Международна компетентност при спор по договор за банков кредит на недвижим имот с физическо лице от ЕС

изгубени в квалификацията „потребителски договор“

Абстракт

Понятието „потребителски договор“ се използва често в различни източници на правото на ЕС. Независимо, че всички тези източници целят да защитят по-слабата страна, всеки от тях има своя собствена система и непосредствен предмет. Регламент 1215/2012, за разлика от Директива 2014/17 и Директива 2008/48, не хармонизира материалното право относно потребителските договори, а съдържа уредба, която определя кой съд е международно компетентен да разгледа даден граждански или търговски спор с международен елемент. Той намира баланс между интересите на по-слабата страна и легитимните очаквания на търговците като предоставя определение за потребителски договор, което се отклонява от предвиденото в Директивите. Българската съдебна практика среща трудности при дефинирането на потребителския договор съгласно Регламент 1215/2012 и Директиви 2014/17 и Директива 2008/48. Целта на тази статия е да постави акцент върху разликите и да прикани съда да обърне специално внимание на логиката и прилагането на Регламент 1215/2012.

Библиография:

Мусева, Боряна. Взаимодействие или противодействие между правото на ЕС и българското вътрешно право при прилагането на Регламент Брюксел ІА?. – Год. СУ. Юрид. фак., Т. 86, 2019.

Мусева, Боряна. Защитата на търговията vs. защитата на потребителите, свързани дела С-585/08 и С-144/09. – Европейски правен преглед, 2011, № 1.

Натов, Николай, Боряна Мусева, Ясмина Андреева, Станислав Йордански, Теодора Ценова, Дафина Сърбинова, Васил Пандов, Захари Янакиев, Николай Бандаков, Цветан Крумов. Регламентът Брюксел І. София: Сиела, 2012.

Пандов, Васил. Международна компетентност по граждански и търговски дела. София: Сиела, 2018.

Rauscher, Thomas. Europäisches Zivilprozess-und Kollisionsrecht EuZPR/EuIPR, Kom mentar, 2011.