Концептуализация и метарефлексивни равнища нa научно теоретико-емпирично изследване

Абстракт

На базата на еволюционен анализ на научното познание към синтезно материалът фокусира последователно интереса върху специфичното научно самосъзнание, рефлексивните равнища в научното изследване, хипермисленето и метанаучното самоопределяне на съвременния изследовател. На тази основа се разработва визия за един многоизмерен N-рефлексивен модел на научното изследване. Съответно се предлагат практически технологии под формата на комплексни упражнения за обучение и самоподготовка на изследователи (докторанти и постдокторанти) - началните равнища на методическите компоненти и метарефлексивните равнища на научно самосъзнание, научна себеидентификация и метанаучно самоопределяне по отношение на и в самото научно изследване. Класифицирани са критериите за научно взаимно и (само)оценяване в процеса и в края на научното изследване.

Библиография:

Бижков, Г. Методология и методи на педагогическите изследвания. С.,  1995.

Василев, Д. Експериментална педагогика. С., 2009.

Гадамер, Х.-Г. Универсалността на херменевтичния проблем. - В: История и херменевтика. С., 1994.

Капра, Фр. Дао на физиката. С., 2004.

Макариев, Пл. Научното познание. С., 1996.

Мавродиева, Ив., Й. Тишева. Академично писане. С., 2014.

Мерджанова, Я. Изследването в образованието като полезно упражнение не само за изследователя, но и за самото образование. -Педагогика, 2000, 3.

Нагарджуна. Философия на средния път. (Прев. С. Герджиков). С., 2009.

Рашева-Мрджанова, Я. Проблематизация и концептуализация в педагогическото изследване. - Стратегии на образователната и научната политика. 2006, 1-2.

Рашева-Мерджанова, Я. Пенталогия на родовостга. Друга-та философия на образованието. С., 2010.

Мерджанова, Я. Още нещо за педагогическите цели. -Педагогика, 1999, 2.

Рашева-Мерджанова, Я. Поетика на научното изследавне или границите на „фриволността“. - В: Педагогически есета. С., 2007.

Рашева-Мерджанова, Я. Метанаучно самоопределяне - равнища на научно самосъзнание в научното изследване. -Педагогика, 2011, 1.

Рашева-Мерджанова, Я. Метарефлексивен модел на научно изследване – технологии на осъществяване. -Педагогика, 2011, 4.

Рашева-Мерджанова, Я. Научната рецензия като продукт на оценяване и като сродяващ духовен опит (един възможен трансфер в училище). - Стратегии на образователната и научната политика, 2012, 4.

Савова, Ж. Култура на академичното писане. Пловдив, 2014.

Хайдегер, М. Какво е това - философията? - В: Същности. С., 1993.

Bachelard, G. Le Rationalisme applique. Paris, 1970 (I-ere ed. 1949).

Bachelard, G. L’engagement rationaliste. Paris, 1972.

Benoit, J.-P. L’emergence des “mots de problematisation” dans les sources universitaires

et les dictionnaires specialises et generaux: constats et analyses. Les Sciences de

1’education -Pour I’Ere nouvelle. Vol. 38, 2005, 3.

Dewey, J. Logique, latheorie de 1’enquete. Paris, 1993 (I-ere ed. 1938).

Fabre, M. Deux sources de 1’epistemologie des problemes: Dewey et Bachelard. Les

Sciences de 1’education -Pour I’Ere nouvelle. Vol. 38, 2005, 3.

Fabre, M. Situations-problemes et savoir scolaire. Paris, 1999.

Festinger, L., D. Katz. Les methodes de recherche dans les sciences socials. Paris, 1974.

Halleux, J., L. Vandevelde. Introduction a la didactique experimentale: constitution des

dispositifs experimentaux enpedagogie. Bruxelles, 1977-1978.

Jamet, Chr. Identification des problemes et contrastivite. Les Sciences de I ’education -Pour I’Ere nouvelle. Vol. 38, 2005, 3.

de Landsheere, G. Introduction a la recherche en education. Liege, 1976.

Lemeignan, G., Weil-Barais, A. Construire des concepts en physique: 1’enseignement de la mecanique. Paris, 1993.

der Maren, V. Methodes de recherche pour 1’education. Bruxelles, 1995.

Meyer, M. De la problematologie. Bruxelles, 1986.

Orange, Chr. Apprentissages scientifiques et problematisation. Les Sciences de I ’education -Pour I’Ere nouvelle. Vol. 35, 2002, 1.

Orange, Chr. Problematisation et conceptualisation en sciences et dans les apprentissages scientifiques. Les Sciences de I ’education -Pour I Ere nouvelle. Vol. 38, 2005, 3.

Popper, K. La connaissance objective. Paris, 1991 (I-ere ed. 1972).

Toumlin, S. L’explication scientifique. Paris, 1973.

Stengers, I. L’invention des sciences modernes. Paris, 1993.