Върху статуса на съдебната практика като източник на правото

Абстракт

Настоящата студия изследва въпроса за това, дали съдебната практика по конкретни казуси трябва да бъде считана за източник на правото, противопоставяйки два подхода. Първият подход е на традиционния за България нормативизъм, използващ като методология правната догматика. Нормативисткият подход най-често отрича на съдебната практика по конкретни казуси качеството на правен източник, сочейки липсата на изрично законово правило, което да прави нейното следване задължително за съдилищата. Вторият подход – този на правния реализъм, е практически неизползван у нас. Правните реалисти, включително представените тук автори от тази школа – Алф Рос и Карл Оливекрона, критикуват традиционния подход с аргумента, че като наука правото трябва да изследва определени факти, а „факти“, показващи практическите ефекти от правното регулиране, могат да са единствено отделните съдебни решения.

За да бъдат сравнени двата подхода, се прави анализ, както на различните становища по въпроса в България, така и на съотношението между правотворчество и правоприлагане. Заета е позицията, че самото естество на правото да регулира чрез общи предписания, изразявани в езикова форма, изисква правоприложителите да конкретизират законовите норми, развивайки и доизграждайки техния смисъл в своите актове.

Традиционното разбиране, според което липсва нормативно основание за задължителното следване на практиката по конкретни казуси от съдилищата, е отхвърлено с развиването на теза за съществуването на задължение в този смисъл, което може да бъде изведено, както от отделни норми на Конституцията и Закона за съдебната власт, така и от принципа на правовата държава.

Библиография:

Василев, Любен. Гражданско право. Обща част. [1956]. Нова редакция на Ч. Големинов. Варна, 1993.

Вълчев, Даниел. Лекции по Обща теория на правото. Ч. 1. София: Сиела, 2016.

Ганев, Венелин. Извори на правото, тълкувание и приложение. Юридически архив, 1934, год. V, кн. 3.

Гоцев, Васил. Договорна и деликтна отговорност – сравнение и конкуренция. София: Наука и изкуство, 1979.

Гройсман, Симеон. Право и власт. Oт неограничената държава до постмодерното върховенство на правата. VI. Основната норма като проекция на властнически отношения. § 26. Основите на Келзеновата теория. София: Сиела, 2020.

Гройсман, Симеон. Право и морал. § 73. Правилото за разпознаване като социална конвенция: усъвършенстването на теорията на Харт от Колман и Мармор. София: Сиела, 2017.

Джеров, Александър. Гражданско право. Обща част. 3. прераб. и доп. изд. София: Труд и право, 2012.

Диков, Любен. Курс по българско гражданско право. Т. I. Обща част. София: Печ. П. К. Овчаров, 1940.

Колев, Тенчо. Теория на правото. София: Сиела, 2015.

Курант, Рихард, Роббинс, Герберт. Что такое математика? Элементарный очерк идей и методов. Пер. с англ. под ред. А. Н. Колмогорова. Москва: МЦНМО, 2000 [1947].

Павлова, Мария. Гражданско право. Обща част. София: Софи-Р, 2002.

Рачев, Филип. Гражданско право. София: Унив. изд. Стопанство, 2003.

Русчев, Иван. Нормативните актове – източник на частното право. София: Албатрос, 2008.

Сталев, Живко. Нормативната сила на фактическото. София: Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1997.

Таджер, Витали. Гражданско право на НРБ. Обща част. Д. I, София: Наука и изкуство, 1972.

Ташев, Росен. Към понятието за правен принцип. – Съвременно право, 2001, № 6.

Ташев, Росен. Обща теория на правото: Основни правни понятия, 4. прераб. и доп. изд., София: Сиби, 2010, с. 114.

Фаденхехт, Йосиф. Българско гражданско право. Обща част. Отдел I: Обективно право. София: Печ. на Армейския военно-издателски фонд, 1929.

Dworkin, Ronald. Justice for Hedgehogs. The Belknap Press, 2011.

Hart, Herbert. The Concept of Law. 2nd ed. (With a Postscript edited by Penelope A. Bulloch and Joseph Raz). New York: Oxford University Press, 1994.

Kelsen, Hans. Reine Rechtslehre, Studienausgabe der 2. Aufl age 1960, unter Berücksichtigung von Kelsens Änderungen anlässlich der Übersetzung ins Italianische 1966, herausgegeben und eingeleitet von Matthias Jestaedt. Tübingen: Mohr Siebeck; Wien: Verlag Össterreich, 2017.

Kelsen, Hans. Über Grenzen zwischen juristischer und soziologischer Methode: Vortrag gehalten in der Soziologischen Gesellchaft zu Wien. Tübingen: J.C.B. Mohr, 1911.

Matthiessen, Christian, Teruya, Kazuhiro, Lam, Marvin. Key Terms in Systemic Functional Linguistics, Continuum, 2010.

Olivecrona, Karl. Law as Fact. Copenhagen: Einar Munksgaard; London: Humphrey Milford, 1939. Reprinted: London, Wildy & Sons, 1962.

Paton, George Whitecross. A Text-book of Jurisprudence. Third ed., edited by D. P. Derham. Oxford: Clarendon Press, 1964.

Rada, Ray. Hypertext: from Text to Expertext, ch. 3, Online access: https://userpages.umbc.edu/~rada/cv/pubs/hypertextbook/

Rüthers, Bernd, Fischer, Christian, Birk, Axel. Rechtstheorie mit juristischer Methodenlehre, 10. überarbeitete Aufl age, München: C. H. Beck, 2018.