Тодор Боров: Аксиология на пътя към създаването на самостоятелна катедра по Библиотекознание и архивистика в Софийския университет през 1952 г. (екзистенциална картина на когнитивния контекст на библиотечно-информационната сфера през ХХI век)

Абстракт

През гещалта на личността и делото на Т. Боров е разкрит ризомно-ретикуларният знаниев клъстер, съотносим с германското коренище на библиосферата и историографската школа по хуманитаристика в България, позиционирана от екстериориката на акад. Н. Михов. Методологията на моделиране чрез информационните решетки към 40-те години на ХХ в. е терминирана от Т. Боров (сито) – първопроходец в осмислянето ѝ за планетарното вторично-документално картографиране.

Библиотечно-информационното образование е показано като императив на науката и практиката – триединство, формирано от Боров. Като траектория на образователния локус у нас е описана институционална конфигурация, създавана и преодолявана от Тодор Боров. Началните ѝ точки посочват хронотоп: Български библиографски институт (ББИ, 1941– ) – Софийски университет (СУ, 1943– ) – Национална библиотека (1949– ) – Държавен библиотекарски институт (днес Университет по библиотекознание и информационни технологии, 1950– ) – СУ (1952– ). Аксиологията да не бъдат посочени върховите граници на локусите, които продължават да бъдат „оплождани“ от личността и делото на Т. Боров, а тези от тях, които не съществуват (ББИ) да са източник на креативност, чиято авангардност е жива, е в разбирането, за разлика от естествознанието, – в културата това, което е било, не умира. Акцентирането на интелектуални постижения по информатизация на ХХІ век в международен мащаб е приведено в качеството на проекции на мисленето на Тодор Боров.