Изпращане на материали

Изберете Вход или Регистрация за да можете да изпратите материали.

Насоки за авторите

В „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“ се приемат за рецензиране студии (прегледи, глави от книги, дискусии, редакторски материали) в тематичните области: езикознание, литературознание, култура, обществознание, традуктология, лингводидактология. Обемът на студиите е от 20 стандартни страници (36 000 знака) до 100 (180 000 знака) стандартни страници. Публикациите в „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“ са на български, английски, немски, френски, италиански, испански, португалски или руски език с резюме на български и на английски език.

Студии може да се депозират целогодишно, но за да бъде включена в съответния том, ръкописът трябва да бъде депозиран преди 01 март на същата календарна година.

Текстовете на предлаганите студии се изпращат на адрес: lidijah@uni-sofia.bg в обявения срок и при спазване на редакционните изисквания. За подпомагане на процеса на изготвяне на статии за научни списания, може да се обърнете към платформата Early Birds.

Постъпилите ръкописи се преглеждат за съответствие с изискванията към авторите от член на редакционната колегия, определен от председателя на Редакционния съвет. Ръкописи, които не отговарят на изискванията, се връщат за доработка на авторите. Останалите ръкописи се допускат за рецензиране. Членовете на Редакционния съвет могат да публикуват студиите в „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“ при стриктно спазване на условията и стандартите на „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“.

Редакционната колегия определя за всяка от постъпилите студии по двама рецензенти. Рецензиите се изготвят в срокове, определени от Редакционната колегия и в съответствие с неговите изисквания към рецензентите.

Рецензирането на студиите се извършва в съответствие със стандартите за оценка на постъпващите ръкописи чрез системата на двойносляпа проверка (double-blind peer review). При оценката на рецензентите водеща роля имат критериите: обхват на изследването, новост на изследваните проблеми, оригиналност на приносите, съответствие между заглавието и съдържанието, логика на структурата и последователност на изложението, адекватност на методологията, обоснованост на резултатите, доказване на тезата, приложимост на резултатите, обоснованост на изводите и заключенията, коректност и актуалност на цитиранията, научност и яснота на стила на изложение.

Окончателното решение за публикуване се взема от Редакционната колегия на основата на заключенията в рецензиите. Решението може да бъде за публикуване без промени, за публикуване след отразяване на направени препоръки в рецензиите, за отказ за публикуване. При решение за отразяване на препоръки, авторите преработват ръкописите и представят в Редакционната колегия доклад за тяхното отразяване в определен от него срок, на основата на който Редакционната колегия взема решение за публикуване или отказ за публикуване.

При противоречивост на заключенията в рецензиите, Редакционната колегия може да определи допълнителен рецензент (рецензенти).

 

Изисквания към оформлението и структурата на студиите

 

Предлаганите за рецензиране студии трябва да бъдат във формат на Word документ, както следва:

Шрифт: Times New Roman 12;

Форматиране на страниците: Page Setup: Top: 2,5 см, Bottom: 2,5 см, Left: 2,5 см, Right: 2,5 см

Line Spacing: 1,5 lines; First Line: 1,5 см; Paper Size: A4.

Основните структурни елементи на студиите са както следва:

Начална страница;

Въведение;

Основно изложение;

Заключение;

Референции.

Начална страница (страници)

Началната страница включва:

Заглавие на студията (препоръчително е заглавието на студията да е кратко (5-10 думи) и да представя основната тема на изследването);

Имена на автора Всички съавтори трябва да се добавят при подаването на ръкописа в ORCID.org и да бъдат подредени с коректна последователност – авторът (авторите) се представя с научна степен, академична длъжност, e-mail адрес, име и адрес на академичната институция;

Резюме. Резюмето на публикациите, независимо на какъв език са написани, е на български и на английски език. То трябва да е кратко и ясно, като сбито съдържа следните елементи:

Въведение (“актуалност” на изследването) (задължително);

Цел и задачи на изследването (задължително);

Приложена методология (“постановка на изследването”) (задължително);

Постигнати основни резултати (задължително);

Изводи (заключения) (задължително);

Ограничения на изследването и последици (ако има такива);

Практически последици (ако има такива);

Оригиналност/стойност (задължително);

Максималната дължина на резюмето не трябва да надвишава 250 думи.

Ключови думи (посочват се до 5 ключови думи на български и английски език).

Данни за автора (авторите). Данните включват име и фамилия, академична длъжност и научна степен, последна месторабота, е-mail адрес за кореспонденция (до 40 думи за автор).

Въведение

Въведението има за цел да убеди читателите, че публикуваната разработка съдържа новост и е приложима, като отговаря на следните въпроси:

Какъв е проблемът?

Има ли някакви съществуващи решения (посочва се степента на проучване на проблема към момента)?

Кои са най добрите решения, според автора?

Какво е основното ограничение на изследването?

Какво се очаква да се постигне от автора с направеното изследване?

Основно изложение Основното изложение се структурира в отделни раздели, разграничени със свои заглавия (Заглавията трябва да бъдат кратки, с ясна индикация за разликите между тяхната йерархия. Предпочитаният формат за изписване на основните заглавия е те да бъдат удебелени, а подзаглавията да бъдат изписани с наклонен шрифт. Шрифт – Times New Roman 12, главни букви, ляво подравняване).

Основното изложение включва:

Цел и задачи на изследването. Те трябва да осигурят разбирането за фокуса на публикацията и да аргументират нейната структура. След тях е необходимо да се посочи:

  • каква е значимостта на материала;
  • защо е важен и оригинален;
  • за кого е предназначена публикацията.

Допълнително могат да бъдат коментирани потенциалната полезност за практиката, значимостта за бъдещи изследвания, по-подробно ограниченията на изследването и др.

Основна теза и хипотеза (хипотези) на изследването. Представят се аргументите на автора за тяхната обоснованост.

Приложена методология и методика. Авторът трябва да посочи основните използвани от него методи под обособено за това заглавие. Той трябва да демонстрира, че методологията е стабилна и подходяща за постигане на целите. Очаква се авторът да се съсредоточи върху главната тема, като посочи основните етапи на своите изследвания, използваните от него методи, влияния, които определят избрания от него подход, да приведе аргументи за това, защо е избрал специални примери и др.

Постигнати основни резултати. Когато се представят резултатите, е важно авторът да се фокусира само върху най-важното. Публикацията трябва да съдържа само основните факти и тези с по-широко значение, без да се дават много подробности за всяка възможна статистика. Ако разработката изобилства със статистически данни, е възможно те да преобладават пред изводите и като цяло публикацията да бъде възприемана предимно като изброяване на факти, а не като научно изследване. Основната теза на автора трябва да е ясно проследима и стабилно доказана.

При описанието на резултатите авторът трябва да потърси отговори на следните въпроси:

  • Предоставяте ли интерпретация за всеки един от представените от Вас резултати?;
  • Резултатите Ви в съответствие ли са с това, което други изследователи са открили?;
  • Има ли някакви разлики? Защо?;
  • Има ли някакви ограничения?;
  • Дискусията логично ли води до Вашето заключение?.

Важно е при представяне на резултатите да не се правят твърдения, които надхвърлят онова, което резултатите могат да потвърдят.

Заключение

Общото правило е, че заключението не трябва да съдържа единствено обобщение на изследването (то се съдържа в резюмето). В заключението се дава отговор на зададения в началото на публикацията въпрос и се посочват възможностите за по-нататъшни изследвания. Добре би било да се разкрие как представените резултати ще се приложат в практиката и да се посочат ограниченията в това отношение. Макар и да се посочва как това изследване може да се приложи и разшири в бъдещи изследвания, не е прието тук да се въвежда нов материал или да се изтъква очевидното. В заключението следва да се подчертае онова, което е различно в изследователските резултати, онова, което се откроява в разработката или е неочаквано.

Бележки

Бележките трябва да се използват при крайна необходимост и да бъдат идентифицирани в текста с последователни номера, затворени в квадратни скоби и изброени в края на студията.

Спонсориране на научното изследване

Източниците на финансиране на научното изследване в студията, се представят в раздел „Признателност“. Описва се ролята на тези източници на финансиране в целия работен процес – от постановката на научното изследване до постигането на крайните резултати.

Фигури Всички фигури (схеми, диаграми, скици, уеб страници/снимки на екрани и фотографски снимки) трябва да бъдат предадени в електронна форма. Те трябва да бъдат с високо качество, четливи и да бъдат номерирани с арабски цифри.

Фигурите да бъдат правени по възможност в графични програми (Corel Draw, Adobe Illustrator, Adobe PhotoShop) или Excel. Да не бъдат във формат Picture, за да може да се коригира текстът в тях, ако е необходимо! Да се номерират последователно според реда на цитиране в текста. Номерацията и заглавията на фигурите се поставят под тях. Да се избягват много надписи вътре във фигурите.

Снимки и сканирани изображения да бъдат правени на отделни файлове, за предпочитане в JPG или TIFF формат, а не вмъкнати в текста. Снимките трябва да са с добро качество и подходящи за черно-бял печат.

За изработване на формули да се използва Word Equation. Номерата на формулите да се изписват в малки скоби в лявата част на страницата!

Таблици Таблиците се изработват в Word Table или Excel. Номерират се последователно според цитирането им в текста. Всяка таблица трябва да има заглавие. Номерацията и заглавията на таблиците се поставят над тях. За предпочитане е тя да се събира на страницата, без да се обръща широката част на листа хоризонтално. Необходимите обяснения се дават под нея, като се означават със съответните символи/знаци.

Референции Референции към други публикации трябва да бъдат изписани в стил Harvard [връзка към приложен документ Насоки Харвард.docx ] и да бъдат внимателно проверени за пълнота, точност и съгласуваност. Списъкът с референциите трябва да бъде посочен по азбучен ред в края на документа.

Контролен списък за подготовка на подаване на материали

Всички подадени материали трябва да отговарят на следните изисквания:

  • ръкописът не е бил публикуван по-рано, нито е прдоставен на друго списание за разглеждане (или обяснение е предоставено в " до редактора.")
  • са във формат OpenOffice, Microsoft Word или RTF документ."
  • е възможно са предвидени и поставени URL адреси за препратките."
  • е единично междуредие; използва 12-точков шрифт (12 пункта); " се курсив, а не подчертаване (освен за URL адреси); и всички " фигури и таблици са поставени в текста на съответните им " а не в края."
  • се придържа към стилистичните и библиографски изисквания, " в Насоките за автори."

Articles

Section default policy

Декларация за поверителност

Редакционната колегия на „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“ се ангажира с отговорното управление на личните данни на всички страни, участващи в издаването на изданието. Защитата на данните е от най-голяма важност за правомерното провеждане на изследователски дейности в рамките на работния процес на изданието, което води до прилагането на фундаментални принципи като отчетност, стойност и прозрачност. Единствените лични данни, използвани в работата на изданието, са имена, имейл адреси, връзки и стандартизирани ISO лични идентификатори (PID), като ORCID, които са публично достъпни на този уебсайт и в самия Годишник. Тези данни се използват единствено за посочените цели на „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“, а именно публикуването на научно издание, и не се споделят за никакви други цели или с други страни. Тъй като Годишникът е основно издание на СУ „Св. Климент Охридски“, важи политиката за поверителност на университета. Уебсайтът на Годишника не събира данни за проследяване и не предоставя аналитични услуги. Ако има бъдеща заявка за такава услуга от доставчик на услуги за индексиране и резюмиране, Редакционната колегия гарантира, че тя ще бъде с отворен код и ще има самостоятелен хостинг, с известие на първа страница на уебсайта и известия до авторите в бъдещи броеве на изданието. Няма да се използват услуги за проследяване на трети страни извън предвидения обхват на Годишника, като единственото възможно изключение е услуга за показатели за цитиране, ако бъде поискана от доставчиците на услугите за индексиране и резюмиране.

„Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“ се издава в държава-членка на ЕС и поради това отговаря изцяло на Регламент (ЕС) 2016/679 на европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработване на лични данни и свободното движение на такива данни и отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент за защита на общи данни).

Ето защо, в съответствие с член 13, параграфи 1 и 2 от Регламента (GDPR), редакцията на изданието информира, че:

  • Администратор на личните данни на всички участващи страни (Редактори/Автори/Рецензенти) е Редакционната колегия, представлявана от главния редактор на „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“;
  • Личните данни на всички участващи страни ще бъдат обработвани само за целите на извършване на процедурите за преглед и публикуване на изданието по обичаен и прозрачен начин. Това означава, че ако автор/съавтор/рецензент се нуждае от информация за другите лица, участващи в процеса на рецензиране, тази информация ще им бъде предоставена. Що се отнася до публикуването, личните данни ще бъдат обработвани, за да отговарят на изискванията на услугите за рефериране и индексиране. Горните примери ще бъдат извършени само с изричното съгласие на субекта на данните. (GDPR, член 6, параграф 1, точка a);
  • Получателите на личните данни (т.е. имена, имейл адреси, ORCID, връзки) на участващите страни (редактори/автори/рецензенти) са читателите на изданието, други лица, участващи в процеса на публикуване, и потребителите на услугите за резюмиране и индексиране;
  • Тъй като „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“ събира само данните, необходими за публикуване на академично съдържание, тези данни се съхраняват за неопределено време, тъй като са в основата на самия процес на публикуване;
  • Преди публикуването на даден брой на „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“, редакторите/авторите/рецензентите си запазват правото да:
    • да поискат от Редакционната колегия, представлявана от главния редактор на „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“, достъп и коригиране или изтриване на лични данни, отнасящи се до субекта на данните, или ограничаване на обработването им, или възражение срещу обработването им, както и правото на преносимост на данните;
    • Физическите лица имат право да оттеглят своето съгласие по всяко време, без това да засяга законосъобразността на обработката въз основа на съгласието, дадено преди оттеглянето му;
    • да подадат жалба до Длъжностното лице по защита на личните данни на Софийския университет.
  • След публикуването не може да се очаква Редакционната колегия на „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“ да изпълни искане за изтриване на данни, поради техническите ограничения, свързани с такова искане. Например, Редакционната колегия на „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“ не може да отмени отпечатването на текущия том на Годишника, нито може да принуди извличането на онлайн съдържанието от хранилище, което има за цел да защити публикациите с отворен достъп.
  • Предоставянето на лични данни е задължително условие за изпращане на статия, независимо дали субектът е автор, съавтор или рецензент. Ето защо, при неспазване на това изискване, Редакционната колегия ще бъде принудена да откаже разглеждането/публикуването на въпросната статия или рецензия в „Годишник на Софийския университет. Факултет по класически и нови филологии“