Семиотика и иконография. Богородичен акатист: Слово и образ

Абстракт

Акатистното слово предполага различни типове речеви актове, съответно – различни емоционални състояния, защото владее всички видове изказ. То може да разказва за случили се вече неща (т.е. то може да бъде асертивно), но и да умолява или повелява (т.е. да бъде директивно), може да обещава и врича (т.е. да бъде комисивно), може да изразява благодарност и да бъде апологетично (т.е. да бъде експресивно – истинската същност на Акатистното слово). В крайна сметка Акатистното слово може да бъде осмислено като символен жест на признаване на Θεοτόκος – в този случай то представлява мощен декларатив. От друга страна, всеки речев акт в Акатистното слово винаги е предпоставен от определени психологически състояния, които не са затворени вътре в себе си, а имат насоченост навън, като например вяра, надежда, любов, но и желание (да ги изкажеш в благодарствен химн, да бъдат чути); удивление, възторг, очакване (молитвата да бъде чута, чудото да се случи, да се спусне покровът на закрилата) и т.н. – все състояния, определяни като интенционални, тъй като имат някакво репрезентативно съдържание в определен психологически модус. Докато от гледна точка на химнографията Акатистът е полистрофична организация, която се състои от редуващи се кондаци и икоси, от гледна точка на теорията на речевите актове той се състои от редуващи се речеви актове, различни по илокутивна сила, посоки на съответствие и условия за осъществяване, като в основата им стоят различни интенционални състояния – всичко това предопределя различни по тип визуални разкази. Бидейки похвала, Богородичният Акатист като цяло оставя усещането за могъщ експресивен речев акт, който на структурно ниво се оразличава като доминация на асертивното (кондаците) или на отказ от него и неговата потиснатост (икосите). Разбирането на Богородичния Акатист като палимпсестно наслояване, в което фигурите на химничното и на визуалните разказите се преплитат и до техните значения достигаме чрез улавяне на „разговора“, който водят, води до определен тип прочит на цикъла – както като цяло, така и на съставящите го сцени. То неминуемо вече е семиотично четене. Диалогът между слово и образ и богатството на техните взаимопрониквания по принцип може да бъде проследен в пълнота чрез идеята за знака. Тук обаче в истинския смисъл на думата ставаме свидетели на полилог. Първите текстове, на които Акатистното слово е „задължено“, са евангелските текстове и прилепнали към тях омилетични слова; веднъж родено, успоредно с него отекват други химнични и поетични творби. Акатистните изображения четат и превеждат както Акатистното слово, така и всички действителни и възможни светове, с които то може да бъде свързано. Акатистната текстовост е сложна плетеница от словесни форми, фигури, стилови извивки, които са повторяеми, но и когато са различими – невъзможни без съотнасянето им едни към други. Изображението помни това. С всички тези уговорки пристъпвам към самия Акатист и неговото живеене сред текстове и образи, за да опитам да откроя как в подобно палимпсестно наслояване е възможна иконографията на цикъла.

Библиография:

Аверинцев, Сергей (1977). Традиция греческой „диалектики“ и возникновение рифмы. В: Контекст 1976. Литературно-теоретические исследования. Москва: Наука, с. 81–99.

Акатисти. Книга втора. (2010). Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“.

Ангелов, Димитър (Съст.) (1956). Подбрани извори за историята на Византия. София: Наука и изкуство.

Апостолос-Каппадона, Диана (2000). Словарь христианского искусства. Урал Л.Т.Д.

Архимандрит Тихон (Ракиħевиħ) (2010). Икона у литургиjи – смисао и улога. Манастир Студеница.

Бакалова, Елка (1976). Промени в българското изкуство през XIV век. В: Традиции и нови черти в българското изкуство. София, с. 33–40.

Бакалова, Елка (1991). Аспекти на съотношението словесен текст – изображение в Българското средновековие (песенно поетична образност – визуални съответствия). Проблеми на изкуството, (1), с. 3–20.

Бек, Ханс Георг (1967). Путеви Византиjске књижевности. Београд.

Бек, Ханс Георг (2017). Византийското хилядолетие. София: Прозорец.

БИБЛИЯ. (2005). Сиреч книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия Завет. София: Св. Синод на българската православна църква. (По изданието от 1982).

Бичков, Виктор (2006). Под покрова на Света София. Духовно-естетическите основи на иконата. София: Захарий Стоянов.

Будур, Надя (Сост.) (2004). Пресвятая Богородица. Москва: Астрель.

Василиев, Асен (1976). Ерминии. Технология и иконография. София: Септември.

Василиев, Асен (Съст.) (1977). Иконографски наръчник, преведен от славянски на говорим български език от Върбан Гърдев Коларов през 1863 г. София: Български художник.

Глаголева, О. (Сост.) (2010). Богородица – наша заступница. Москва: ЭКСМО (Афонская библиотека).

Грозданов, Цветан (2007). Илустрациjата на химните на Акатистот на Богородица во црквата Богородица Перивлепта во Охрид. Новооткриени композиции на Акатистот на Богородица во Марковиот манастир. В: Грозданов, Цветан. Живописот на Охридската архиепископиjа. Скопjе: МАНУ.

Грабар, Андре (1982). Избрани съчинения в два тома. Том 1. София: Наука и изкуство.

Грабар, Андре (1983). Избрани съчинения в два тома. Том 2. София: Наука и изкуство.

Гращенков, В. Н. (Ред.) (1973). Византия. Южные славяне и Древняя Русь. Западная Европа. Сборник статей в честь В. Н. Лазарева. Москва: Наука.

Гюзелев, Васил (2015). Съчинения в пет тома. Том 5. Средновековна поезия от и за българите. София: Захарий Стоянов.

Дамаскин, Йоан (2008). Точно изложение на православната вяра. Света гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“.

Деяния вселенских соборов, изданныя въ русскомъ переводе при Казанской духовной академии. (2008). 6-то пълно изд. Санктъ-Петербургъ. Том 1 (597 с.), Том 2 (304 с.), Том 3 (563 с.), Том 4 (645 с.).

Ћуриђ, В. (Уредник) (1969). Зборник Светозара Радоjчиђа. Београд: Филозофски факултет, Одељење за историjу уметности.

Джурич, В. (1973). Портреты в изображениях Рождественских стихир. В: Гращенков, В. Н. (Ред.) Византия. Южные славяне и древняя Русь. Западная Европа. Сборник статей в честь В. Н. Лазарева. Москва: Наука, с. 244–255.

Джурич, В. (2000). Византийские фрески. Средновековная Сербия, Далмация, славянская Македония. Москва: Индрик.

Джурова, Аксиния (1990). Томичов псалтир. В два тома. Том 1 (1990а); Том 2 (1990б). София: Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ / Университетско издателство „Климент Охридски“.

Джурова, Аксиния Тотев, Константин (Съст.) (2019). Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност. София: Национален археологически институт с музей при БАН.

Динеков, Петър (гл. ред. Том 1–2), Грашева, Лиляна (гл. ред. Том 3–4) (1985–2003). Кирило-Методиевска енциклопедия. В четири тома. София: Издателство на БАН. Том 1, А–З (1985); Том 2, И–О (1995); Том 3, П–С (2003); Том 4, Т–Я (2003).

Дуйчев, Иван (1998). Византия и славянският свят. София: Анубис.

Евдокимов, Павел (2006). Православието. София: Омофор.

Епископ Порфирий (Успенский) (2007). История Афона. В 2-х томах. Москва: Духовная Академия.

Иванова, Калина (2008). Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

Камбуров, Иван (1929). Старобългарският църковен напев. В: Българска историческа библиотека, (4), с. 102–121.

Кантакузин, Димитър (1989). Молитва към Богородица. В: Кантакузин, Димитър. Събрани съчинения. София: Издателство на БАН, с. 93–139.

Кожухаров, Стефан (1985). Акатист. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Том 1, А–З. София: Издателство на БАН, с. 57–58.

Кожухаров, Стефан (1995). Икос. Канон. Кондак. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Том 2, И–О. София: Издателство на БАН, с. 100–101; 213–215; 385–386.

Кожухаров, Стефан (2003). Акатист. Икос. Канон. Кондак. Роман Сладкопевец. Стихира. В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. В. Търново: Абагар, с. 23, 216, 240–241, 262–263, 434.

Кожухаров, Стефан (2004). Проблеми на старобългарската поезия. София: Издателски център „Боян Пенев“.

Кондаков, Никодим (1902). Памятники христианского искусства на Афоне. СПб.

Кондаков, Никодим (1915). Иконографiя Богоматери. Т. II. Петроград: Типография императорской Академии наук.

Куюмджиев, Александър (2015). Стенописите в главната църква на Рилския манастир. София: БАН.

Лазарев, Виктор Никитич (1947). История Византийской живописи. Москва: Искусство.

Лазарев, Виктор Никитич (1971). Византийская живопись. Москва: Наука.

Лифшиц, Л. (Ред.) (1991). Византия. Балканы. Русь. Иконы конца XIII – первой половины XV века. Каталог выставки. Москва: Издательство Государственных музеев Московского Кремля.

Лихачев, Николай Петрович (1911). Историческое значенiе итало-греческой иконописи. Изображенiя Богоматери в произведенiях итало-греческих иконописцев и их влияние на композицiи некоторых прославленных русских икон. С.-Петербургъ: Издание Императорскаго Русскаго Археологическаго Общества.

Лихачев, Николай Петрович (1906). Матерiалы для исторiи русскаго иконописанiя. Атласъ. Часть I. Таблицы I–CCX. С.-Петербургъ. Часть II. Таблицы CCXІ–CCCCXIX.

Лихачова, Вера (1977). Византийская миниатюра. Москва: Искусство.

Лозанова, Ралица (1996). Механизми за визуализация на словесни метафори. Проблеми на изкуството, (2), с. 44–49.

Лозанова, Ралица (1998). Наративност и паралелизъм на изобразителния текст. Теоретичен ескиз върху Богородичния Акатист. В: Милтенова, Аниса (Съст.) Медиевистика и културна антропология. София: Мнемозина, с. 327–337.

Мангова, Бинка (2020). Музиката през Средновековието. София: Музикални хоризонти.

Матеич, П. (1982). Българският химнописец Ефрем от XIV век. Дело и значение. София: Издателство на БАН.

Медиħ, М. (2005). Стари сликарски приручници. II, III. Београд.

Милтенова, Анисава (Съст.) (2008). История на българската средновековна литература. София: Изток-Запад.

Мутафчиев, Петър (2006). Лекции по история на Византия. София: „Дамян Яков“.

Св. Климент Охридски (1970). Слова и поучения. София: Синодално издателство.

Св. Климент Охридски (1970–1977). Събрани съчинения в три тома. София: Издателство на БАН. Том първи (1970, 774 с.); Том втори (1977, 842 с.); Том трети (1973).

Панофски, Ервин (1986). Иконография и иконология. В: Панофски, Ервин. Смисъл и значение в изобразителното изкуство. София: Български художник, с. 73–98.

Пенкова, Бисера (1989). Стенописите в Бачковската трапезария и атонската традиция. Проблеми на изкуството, (1), с. 46–53.

Петканова, Донка (Съст.) (1981). Стара българска литература. В седем тома. Том първи: Апокрифи. София: Български писател.

Петканова, Донка (2001). Българска средновековна литература. Велико Търново: Абагар.

Петканова, Донка (Съст.) (2003). Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. В. Търново: Абагар.

Пизидийски, Георги (2015). За обсадата, извършена от варварите, и за нейната несполука или изложение за войната пред стените на Цариград между аварите и гражданите. В: Гюзелев, Васил. Съчинения в пет тома. Том 5. Средновековна поезия от и за българите. София: Захарий Стоянов, с. 61–66.

Покровский, Николай (1890). Стенныя росписи древнихъ храмах греческихъ и русскихъ. Москва.

Попов, Георги (2003). Роман Сладкопевец. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Том 3, П–С. София: Издателство на БАН, с. 485–487.

Поптодоров, Тодор (2000). Омилетика. Том 1. Теория на проповедта; Том 2. История на проповедта. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Радоjчиђ, Светозар (1963). Минхенски српски псалтир. Зборник Филозофског факултета, књ. VII/1, Београд, с. 277–285.

Ракиђ, З. (2012). Српска миниjатура XVI и XVII века. Београд: Институт за теолошка истраживања.

Св. Димитрий, Митрополит Ростовски (2006а). [Декември: 25, 26] Рождество на нашия Господ бог и Спасител Иисус Христос. Слово на Рождество Христово. Слово за поклонението на влъхвите. Сказание за бягството на Пречистата Дева Богородица с Богомладенеца в Египет. В памет на свети Йосиф, Обручника на Пресветата Дева Богородица. В: Жития на светиите. Декември. Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, с. 825–844; 845–863; 863–875; 877–884; 913–918.

Св. Димитрий, Митрополит Ростовски (2006б). [Юни: 26] Празник на иконата на Божията Майка „Одигитрия”. В: Жития на светиите. Юни. Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, с. 701–705.

Св. Димитрий, Митрополит Ростовски (2006в). [Юли: 2] Сказание за полагането на честната дреха на Пречистата Дева Богородица във Влахернската църква. В: Жития на светиите. Юли. Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, с. 47–54.

Св. Димитрий, Митрополит Ростовски (2007а). [Септември: 8, 9] Слово за Рождество на Пресвета Богородица. Житие на светите и праведни богоотци Иоаким и Анна. В памет за светия Трети Вселенски събор в Ефес. В: Св. Димитрий, Митрополит Ростовски. Жития на светиите. Септември. Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, с. 265–277; 279–288; 302–304.

Св. Димитрий, Митрополит Ростовски (2007б). [Октомври: 1] Слово на Покров на Пресвета Богородица. В памет не преподобния Роман Сладкопевец. В: Св. Димитрий, Митрополит Ростовски. Жития на светиите. Октомври. Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, с. 9–21; 33–37.

Св. Димитрий, Митрополит Ростовски (2007в). [Август: 15] Успение на Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария. В: Св. Димитрий, Митрополит Ростовски. Жития на светиите. Август. Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, с. 251–291.

Св. Димитрий, Митрополит Ростовски (2009). [Март: 25, 26] Слово за Благовещение на Пресвета Богородица. Събор на свети архангел Гавриил. В: Св. Димитрий, Митрополит Ростовски. Жития на светиите. Март. Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, с. 511–527; 529–539.

Серева, Елица (2017). Богородичният акатист в българската църковна живопис през Възраждането. Дисертация за образователната и научна степен „доктор“.

Сказания за земния живот на Пресвета Богородица. (2005). Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“.

Скоулз, Робърт (1991). Семиотика и интерпретация. В: Младенов, Ивайло (Съст.) Семиотика. Между нещата и думите. София: Наука и изкуство, с. 206–224.

Смядовски, Стефан (2003). Светци, свитъци, книги. Посланията на текста в иконографския материал. София: Агата–А (Studia Classicа).

Тимофеев, М. (Сост.) (2009). Богородица. Полная энциклопедия жизни и чудес. Москва: ЭКСМО.

Тончева, Елена (2011). Православна църковна музика („Привежда в благоритъм душата си“). Съст. Куюмджиев, Юлиян. Пловдив: АМТИИ.

Успенский, Борис Андреевич (1995). Семиотика иконы. „Правое“ и „левое“ в иконописном изображении. В: Успенский, Борис Андреевич. Семиотика искусства. Москва: Школа „Языки русской культуры“, с. 221–304.

Успенски, Леонид (2006). Богословие на иконата. София: Омофор.

Фил, Марк (2015). На пресветата Богородица: когато сицилийците намислиха да обсадят крепостта, тогава срещу техните намерения се възправи Божията майка. В: Гюзелев, Васил. Съчинения в пет тома. Том 5. Средновековна поезия от и за българите. София: Захарий Стоянов, с. 294–298.

Филов, Богдан (1930). Старобългарската живопис през XIII и XIV век. Българска историческа библиотека, 1.

Филов, Богдан (2019). Старобългарското изкуство. София: Шамбала.

Чанак–Медиħ, Милка, Тодиħ, Бранислав (2015). Манастир Студеница. Нови Сад: Платонеум.

Чанак–Медиħ, Милка, Тодиħ, Бранислав (2016). Манастир Дечани. Нови Сад: Платонеум.

Шапиро, Майер (1993). Думи и картини. В: Шапиро, Майер. Художник, общество, стил. София: Български художник, с. 282–331.

Щепкина, М. В. (1963). Болгарская миниятюра XIV века. Исследование Псалтыри Томича. Под редакции и со вступительной статьей Дуйчев, Иван. Москва.

Яков 1: Протоевангелие от Яков. (2006). Гутуранов и син.

Яков 2: Повест на архиепископ Яков Йерусалимски за рождението на преславната наша Владичица Богородица и вечнодева Мария. В: Петканова, Донка (Съст.) Стара българска литература. В седем тома. Том първи: Апокрифи. София: Български писател, с. 123–137.

The Holy Bible. (2005). English Standard Version. Containing The Old and New Testament. Sofia.

Čanak–Medić, Milka, Todić, Branko (2017). The Monastery of the Patriarchate of Peć. Novi Sad: Platoneum, p. 205.

Ivanić, B. (2002). Le vie mediterranee dell’icona Cristiana. Icone del Museo Nazionale di Belgrado. Provincia di Bari: Uniongrafica Corcelli Editrice, p. 161.

Cawthorne, Nigel (1997). The Art of the Icon. Bounty Books: Octopus Publishing Group Ltd.

Charalampidis, C. (2007). Annunciation of the Theotokos in Byzantine Iconography. Nea Rhome. Roma, Università degli Studi di Roma, (4), с. 25–36.

Chatzidakis, Manolis (1986). The Cretan Painter Theophanis. The Wall–Paintings of the Holy Monastery of Stavronikita. Mount Athos, p. 325.

Cormack, Robin (2007). Icons. London: The British Museum Press, The Trustees of the British Museum.

Διονυσίου τοῦ ἐκ Φουρνᾶ (2007). Ἑρμηνεία τῆς ζωγραφικής τέχνης. ΑΓΙΟΝ ΟΡΟΣ, p. 334. Срв. с: Дионисий Фурнографиот. Ерминия или наставление в живописном искусстве. Трактат греческого живописца йеромонаха Диониссия Фурнографиота (1703–1733). прев. на на русском языке епископом Порфирием. Труды Киевской Духовной Академии, 1863 (по изданию Киевопечерской Лавры, 1868).

Eco, Umberto (1986). Semiotics and the Philosophy of Language. Bloomington & Indianapolis: Indiana University Press.

Farmer, David (2011). Mary, The Blessed Virgin. В: Oxford Dictionary of Saints. Oxford University Press, p. 496 (198–300).

Karakatsanis, А. (Ed.) (2011). Treasures of Mount Athos. Thessaloniki: Holy Community of Mount Athos.

Loverance, Rowena (2007). Cristian Art. The British Museum Press.

Lowden, John (1997). Early Christian and Byzantine Art. Phaidon Press Ltd.

Mendieta, E. A. (1972). Mount Athos. Berlin: Akademie Verlag.

Milanović, Ljiljana (2016). The Path to Redemption: Reconsidering the role of the image of the Virgin above the Entrance to the Church of the Virgin Hodegetria at the Peć Monastery. В: Зборник радова Византолошког института, LIII. Београд, с. 237–255.

Mysliveć, J. (1932). Ikonografie Akathistu Panny Marie. Seminarium Kondakovianum. Recueil d’études. Archéologie. Histoire de l’Art. Études byzantines, V, Prague: éd. Institut Kondakov, p. 97–130.

Papadopoulos, S. & Kapioldasi–Sotiropoulou, C. (Eds.) (2001). The Treasury of the Protaton. Mount Athos. Volume I (2001, 325 p.); Volume II (2004, 362 p.).

Petkovic, S. (1997). The Icons of Monastery Chilandar. The Holy Mount Athos.

Sciortino, L. (2012). Monreale. The Cathedral, The Mosaics, The Cloister.

Searle, John (1999). Mind, Language and Society. Philosophy in the Real World. London: Phoenix.

Subotic, G. (Ed.) (1998). Hilandar Monastery. Belgrade.

Vatopaidi (1998). The Holy and Great Monastery of Vatopaidi. Tradition, History, Art. Mount Athos. Vol. 1 (1–345); Vol. 2 (350–740).

Dionysiou (2006). The Holy Monastery of Dionysiou. The Wall–Paintings in the Katholikon. Mount Athos.

Dochiariou (2000). The Holy Monastery of Dochiariou. Mount Athos.

Philotheou (1975). The Holy Monastery of Philotheou. Mount Athos.

Sevcenko, Ihor (1974). Society and Intelectual Life in the Fourteenth Century. В: Actes du XIVe Congrès International des Études Byzantines, Bucarest, 6–12 Septembre, 1971. Editura Academiei Republicii Socialiste România, p. 69–92.

St. Gregorios (1998). The Holy Monastery of St. Gregorios. The Wall–Paintings in the Katholikon. Mount Athos.

Stavronikita (2007). The Holy Stavronikita Monastery. Illustrated Manuscripts. Mount Athos.

Τουτός, Ν., Φουστέρης, Γ. (2010). Εὑρετήριον τῆς Μνημειακῆς Ζωγραφικῆς τοῦ Ἁγίου Ὄρους 10 ος –17ος αἰώνας. Α΄ Ἔκδοση. AQHNAI.

Tradigo, Alfredo (2006). Icons and Saints of the Eastern Orthodox Church. Los Angeles: The J. Paul Getti Museum.

Trumler, Gerhard (1994). Athos. The Holy Mountain. Athens: Adam Editions.

Tsigaridas, Efthymios N. (2003). Manuel Panselinos. The Finest Painter of the Palaiologan Era. В: Manuel Panselinos. From the Holy Church of the Protaton. Thessaloniki.

Τσιγαρίδας, Ε. (Ed.) (2013). Οἱ Θαυματουρές Εἰκόνες στό Περιβόλι τῆς Παναγίας. Σύγχρονοι Ὁρίζοντες.

Tuna, T., Demirdurak, B. (2010). Cappadocia. BKG Publications.

Velkov, P. (Ed.) (2014). Seven Mediaeval Churches in the Republic of Macedonia. Skopje.

Vicenzi, Al. (Ed.) (2011). The Palatine Chapel in Palermo.