Светско и свещено в правото на християнската цивилизация

Абстракт

В центъра на вниманието на изследването е един важен аспект в отношението право – религия, а именно светското и свещеното. Този проблем е разгледан в рамките на християнската религия и формираната на нейна основа правна цивилизация. Дълго време святото и светското са две страни на нормативния ред, създаден чрез религията и олицетворяван от църквата. Текстове от Библията доказват, че идеята за закона е обща: той се раздвоява на закон, който регулира общението на човек с Бог, и на закон, който урежда човешките дела. От тази гледна точка са анализирани предписания от Стария и Новия Завет.  

Постепенно правото се отделя от религията, а в редица случаи се конкурира с нея и се противопоставя на нейните догми. Модерното право е светско право, но в него, както и в правосъдието има сакрални черти и елементи. Такива откриваме в някои правни норми и институти, в правни конструкции и теории. Развитието на правото като светско явление не го лишава от ореола на някаква святост, без обаче да се противопоставя на неговата рационалност. Правото не се отказва да търси легитимност, която надхвърля властното му обосноваване. Концепцията за правовата държава с присъщата ѝ черта -човешките права – изпълнява такава роля. Тази концепция се превръща в нещо като „светска религия“ на правото.  

В правото проникват както ценности, някои от които първоначално се свързват със свещеното, така и цели, които са присъщи на светската му природа. Отношението към сакрализацията на правото и правосъдието е една от основните линии, по които могат да се разграничат различните възгледи за правото, включително в днешно време. Отликите между правото и морала, включително религиозния, не изключват възможността,  дори позволяват, черпейки вдъхновение от текстове на Новия завет, правото да става по-хуманно и все повече да се социализира. 

Библиография:

Андреев, Михаил. Към въпроса за произхода и същността на Законь соудный людьмъ. – Год. СУ. Юрид. фак., 49, [1957], 1958, 1–60.

Библия (Книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет). София: Изд. на Св. синод на Българската църква, 1993.

Бобчев, Стефан. Един паметник на старото българско право (Законъ соудный людье мъ). – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1901–1902, № 62.

Ботев, Христо. Борба. Съчинения в два тома. Т. 1. София: Захари Стоянов, 1998.

Брайков, Валентин. Санкционен капацитет и разделени власти. – Адвокатски преглед, 2018, № 2.

Васильев, Антон А. Концепция православной монархии Ивана ІV Грозного. Барнаул: Алтайский государственный университет, 2016.

Вебер, Макс. Протестантската етика и духът на капитализма. София: Просвета, 2004. (Превод: К. Коев). (Пълно име на автора: Карл Емил Максимилиан Вебер).

Вебер, Макс. Социология на религията. – В: Социология на господството. Социология на религията. София: Унив изд. Св. Кл. Охридски и Абагар, 1992. (Превод и въведение: Р. Даскалов). (Пълно име на автора: Карл Емил Максимилиан Вебер).

Владикин, Любомир. Правната природа на библейската монархия. София: Сиби, 2016.

Ганев, Венелин. Законъ соудный людьемъ. Правно-исторически и правноанали тични проучвания. София: БАН – Институт за правни науки, 1959. (Отг. ред.: М. Андреев, Д. Ангелов).

Кели, Джон Маурис. Кратка история на Западната теория на правото. София: Рива, 1998. (Превод: Ю. Михайлов).

Драмалиев, Любомир. Философски увод в морала и правото. Основни етически и юридически категории. София: Сиела, 2002.

Закон судный людям. – Восточная литература. Средновековные исторические ис точници Востока и Запада (перевод Е. А. Тихоновой). Текст воспроизводится по изданию: Хрестоматия памятников феодального государства и права страны Европа. Москва: Юридическая литература, 1961. – www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/ Bulgarien/IX/Zakon/text.phtml?id=2223

Кант, Имануел. Метафизика на нравите. Първа част. Метафизични основни начала на учението за правото. София: Фараго, 2009. (Превод от нем. ез.: Б. Гумнеров).

Колев, Тенчо. Християнските ценности като правообразуващ фактор. София: Сиела, 2017.

Маркс, Карл. Юридически социализъм. – В: Маркс, Карл. Фридрих Енгелс. Съч. Т. 21. София: Изд. на БКП, 1967.

Милашъ, Никодим. Православно църковно право. (Съставено по общите църков но-юридически източници и частните закони, действащи в автокефалните църкви). София: печатница „Св. София”, 1904. (Превод от първото рус. изд.: Ив. Стефанов).

Михайлова, Михайлина. Правото в Стария завет. (И защо не подобава да е в Новия завет). София: Фенея, 2006.

Новкиришка-Стоянова, Малина. De Iure Publico. (Студии по римско публично право). София: Сиела, 2013.

Новкиришка-Стоянова, Малина. Publicum Ius. (Автореферат на дисертационен труд за придобиване на научната степен „д. ю. н.“ ПУ „П. Хилендарски“, ЮФ. Пло вдив, 2016).

Норт, Гари. 75 библейски въпроса, които вашите учители се молят да не зададете. – https://books.ekipirane.com/wp/wp-content/uploads/2014/03/75_bibleiski_vaprosa.pdf

Папатомас, Григориус. Етапи на формиране на отношенията църква – държава и държава – църква (Контекстуален преглед и историкоканонично описание) – В: Съвременни и бъдещи предизвикателства пред Православната църква. (Исторически, каноничен и еклисиологичен подход). Солун-Катерини, 2020 (под печат).

Преп. Иустин (Попович). Толковая Библия. – https://bible.optina.ru/new:act:05:29

Тома от Аквино. Сума на теологията. Част ІІ, раздел І. София: Изток-Запад, 2005. (Превод от лат. ез.: Ц. Бояджиев).

Торбов, Цеко. История и теория на правото. София: БАН, 1992.

Хегел, Георг. Философия на правото. София: ГАЛ-ИКО, 2000. (Превод: Ив. Стефа нов, Д. Денков). (Пълно име на автора: Георг Вилхелм Фридрих Хегел).

Конституция на Република България.

Решение № 5/11. 06. 1992 г. на КС на РБ по к.д. № 11/1992 г., Обн. ДВ, бр. 49 от 16 юни 1992 г.

Berman, Harold J. Law and Revolution: The Formation of the Western Legal Tradition. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1983.

defakto.bg/2020/04/12/ германският-конституционен-съд-прие/

Helmholz, Richard. Confl icts between Religious and Secular Law: Common Themes in the English Experience, 1250–1640. – Cardozo Law Review, 1991, Vol. 12, № 3–4.

Kantorowicz, Ernst H. The King’s Two Bodies: A Study in Medieval Political Theology. New Jersey: Princenton University Press, 2016.

McConnell, Michael. Liberalism and People of Faith. – In: Christian Perspectives on Legal Thought. McConnell, Cochram and Carmella (Eds.). New Haven: Yale University Press, 2001.

Mcilroy, David. Is Secular Law Possible. – Theos, June 2013: https//www.theosthimktank. co.uk/comment/2013/06/11/is-sacral-law-possible

Matthijs de Blois. Religious Law Versus Secular Law. The example of the get refusal in Dutch, English and Israeli Law. – Utrecht Law Review, 2000, Vol. 6, Issue 2. – http://www.utrechtlawreview.org/

Stoilov, Yanaki. The Rule of Law Prnciple as a Criterion for Valididty of Legal Acts. – In: Rule of Law at the Beginning of the Twenty-First Century. Netherlands, Eleven Internatinal Publishing, 2018, 9–19. (Martin Belov, Ed.).