ПЪТЕПИСИТЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ ОТ XV-XIX ВЕК КАТО ИЗТОЧНИК ЗА КРАЕЗНАНИЕТО И КРАЕВЕДСКАТА БИБЛИОГРАФИЯ

Абстракт

Пътеписите на чуждестранни пътешественици, минали през Балканите, са в полето на изследователския интерес на българските учени още от първите години след Освобождението на България от османска власт. Настоящата студия има за цел да проучи най-ранните публикации от български периодични издания с научен профил като „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, „Архив за поселищни проучвания“ и други, а също да проследи по-важните книги и сборници с пътеписи излизали до днес по темата.

Фокусът на изследването е най-вече върху значението на тази пътеписна книжнина за информационното осветляване на историята на голям брой населени места в България, а и за попълване на белите полета в краеведската библиография. Акцент е поставен и върху имената на известни учени от миналото, посветили значителни усилия за популяризиране на темата за чуждестранните пътеписи като Константин Иречек, Иван Шишманов, Любомир Милетич, Васил Миков, Христо Кесяков, Атанас Шопов, Димитър Гаджанов, а в по-ново време Страшимир Димитров, Бистра Цветкова, Михаил Йонов, Петър Миятев и др.