Семиотика и иконография

Абстракт

Този текст е семиотично вглеждане в иконографията на житийния цикъл на св. Георги. Смисълът на подобни семиотични вглеждания, работещи с огромни корпуси от текстове и изображения, e до помогне за по-доброто разбиране на житийния цикъл на св. Георги, а оттам – и за по-доброто разбиране на смисъла на неговия подвиг. В основата е разбирането на динамичните отношения между слово и образ при изобразяването на житийните сцени и цикли на св. Георги. Онова, което изображението прави с огромната текстова територия, включваща всички редакции през вековете, е да картографира. Изследването прави опит да представи нагледно няколко възможни карти на отношението между словото и образа. Първата карта представя нехомогенния характер на житийните цикли и засяга предпочитанията на образите към словото. Втората карта представя предпочитанията към самите образи и тяхното разпространение. Третата карта представя защо по стилови белези на изобразяването (заложени в текста) някои сцени имат сходна иконография. Четвъртата и може би най-важна карта – имагинерна, за разлика от първите три – е, че територията на подвига на св. Георги се пише, когато минеш отвъд словото и изображенията, когато поемеш по пътя на смисъла на представеното. На тази динамика между словото и образа, която съпътства всеки опит да се надникне в житийните цикли на св. Георги, са посветени следващите страници.

Библиография:

Атанасов, Георги (2001). Свети Георги Победоносец. Култ и образ в Православния изток през Средновековието. София: Зограф.

Божков, Атанас (1979). Средновековни релефни икони в България. Изкуство, (2), с. 10–19.

Божков, Атанас, Василиев, Асен (1981). Художественото наследство на манастира Зограф. София: Наука и изкуство.

Вайцман, К., Хадзидакис, М., Миятев, Кр., Радойчич, Св. (1966). Икони от Балканите. Синай, Гърция, България, Югославия. София – Белград.

Василиев, Асен (1976). Ерминии. Технология и иконография. София: Септември.

Василиев, Асен (Съст.) (1977). Иконографски наръчник, преведен от славянски на говорим български език от Върбан Гърдев Коларов през 1863 г. София: Български художник.

Вачев, Хитко (2006). Църковният ансамбъл в Арбанаси. Варна: Славена.

Вачев, Хитко (2015). Коя църква с патрон Св. Георги е издигната през XVI в. в Арбанаси? Епохи, т. 23, кн. 1, с. 142–152.

Гергова, Иванка, Гатев, Йордан, Ванев, Иван (2012). Християнско изкуство в Националния археологически музей – София. Каталог. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

Гергова, Иванка, Попова, Елена, Генова, Елена, Клисаров, Николай (Съст.) (2006). Корпус на стенописите в България от XVIII век. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

Гергова, Иванка, Генова, Елена, Ванев, Иван, Захариева, Мая (2017). Дебърски майстори във Видинска епархия. Т. 1, София: Институт за изследване на изкуствата, БАН.

Геров, Георги (2007). Икони от Мелник и Мелнишко. София: Пенсофт.

Димитров, Владимир (2012). Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София: НБУ.

Димитрова, Елизабета (2017). Црквата Свети Горги во Курбиново. Скопjе.

Дуйчев, Иван (1972). Разказ за „чудото“ на великомъченик Георги със сина на Лъв Пафлагонски, пленник у българите. В: Българско средновековие. София: Наука и изкуство, с. 513–528.

Епископ Порфирий (Успенский) (2007). История Афона. В 2-х томах. Москва: Духовная Академия.

Живота, страданията и чудесата на светаго великомъченика, победоносца и чудотворца Георгия (1911). Солун: К. Г. Самарджиев & С-ие.

Иванова, Климентина (2008). Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

Кондаков, Никодим Павлович (2009). Икони. София: Книгомания.

Косцова, А. С. (1992). Древнерусская живопись в собрании Эрмитажа. Санкт Петербург.

Кунева, Цвета (2010). Житийните цикли на св. Георги в арбанашките църкви „Св. Димитър“ и „Рождество Христово“. Проблеми на изкуството, (2), с. 20–28.

Кунева, Цвета (2014). Две житийни икони на св. Георги от Църковния музей в София. Проблеми на изкуството, (3) , с. 29–35.

Куюмджиев, Александър, Мутафов, Емануел и др. (2018). Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН.

Лазарев, Виктор Никитич (1947). История Византийской живописи. Москва: Искусство.

Лазарев, Виктор Никитич (2000). Русская иконопись. Новгородская школа и „Северные письма“. Москва.

Логвин, Григорий Никонович (1971). София Киевская. Киев: Мистецтво.

Медиħ, Милорад (2005). Стари сликарски приручници. II, III. Београд.

Минчев, Георги (2011). Чудесата на св. Георги от една икона на Захарий Зограф от 1837 г. Проблеми на изкуството, (1), с. 20–23.

Младенович, М. (2018). Манастир Ђурћеви Ступови. Кралево.

Ненад, Ђакон, Илић, Анастасиja (2005). Свети Георгиjе. Житиjе и слава светог великомученика Георгиjа Победоносца. Крушевац: манастир Ђурћеви Ступови.

Пандурски, Васил (1977). Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей. София.

Паскалева, Костадинка (1975). Икони от Сливенски край. София: Септември.

Паскалева, Костадинка (1980). Църквата „Св. Георги“ в Кремиковския манастир. София: Български художник.

Пенкова, Бисерка, Кунева, Цвета (Ред.) (2012). Корпус на стенописите от XVII век в България. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН.

Попова, Елена (2009). Стенописите от ХVІ и ХVІІ в. в параклиса „Св. Георги“ на храма „Св. Димитър“ в Арбанаси. Слово и образ, № 1.

Попова, Тамара (2009). Варненски икони. Варна: Славена.

Прашков, Любен, Шаренков, Атанас (1987). Паметници на културата на Света Гора – Атон. София: Български художник.

Св. Димитрий, Митрополит Ростовски (2008). Животът, страданията и чудесата на свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги. В: Св. Димитрий, Митрополит Ростовски. Жития на светиите. Април. Света Гора – Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, с. 387–447.

Стевановић, Бојана (2012). Циклус патрона у церкви Светог Ђорђа у Речанима. Ниш и Византиjа X. Ниш, с. 393–404.

Стевановић, Бојана (2015). Циклус светог Ђорђа у манастиру Градишту. ЗЛУМС 43 (Нови Сад), с. 31–47.

Стойкова, Ана (2002). Чудесата на св. Георги от Стишния пролог в балканската кирилска книжнина. В: Език и история на българските средновековни текстове. София, с. 152–164.

Стойкова, Ана (2016). Свети Георги Победоносец. Агиографски произведения в Южнославянската средновековна традиция. София.

Цанева, Люба (2013). Зографи от Трявна. Варна: Славена.

Чанак-Медиħ, Милка, Тодиħ, Бранислав (2016). Манастир Дечани. Нови сад: Платонеум.

Членова, В. Г. (2000). Византийский рельеф „Св. Георгий с житием“. Восточноевропейский археологический журнал, Ноябрь-декабрь 2000, (6).

Bubulashvili, El. (2011). Holy Relics of the Church of Georgia. Tbilisi.

Cawthorne, Nigel (1997). The Art of the Icon. Bounty Books: Octopus Publishing Group Ltd.

Čanak-Medić, Milka, Todić, Branislav (2017). The Monastery of the Patriarchate of Peć. Novi Sad: Platoneum.

Grozdanov, Cvetan, Hadermann-Misguich, Lydie (1992). Kurbinovo. Skopje: Nova Makedonija.

Διονυσίου (2007). Διονυσίου τοῦ ἐκ Φουρνᾶ. Ἑρμηνεία τῆς ζωγραφικής τέχνης. ΑΓΙΟΝ ΟΡΟΣ.

Drishti, Ylli (2003). The Byzantine and Post-Byzantine Icons in Albania. Tirana: D’Auria Industrie Grafiche S.p.A.

Enev, Michail (1994). Mount Athos. Zograph Monastery. Sofia: Kibela Publishers.

Javakhishvili, A., Abramishvili, G. (Ed.) (1986). Jewellery Metalwork in the Museums of Georgia. Leningrad.

Karakatsanis, A. (Ed.) (1997). Treasures of Mount Athos. Holy Community of Mount Athos. Thessaloniki, Mount Athos.

Loverance, Rowena (2007). Cristian Art. The British Museum Press: The Trustees of the British Museum.

Lowden, John (1997). Early Christian and Byzantine Art. Phaidon Press Ltd.

Mark-Weiner, Temily (1977). Narative Cycles of the Life of St George in Byzantine Art. Volume I and II. New York.

Matakieva-Ilkova, T. (2001). Christian Art in Bulgaria. Sofia: Borina.

Ὁ ἋΓΙΟΣ ΔΗΜΗΤΡΙΟΣ (2005). ΣΤΗΝ ΤΕΧΝΗ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΟΡΟΥΣ. ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ.

Rossi, K. (2006). Das Kloster. Sankt Katharina im Sinai. White Star Verlag GmbH: Wiesbaden.

Ševčenko, Nancy (1983). The Life of Saint Nicholas in Byzantine Art. Torino: BOTTEGA D’ERASMO.

Smirnova, Elena (1989). Moscow Icons. 14th – 17th centuries. Leningrad: Aurora Art Publishers.

Sotiriou, M., Sotiriou, G. (1956–58). Icones du Mont Sinai. Athenes.

Subotic, Gojko (Ed.) (1998). Hilandar Monastery. Belgrade: The Serbian Academy of Sciences and Arts.

The Holy and Great Monastery of Vatopaidi (1998). Tradition, History, Art. Volume I and II. Mount Athos.

The Holy Monastery of Dionysiou (2006). The Wall-Paintings in the Katholikon. Mount Athos.

The Holy Monastery of Pantokrator (1998). Icons of the Holy Monastery of Pantokrator. Mount Athos.

The Holy Xenophontos Monastery (1999). The Icons. Mount Athos.

The Holy Monastery of Xenophintos (2000). Guide for the Treasury Exhibition of the Holy Monastery of Saint Xenophon. Agion Oros.

The Treasury of the Protaton (2004). Volume II. Mount Athos.

Τοιχογραφίες Καθολικου Μονης Διονυσίου (2016). ΑΓΙΟΝ ΟΡΟΣ.