Укийо–е колекцията на Пиетро Монтани

Абстракт

В студията се описва и анализира неизвестна досега колекция, собственост на Пиетро Монтани – италиански архитект, назначен за главен архитект на Източна Румелия след Освобождението на България от османско робство. Предлага се и описание на четирите сбирки от японски гравюри, собственост на Национална галерия – София, Художествена галерия – Силистра, Градска художествена галерия – Пловдив и Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен. Специално внимание се отделя на ролята на Посолство на Япония за рецепцията на укийо–е в България. Предложени са и идеи за органичното вплитане на темата за укийо–е в програмите за обучение на специалност „Японистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Библиография:

Виноградова, Н. А., Каптерева, Т. П. (1989). Искусство средневекового Востока. Москва.

Вутова-Стефанова, В., Кандиларов, Е. (2019). България и Япония: Политика, дипломация, личности и събития. Изток-Запад.

Данчева, Д. (1984). Изкуство на дискретността - Изложбата „Японски гравюри и индийски миниатюри“ от Националния фонд за чуждестранно изкуство. Култура, брой 30, 27.07.1984, с. 3.

Димитрова, З. (2020). Съвременна проблематика на атрибуцията в японската гравюра. По примера на три гравюри на Утагава Кунисада от колекцията на Национална галерия, София. Дипломна работа, НБУ, София.

Добрев, М. (2016). Японската гравюра Укийо-е (XVII-XIX век). Сп. „Птици в нощта“, г. IX, бр. 2, с. 26-30.

Елдъров, С. (2002). Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София.

Завадская, Е. В. (2014). Японское искусство книги VII-XIX века. РИП-холдинг, Москва.

Иванов, Б. (2015). Японската гравюра укийо-е. Изток-Запад, София.

Кисьов, Й. (1997). Четирима силистренски художници. в. Спектър, Силистра, бр. 176/1.09.1997.

Рачева, П. Д. (1984). Японска гравюра от XVIII - XIX в. 16-23.09. КИС „Компас: Варна от неделя до неделя“, Варна, с. 8-9.

Рачева, П. Д. (1986). Колекция от 30 цветни гравюри от Държавната художествена галерия „Златю Бояджиев“. Български художник, София.

Рачева, Пламена (1992). Колекцията японски гравюри на дърво. Силистра. Информационен вестник '92, издание на ХГ Силистра, № 0940, с. 6.

Стоилова, Л., П. Йоакимов (2008). Особености в архитектурното творчество на Пиетро Монтани. Архитектурното наследство на Пловдив като посредник между историята и съвременността. Годишник на Пловдивския Регионален исторически музей. Пловдив, с. 37-45.

Цигова, Бойка (2014). Дзен и традиционните японски изкуства. С., УИ „Св. Климент Охридски“.

Barber, D. L. (1984). Tales of the Floating World: The Ukiyo Monogatari of Asai Ryoi. Ohio State University.

Ersoy, A. (2015). Architecture and the Late Ottoman Historical Imaginary: Reconfiguring the Architectural Past in a Modernizing Empire. Routledge.

Girardelli, P. (1995). Pietro Montani e il concetto di „stile ottoman“ nella seconda meta dell'Ottocento. Istanbul e l'Italia, 1837-1908, Istanbul Instituti Italiano di Cultura, pp. 79-86.

Gross, L. P. (2005). Philadelphia's 1876 Centennial Exhibition. Arcadia Publishing: Illustratededition.

Lockyer, A. (2013). Japan and International Exhibitions, 1862-1910. Commerce and Culture at the 1910 Japan-British Exhibition: Centenary Perspectives, Brill, pp. 27-34.

Kandilarov, E., Dimitrov, M. (eds.) (2021). Japan and the European Southeast: Over a Hundred Years of Political, Economic, Cultural and Academic Interactions. St. Kliment Ohridski University Press.

Marks, A. (2010). Publishers of Japanese Woodblock Prints: A Compendium. Hotei Publishing.

McManamon, S. (2016). Japanese Woodblock Prints as a Lens and a Mirror for Modernity. The History teacher, Vol. 49 (3), pp. 443-464.

Monk Kliment of Zograph (2021). Japan and the Bulgarian Orthodox Monastery of Zograph on the Holy Mount Athos - Spiritual and Cultural Interactions. In: Kandilarov, E., M. Dimitrov (eds.), Japan And The European Southeast Over A Hundred Years Of Political, Economic, Cultural And Academic Interactions. Sofia University, pp. 198-219.

Petkova, G. (2017). Night and the Japanese Fairy Tale. In: Stegger, B., Steineck, R.  (eds.), Time in Historic Japan, Kronoscope 17, 1, pp. 94-116.

Racheva, P. D. (1988). Thirty Japanese prints 18th-19th century. Bulgarski Hudozhnik, Sofia.

Soper, A. (1955). The Illustrative Method of the Tokugawa “Genji” Pictures. The Art Bulletin, Volume 37, Issue 1, pp. 1-16.

Witchnamm, S. (1999). Japonisme: The Japanese Influence on Western Art Since 1858. Thames & Hudson.

Wu, H. (2014). Contemporary Chinese Art. Thames & Hudson.

Yazici, Nurcan (2003). Bilinmeyen Yonleriyle Mimar Montani Efendi. Architekt, Mart Nisan 495, pp. 42-47.

Zhivkova, Stella (2006). Aesthetic Expression in Japanese Art and Language: An Inquiry intothe phenomenon of image-laden loci observed in Japanese music, poetry and language. PhD Thesis, Osaka University, Graduate School of Letters.

Zhou, Y. (2020). A History of Contemporary Chinese Art: 1949 to Present. Springer.

Електронни източници:

БНР за уъркшопа по укийо-е 2010 г. Налично на: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100227517/s-lekciya-i-uyrkshop-po-yaponska-gravura-ukiio-e-zapochvat-dnite-na-yaponskata-kultura-v-bylgariya?forceFullVersion=1&page_1_4=6 [Посетен на: 07 януари 2022 г.].

В. „Сливен нет“, публикация от 22.07. 2011 г. Налично на: https://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=48984 [Посетен на: 22 февруари 2022 г.].

В. „Дума“, публикация от 26.07.2011 г. Налично на: https://duma.bg/ruski-flotski-ofitser-pazil-v-tayna-sakrovishteto-si-n18024 [Посетен на: 14 май 2022 г.].

Филаделфия 1876, Световно изложение. [Посетен на: 12 август 2021 г.].