За езика и неговата власт

Абстракт

Властта на езика изисква компетентност. Езикът на „четвъртата власт“ не бива да създава мита за снижаване на книжовната норма, защото неориториката на „четвъртата власт“ има немаловажното призвание да придава публичност на политиката като концепт на властта и ценност на демократичното ни общество. Стратегията на информационния обмен трябва да обедини аудиторията и да се служи добросъвестно на словото и на способността на езика да моделира – все едно, езиково съзнание, езикова личност, езикова култура, културни традиции.

Библиография:

Александрова, Д. (2012). Тенденции в политическата реторика на българския преход. В: Реторика и комуникации / A Peer Scentific Journal, бр. 3.

Буров, Ст. (2012). Две норми на българската устна книжовна реч. Електронно списание LiterNet, [онлайн] 07.11.2012, № 11 (156). Достъпно на: https://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm.

Велева, М. (1995). За несъщинската разговорност на вестникарските заглавия. В: Съпоставително езикознание, (1), с. 47–55.

Виденов, М. (2003). По въпроса за „масовата грешка“ в речта на съвременната българска интелигенция. Електронно списание LiterNet, [онлайн] 13.06.2003, № 6 (43). Достъпно на: https://liternet.bg/publish3/mvidenov/masovata.htm.

Добрева, Е. (2009). Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат: критически лингвосемиотичен анализ. Велико Търново: Фабер.

Добросклонская, Т. Г. (2000). Теория и методы медиалингвистики. Москва. МГУ.

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езика на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. ISBN 978-954-01-3271-6.

Ефтимова, А. (2020). Масовите отклонения от книжовноезиковите норми в медиите – грешки или нови норми. Медии и език. Електронно списание за научни изследвания по медиен език, (7), 26.01.2020. ISSN 2535-0587.

Костомаров, В. Г. (2015). Язык текущего момента: понятие правильности: Златоуст. Санкт-Петербург. ISBN 978-5-86547-835-5.

Ницолова, Р. (1999). Основни тенденции в развитието на българския печат след 1989 г. В: Медиите и езикът. София: ЕТО, с. 114–121.

Реторика във времето. Съст. Александрова, Д. (2017). БАР. Изд. Експрес. Гб.

Рикер, П. (1996). Торжество языка над насилием. Герменевтический подход к философии права. Вопросы философии,  (4), с. 32-34.

Сталянова, Н. (2020). Речта на съвременното българско общество. София: Издателство „Парадигма“.

Сталянова, Н., Миланов, В. (2012). Езикови портрети на български политици, част 1. УИ „Климент Охридски“.

Хабекирова, З. С. (2016). Характерные особенности языка массовой коммуникации. Вестник АГУ. Вып. 2 (177), с. 78-82; 80-81.

Хамидова, А. Х. (2018). Медиалингвистика: новая парадигма в изучении языка СМИ. Вестник МГЛУ. Гуманитарные науки. Вып. 1 (789), с. 294; 298.

Гумбольдт, В. фон (1985). Язык и философия культуры. М.: Прогресс.

Чернявская, В. Е. (2015). Медиальность: опыт осмысления формирующейся парадигмы в лингвистике. Журнал „Медиалингвистика“. № 1 (6).

Corner, J. (1998). The Scope of Media Linguistics. BAAL Newsletter.

Corner, J. (1995). Documentary television: the scope for media linguistics. In AILA Review, 62.