнсверсални компетентности. Просто б+. София: УИ „Свети Климент Охридски“.

Рашева-Мерджанова, Я. (2015) Маси и масово образование в глобална среда. София: УИ „Свети Климент Охридски“.

Рашева-Мерджанова, Я. (2018) Философия на образованието, проявена в академичен курс. София: УИ „Свети Климент Охридски“

Рашева-Мерджанова, Я. (2017) Синергетическа философия на образованието. София: УИ „Свети Климент Охридски“

Мерджанова, Я. (1999) Трансверсалните компетентности на ученика. - ГСУ, Книга Педагогика. София: УИ „Св. Климент Охридски“

Цанков, Н., Л. Генкова (2009) Компетентностният подход в образованието. Благоевград: УИ.

Цанков, Н. (2022) Дигиталната компетентност на бъдещи учители (растежно проектиране и развитие). Стара Загора: АИ на Тракийски университет.

Чавдарова-Костова, С. (2021) Възпитанието в демократичното общество - същност, проявления, перспективи. София: УИ „Свети Климент Охридски“.

Трисмегист, X. (2002 Свод на херменевтичните науки. Corpus Hermeticum. София: Евразия.

Bachelard, G. (1947) La poétique de l’espace. Paris: PUF. Habermas, J. (1984) The theory of communicative action. 1, Reason and the Rationalization of Society. Boston.

Jacques, Fr. (1982) Différences et subjectivité. Paris: Aubier-Montaigne.

Levinas, E. (1995) Difficile liberté. Paris: Albin Michel.

Merleau-Ponty, M. (19б8) Résumés des cours. Collège de France 1952-19б0. Paris: Editions Gallimard.