Взаимодействие или противодействие между правото на ЕС и българското вътрешно право при прилагането на Регламент „Брюксел Iа“?

Абстракт

България участва в съдебното сътрудничество по граждански дела с трансгранични последици, включено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), вече повече от 10 години. Един от най-важните инструменти в тази област е Регламент (ЕС) No 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (т.нар. Регламент Брюксел Iа). Статията се фокусира върху два аспекта, свързани с действието на регламента спрямо лицата. Първият е посветен на прилагането на Регламент Брюксел Iа спрямо физическите лица в зависимост от наличие на „местоживеене“ в държава членка на ЕС. За съжаление, в Регламент Брюксел Iа не съществува легално автономно понятие за „местоживеенето“ на физическите лица. Този въпрос е оставен на държавите членки, както е предвидено в член 62 Регламент Брюксел Іа. В същото време съществуват насоки за тълкуването му, които могат да бъдат изведени косвено от регламента и от предхождащите го актове. Българската съдебна практика относно местоживеенето на физическо лице, включително на ниво ВКС, е противоречива, което води до несигурност и непредсказуемост. Статията предлага изход от тази ситуация, като предлага, inter alia, евентуално отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Вторият аспект е посветен на възможността за предявяване на иск срещу трето лице в рамките на иск за поръчителство или гаранция или в рамките на друго производство на трето лице в съда, сезиран с първоначалното дело. Правната рамка е установена в член 8, точка 2 от Регламент Брюксел Iа. Съществува проблем, който произтича от член 219, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, който забранява участието на трета страна в главното производство, ако тази трета страна няма постоянен адрес в България или живее в чужбина. В статията се поддържа тезата, че правото на ЕС има предимство и позволява достъп до българските съдилища и в рамките на дела, свързани с трети страни – помагачи от държави членки на ЕС. Желаната цел е преодоляване на трайната съдебна практика на българските съдилища, ограничаваща участието на трета страна-помагач в трансгранични граждански и търговски дела у нас.

Библиография:

Златарева, Маргарита. Международен граждански процес. София: Сиела, 2010. 300 с. (Библиогр.: 297–298).

Мусева, Боряна. Из лабиринта на международната компетентност по граждански и търговски дела. Юридически свят, 2006, No 2, 41–91.

Натов, Николай, Мусева, Боряна, Андреева, Ясмина, Йордански, Станислав, Ценова, Теодора, Сърбинова, Дафина, Пандов, Васил, Янакиев, Захари, Банков, Николай, Крумов, Цветан. Регламентът „Брюксел І“. Коментар. София: Сиела, 2012. 624 с.

Натов, Николай, Мусева, Боряна, Пандов, Васил, Ценова, Теодора, Сърбинова, Дафина, Йордански, Станислав, Цанев, Емил, Станков, Михаил. Регламентът Брюксел ІІА. Коментар. София: Сиела, 2014. 488 с.

Попова, Валентина. Актуални проблеми на европейския граждански процес и част VІІ на ГПК. София: Сиела, 2011. 236 с.

Сталев, Живко, Мингова, Анелия, Стамболиев, Огнян, Попова, Валентина, Иванова, Ружа. Българско гражданско процесуално право. 9. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2012. 1320 с.

Jenard, Paul. Bericht über dem Übereinkommen über die gerichtliche Zuständigkeit und die Vollstreckung gerichtlicher Entscheidungen in Zivil-und Handelssachen. OВ. C 59/1.