Българска транскрипция и транслитерация на португалски имена

Абстракт

Студията разглежда фонетичните, фонологичните и прозодичните особености на съвременния португалски език, като се извеждат научно обосновани правила за пренос на португалски имена със средствата на графичната система на съвременния български език и съобразно българския фонетичен и акцетологичен регистър. Дефинират се различните средства за пренос на чужди имена с цел да се открои сред тях ролята и взаимодействието на транскрипционния и транслитерационния принципи. Предлага се преглед на научната литература по въпросите на междуезиковата транскрипция, анализират се методите им и резултатите от приложението им, като се онагледява необходимостта от въвеждане на насоки, целящи преодоляването на съществуващата непоследователност в българската транскрипция на португалски имена.

Библиография:

Андрейчин, Л., Въгленов, М. (1974). Изговор и транскрипция на чужди имена в българския език. София: Наука и изкуство.

Атанасова, Б. (1974). Португалски имена. В: Изговор и транскрипция на чужди имена в българския език. София: Наука и изкуство, с. 157-169.

БАН (1988). Обща инструкция за транскрипция и правопис на географските имена. Институт за български език при БАН, Съвет за правопис и транскрипция на географските имена към ГУГКК (Главно управление по геодезия и картография). София.

БАН (2002). Нов правописен речник на българския език. (Отг. ред. Станков, В.). Авторски колектив. Институт за български език, Българска академия на науките. София: Хейзъл.

БАН (2012). Официален правописен речник на българския език. Авторски колектив. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките. София: Просвета.

Barbosa, J. M. (1994). Introduçao ao estudo da fonologia e morfologia do portugués. Coimbra: Almedina.

Barroso, H. (1999). Forma e substância da expressao da lingua portuguesa. Coimbra: Almedina.

Бояджиев, Т., Тилков, Д. (1997). Фонетика на българския книжовен език. Велико Търново: Абагар.

Бояджиев, Т., Георгиева, Е., Пенчев, Й., Станков, В., Тилков, Д. (1998). Граматика на съвременния български книжовен език в три тома. Том 1. Фонетика. София: Абагар Паблишинг.

Бояджиев, Т. (2005). За транскрипцията на заети лични имена в българския език. В: Роне, M., Алварадо, Р., Моллов, П. (съст.). Езикът и неговата динамична природа (юбилеен сборник по случай 70-годишнината на Иван Кънчев). София: НИБА Консулт, с. 91-96.

Буров, Ив. (2017). Фонетични и фонологични универсалии при асимилационните процеси. София: УК „Романистика“.

Velozo, J. (2005). Consideraçôes sobre o estatuto fonológico de [i] em portugués. Revista da Faculdade de Letras - Línguas e Literaturas, II Série, XXII, pp. 621-632.

Данчев, A. (2010). Българска транскрипция на английски имена. (4-то издание). София: Изток-Запад.

Даскалова, Д. (2007). Акцент и семантика. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.

Delgado Martins, M. R. (1983). Sept etudes sur la perception. Accent et intonation du portugais. Lisboa: Laboratorio de Fonética da Faculdade de Letras da Universidade de Lisboa.

Delgado Martins, M. R. (1992). Ouvir falar. Introduçao à fonética do portugués. Lisboa: Caminho.

Дренска, M. (1989). Състояние и проблеми на транскрипцията на португалски имена на български. Български език, год. XXXIX, кн. 2, с. 160-170.

Дренска, M. (1994). Акустична и функционална характеристика на неударените орални гласни в португалския език и техните съответствия в системата на българския вокализъм. Годишник на ФКНФ, № 82, кн. 2, с. 89-149.

Дренска, M. (1998). Дифтонгите в португалския и българския език. Годишник на ФКНФ, № 86, кн. 1-2, с. 57-115.

Жобов, Вл. (2007). За транскрипцията на български собствени имена с латиница. Електронно списание LiterNet. [онлайн]. № 2 (87), 24.02.2007. Достъпно на: https://liternet.bg/publish20/v_zhobov/za_transkripciata.htm [Посетен на: 14 април 2020].

Жобов, Вл. (2004). Звуковете в българския език. София: СЕМА-РШ.

Закон за транслитерацията (2009). Проект: 802-01-104/22.12.2008 г., Обн. ДВ. бр. 19 от 13 Март 2009 г., изм. ДВ. бр.77 от 1 Октомври 2010 г., изм. ДВ. бр. 77 от 9 Октомври 2012 г., изм. ДВ. бр. 68 от 2 Август 2013 г., изм. ДВ. бр. 98 от 13 декември 2019 г. [online]. Достъпно на: https://www.mrrb.bg/bg/zakon-za-transliteraciyata/ [Посетен на: 25 април 2020].

Иванов, Й. (1996). Учебник по фонетика на българския език. София: Jusautor.

Casteleiro, J. M., Correia, P. D. (2007). O novo acordo ortográfico. O que vai mudar na lingua portuguesa? Cacém: Texto.

Кънчев, И. (2007). Българска транскрипция на испански имена. София: Хейзъл.

Mateus, M. H. M., Brito, A. M., Duarte, I., Faria, I. H. Gramática da lingua portuguesa. Lisboa: Caminho, 1989.

Mateus, M. H. M., Andrade, A., Viana, M. do C., Villalva, A. (1990). Fonética, fonologia e morfologia do portugués. Lisboa: Universidade Aberta.

Mateus, M. H. M., Falé, I., Freitas, M. J. (2005). Fonética e fonologia do portugués. Lisboa: Universidade Aberta.

Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език на министъра на териториалното развитие и строителство. [онлайн]. Достъпно на: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/bulgaria_decree_transliteration_bg.pdf [Посетен на: 12 май 2017].

Парашкевов, Б. (2015). Българска транскрипция на немски имена. София: Изток-Запад.

Пацева, М. (2010). За акцентната област на българското словно ударение. Електронно списание LiterNet, № 9 (130), 21.09.2010. [онлайн]. Достъпно на: https://liternet.bg/publish26/mirena-paceva/akcentnata.htm [Посетен на: 23 април 2020].

Пацева, М. (2012). За словното ударение на българския език, изучаван като чужд. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Пацева, М. (2018). Психолингвистична перспектива към акцентуването в българския език. Език и литература, 1-2, с. 103-118.

Стоянов, Р. (2014). Как да изписваме португалски думи на български. В: Кръстев, Н. (съст.). Мислене, език, реч (Изследвания в чест на проф. дфн Евгения Вучева). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 153-161.

Teyssier, P. (1994). História da lingua portuguesa. Lisboa: Livraria Sá da Costa.

Тилков, Д., Стоянов, Ст., Попов, К. (1982). Граматика на съвременния български език. том I. Фонетика. София: Издателство на Българска академия на науките.

Томов, Т. (1965). По въпроса за изговора и писменото предаване на испанските и португалските имена в български език. Български език, год. XV, кн. 4-5, с. 383-389.

Jakobson, R., Fant, C. G. M., Halle, M. (1963). Preliminaries to Speech Analysis. Cambridge, Massachusetts: The M.I.T. Press (първо издание 1952 г).