Съотношението на вътрешното право и правото на ЕС в светлината на практиката на съда на ЕС относно зачитане на конституционната идентичност на държавите членки на ЕС

Абстракт

Въпросът за съотношението между вътрешното право и правото на европейската интеграция е един от големите въпроси на доктрината на правото на ЕС, а и на доктрината на вътрешното право в държавите членки още от първите години на европейския процес. Въпреки че след извеждането и утвърждаването на принципа на примат в практика на Съда на ЕС, този въпрос се считаше в общ порядък за изяснен, въвеждането на изрично изискване за зачитане на националната идентичност на държавите членки с Договора от Маастрихт и възможните проявления на това изискване, свързани с основни елементи на конституционната уредба, отново направи актуален въпроса, какви са проявленията на принципа на примат на правото на ЕС над вътрешното право и доколко този принцип, определящ действието на правото на европейската интеграционна система спрямо вътрешното право, може да бъде дерогиран или ограничен с оглед зачитането на националната идентичност на държава членка в нейните конституционни измерения.

Доколкото в доктрината са развити различни виждания относно същността и последиците на изведеното в чл. 4, пар. 2 ДЕС изискване за зачитане на националната идентичност на държавите членки на ЕС, настоящата студия има за предмет да бъде изяснено точното съдържание на задължението за зачитане на националната идентичност на държавите членки на европейската интеграционна система в светлината на практиката на Съда на ЕС. В частност, тя има за цел да отговори на въпроса, какви конкретни проявления това изискване има по отношение на националната конституционна уредба и води ли неговото включване в корпуса норми на първичното право на европейската интеграция до ревизиране на установената практика на висшата интеграционна юрисдикция относно съотношението между вътрешното право и правото на европейската интеграция?

Чрез внимателния прочит на практиката на Съда на ЕС относно изискването за зачитане на националната идентичност на държавите членки на Европейския съюз в нейните конституционни измерения, настоящата студия ще докаже, че изведеното в чл. 4, пар. 2 ДЕС изискване не води до ограничаване на примата на правото на ЕС над вътрешното право, а създава ново изрично основание на правото на Съюза, позволяващо прилагането на норми на интеграционната уредба да бъде ограничено в предвидена от Учредителните договори хипотеза.

Библиография:

Мутон, Жан-Дени. Юридически размисли върху бъдещето на ЕС. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2010.

Белов, Мартин. Българската конституционна идентичност. София: Сиби, 2017.

Arnaiz, A. Saiz, Alcoberro, C. Llivina (eds.). National Constitutional Identity and European Integration. Cambridge: Intersentia, 2013.

Besselink, Leonard F. M. National and constitutional identity before and after Lisbon. – Utrecht Law Review, Volume 6, Issue 4, November 2006, 36–49.

Bogdandy, Armin von, Schill, Stephan. Overcoming Absolute Primacy: Respect for National Identity under Lisbon Treaty. – Common Market Law Review, 2011, Vol 48, 1417–1454.

Bourgorgue-Larsen, L. L’identité constitutionnelle saisie par les juges en Europe. Paris, 2011.

Chaltiel, F., Declamp, A., Monjial, P.-Y. (dri.). L’Union européenne et ses Etats membres après le Traité de Lisbonne – Quelle place et quel rôle dévolus aux États et pour quelle Union. Paris: RMCUE, 2012, p. 205.

Constantinesco, Vlad. La confrontation entre identité constitutionnelle européenne et identités constitutionnelles nationales – Convergence ou contradiction? Contrepoint ou hiérarchie. – In: Mélanges en l’honneur de Philippe Manin: l’Union européenne: Union de droit, Unions de droits. Paris: Pedone, 2010.

Dobbs, M. The Shifting Battleground of Article 4(2) TEU: Evolving National Identities and the corresponding need for EU management? – In: (2015)21(2)EJoCLI.

Grewe, Constance. Constitutions nationales et droit de l’Union еuropéenne. – Répertoire communautaire. Paris: Dalloz, № 105.

Grewe, Constance, Rideau, Joël. L’identité constitutionnelle des États membres de l’Union européenne: Flash back sur le Coming-out d’un concept ambigu. – In: Chemins d’Europe, Mélanges en l’honneur de Jean-Paul Jacqué. Paris: Dalloz, 2010.

Grewe, Constance. Methods of Identification of National Constitutional Identity. – In: A. Saiz Arnaiz, C. Alcoberro Llivina (eds.). National Constitutional Identity and European Integration. Cambridge: Intersentia, 2013.

Levade, Anne. Identité constitutionnelle et exigence existentielle: comment concilier l’inconciliable. – In: Masclet, Jean-Claude, Ruiz Fabri, Hélène, Boutayeb, Chahira et Rodrigues, Stéphane (eds), L’Union européenne: Union de droit, Union des droits, Mélanges en l’honneur de Philippe Manin. Paris: Pedon, 2010, p. 109 et seq.

Magnette, Paul. Régime politique de l’Union européenne. Paris: Presses de Sciences Po, 2006.

Mangiameli, Stefano. The European Union and the Identity of Member States. – L’Europeen formation, № 369, 2013/3, 151–168.

Marti, José Luiz. Two different Ideas of Constitutional Identity: Identity of the Constitution v. Identity of the People. – In: A. Saiz Arnaiz, C. Alcoberro Llivina (eds.). National Constitutional Identity and European Integration. Cambridge: Intersentia, 2013.

Martin, S. L'identité de l'État dans l'Union européenne : entre «identité nationale» et «identité constitutionnelle». – Revue française de droit constitutionnel, 2012, № 91.

Masclet, Jean-Claude, Ruiz Fabri, Hélène Boutayeb, Chahira et Stéphane, Rodrigues (eds). L’Union européenne: Union de droit, Union des droits. Mélanges en l’honneur de Philippe Manin. Paris: Pedon, 2010.

Mouton, Jean-Denis. L’État membre entre souveraineté et respect de son identité: quelle Union européenne ? – In: Chaltiel, F., Declamp, A., Monjial, P.-Y.(dri.). L’Union européenne et ses Etats membres après le Traité de Lisbonne – Quelle place et quel rôle dévolus aux États et pour quelle Union. Paris: RMCUE, 2012.

Ponthoreau, Marie-Claire. Constitution européenne et identités constitutionnelles nationales. – In: VII Congrès mondial de l’AIDC. Athènes, 2007.

Puttler, Adelheid. Le renforcement de la notion d’identité nationale dans l’Union européenne. – In: Rossetto, J., Berramdane, A., Cremer, W., Puttler, A. (dir.). Tours: Presses universitaires François Rabelais, 2010.

Rodin, Siniša. National Identity and Market Freedoms after the Lisbon Treaty. – In: Croatian Yearbook of European Law and Policy, (2011)7, 11–41.

Rossetto, J., Berramdane, A., Cremer, W., Puttler, A. (dir.). Tours: Presses universitaires François Rabelais, 2010.

Rousseau, Dominique. L’identité constitutionnelle, bouclier de l’identité nationale ou branche de l’étoile européenne ? – In: Bourgorgue-Larsen, L. L’identité constitutionnelle saisie par les juges en Europe. Paris, 2011.

Simon, Denys. L’identité constitutionnelle dans la jurisprudence de l’Union européenne. – In: L’identité constitutionnelle saisie par les juges en Europe, L. Burgorgue-Larsen (dir.). Paris: Pedone, 2011.