Анализ за един от речевите актове директиви и индиректен начин за изразяването му

Абстракт

Лингвистичното понятие речев акт за първи път е представено в книгата на Дж. Остин How to do things with words (1962). В духа на създадената от Остин теория едно изказване функционира като комплексна процедура, която включва три акта, съответно представляващи произнасяне със спазване на правилата на произношението и граматиката, предаване на намерението на говорещия към слушащия и провокиране на ефекти у слушащия. Самото понятие продължава да бъде обект на изследвания на различни учени, които въз основа на своите интерпретации и критерии представят собствени класификации на речевия акт. Дж. Сърл, който допринася да бъде популяризирана т.нар. Теория на речеви актове, категоризира общо пет вида речеви актове, като модифицира и допълва концепцията на Дж. Остин. Един от петте вида – директивите, най-общо казано – съответства на речевия акт, чиято цел е правене на опит от страна на говорещия слушащият да бъде накаран да направи нещо. Дж. Сърл предлага някои конкретни условия, наречени „Условия за уместност на директиви“, които едно изказване трябва да удовлетвори, за да се смята за член на групата на директивите. Включени са общо четири конкретни условия, които по-скоро са свързани със семантични характеристики. Това означава, че най-важният фактор при определяне на едно изказване за директиви е наличието на намерение в изказването на говорещия, което е провокиране на слушащия да направи нещо, а не наличието на повърхнинни показатели в определена форма на изречението. Такива характеристики водят до появата на индиректен начин за реализиране на директиви, който може да се обясни от случаите, в които връзката между повърхностна форма на изказване и неговата основна цел не е пряка. В книгата си „Индиректни речеви актове“ (1975) Дж. Сърл представя общо шест групи изречения, които конвенционално се използват при изпълняване на индиректни директиви. Тоест може да се направи извод, че в речев акт директив могат да се реализират различни езикови средства, включително и видове изречения, индиректно реализиращи директиви.

Библиография:

Asher, N., Lascarides, A. (2001). Indirect Speech Acts. In: Synthese, 128(1–2).

Austin, J. L. (1962). How to do things with words. Oxford University Press.

Cho, N. (2003). 명령문에서 촉구양상의 의미구조 - 사역성을 중심으로 (Semanticheskaya struktura pobuditelynoy modalynosti imperativa v russkom yazыke). 한국슬라브유라시아학회, 슬라브학보, 제 18권 2호.

Cook, G. (1989). Discourse. Oxford University Press.

Fraser, B. (1974). An analysis of vernacular performative verbs. In: Towards tomorrow's linguistics (Ed. R.W. Shuy and C.-J. Bailey). Washington: Georgetown University Press.

Green, M. (2016). Speech Acts. In: Oxford Research Encyclopedia of Linguistics.

Han, S. (2003). 연세대학교 한국어학당 교재 분석 (An Analysis of The Textbooks of KLI, Yonsei University). 연세대학교 언어연구교육원 한국어학당, 외국어로서의 한국어교육, 제 28권.

Izotov, A. I. (1998). Разрешение как побудительный речевой акт. В: Язык, сознание, коммуникация (сб. статей). Москва: Филология. Вып. 5.

Kang, S. (2007). 러시아어 “충고” 표현 구문에 대하여 (Study of Russian Expression of “Advise”). 한국러시아문학회, 러시아어문학연구논집, 제 24호.

Kemmerling, A. (2012). Expressing an Intentional State. In: Speech Acts, Mind, and Social Reality: Discussions with John R. Searle. Springer Science & Business Media.

Kim, B. (2014). 한국어 명령 수행문의 유형과 특징 (The types and Properties on a performative sentence of command in Korean). 강원대학교 인문과학연구소, 인문과학연구, 제 41집.

Kim, K. (2020). 한국어 지시화행의 체계에 대한 소고 (A Study of the System of Korean Directive Speech Acts). 국어국문학회, 국어국문학, 제 191호.

Kirova, T., Vaseva, I. (1995). Изразяване на подбудителност в руски и български език. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, (88), кн. 1.

Kobyakova, I. K., Kobyakov, A. N., Chulanova, G. V. (2017). Речевой акт несогласия. In: Objective and subjective factors in formation of linguistic mechanisms in the age of domination of liberal values and priority of personal identity: Materials digest of the CXLVI International Scientific and Practical Conference and the II stage of Research Analytics Championship in Philology. London.

Kwon, J. (2002). 러시아어 촉구발화의 의미-화용적 연구 (Semantiko-pragmaticheskoe issledvanie pobuditelynыh vыskazыvaniy v russkom yazыke). 연세대학교 대학원, 노어노문학과, 석사학위논문, Yonsei University, Dissertation of master’s degree.

Lee, H. (2010). 한ㆍ영 의문문 형식의 간접 화행 연구 (Indirect Speech Acts of Interrogatives in Korean and English). 담화와 인지, 17(2).

Lee, J. (2001). 명령문의 간접 화행 (Indirect Speechacts of Imperative Sentence). 한국어의미학회, 한국어 의미학, 8.

Lee, J. (2015). 한국어 명령문의 조건과 범위(Conditions and the Scope of Korean Imperatives). 국어학회, 국어학, 75.

Lee, J. (2016). 한국어 명령문의 문법과 화행 연구 (A Study on the Grammar and Speech Acts of Korean Imperative Sentences). 서울대학교 대학원, 국어국문학과, 박사학위논문, Seoul National University, Dissertation of doctor’s degree.

Lee, N. (2005). 러시아어 요청-질문의 관례화 (Conventionalization of Request-Questions in Russian). 한국러시아문학회, 러시아어문학연구논집, 제 19 호.

Levinson, S. (1983). Pragmatics. Cambridge University Press.

Mangacheva, D. (2010). Подбудителният речев акт: илокуция и перлокуция. В: Език и литература, LXIII, № 1–2: Филологически погледи оттатък Пиренеите.

Nazari, F. (2011). Способы выражения запрета в русском языке. Вестник Нижегородского университета им. Н. И. Лобачевского, № 6, (2).

Paek, S. (2005). 간접화행, 은유(법), 반어(법)의 화용론적 성격 (Pragmatischer Charakter des indirekten Sprechakts, der Metapher und der Ironie). 인문과학연구, 29.

Paducheva, E. V. (2016). Модальность. В: Материалы к корпусной грамматике русского языка (атв. ред. В. А. Плунгян). Санкт-Петербург: Нестор-История.

Paskalev, N. (2015). Речев акт и конвенция: За един вид извинения в съвременния български език. Българска реч, № 1.

Sadock, J. (2006). Speech Acts. In: The Handbook of Pragmatics (Laurence R. Horn, Gregory Ward, eds.). Blackwell Publishing Ltd.

Saeed, J. I. (2003). Semantics (Second edition). Oxford: Blackwell Publishing.

Searle, J. R. (1969). Speech Acts. Cambridge University Press.

Searle, J. R. (1975). Indirect speech acts. In: Morgan, P. C. J. L. (ed.), Syntax and semantics, 3: Speech acts. New York: Academic Press.

Searle, J. R. (1976). A classification of Illocutionary Acts. In: Language in Society, Vol. 5, No. 1. Cambridge University Press.

Searle, J. R. (1979). Expression and Meaning: studies in the theory of speech acts. Cambridge University Press.

Searle, J. R., Vanderveken, D. (1985). Foundations of illocutionary logic. Cambridge: Cambridge University Press.

Solomina, M. A. (2015). Речева ситуация обещание и начини за езиковата ѝ репрезентация (върху материал от руски и български). В: Българска реч, № 6.

Son, H. (2018). 러시아어 사과 화행 연구: ‘извини(те)’와 ‘прости(te)’ 선택의 기로에서 (A Study of Apology Speech Act in Russian – at the crossroad of choices between ‘извини(те)’ and ‘prosti(te)’). 한국노어노문학과, 노어노문학, 제 30권, 제 1호.

Takahashi, H. (2012). A Cognitive Linguistic Analysis of the English Imperative: With special reference to Japanese imperatives. Amsterdam, John Benjamins Publishing.

Tsui, A. (1994). English Conversation. Oxford University Press.

Yang, Y. (2011). 간접화행과 상의 의미와 용법에 대한 분석 (An Analysis of the Meaning and Usage in Indirect Speech Act and Aspect). 언어과학회, 언어과학연구, 58.

Zhereva, M. S. (2011). Перформативи и перформативни изказвания в съвременния български език (втореферат на дисертация за присъждане на научната степен „доктор на филол. науки“, СУ „Св. Климент Охридски“, Департамент за езиково обучение).