Падежната система в семитските езици: произход и развитие

Абстракт

Обща тенденция на развитие на семитските езици е преминаването от флективен към аналитичен строеж - процес, продължил хилядолетия и приемащ разнообразни форми. В съгласие с тази тенденция широко застъпената в прасемитския език именна флексия също постепенно отпада - в живите семитски езици падежи няма, а единственият книжовен език, където те са част от книжовната норма, е арабският. Както формирането на падежната система, така и нейното отмиране са свързани с редица своеобразни явления, разгледани в предлагания материал.

Библиография:

Газов-Гинзберг, А. (1974). Символизм прасемитской флексии. Москва.

Гранде, Б. (1972). Введение в сравлительное изучение семитских языков. Москва.

Бауер, Г. (1966). Язык южноаравийской пысмености. Москва.

Дяконов, И. (1965). Семито-хамитские языки. Москва.

Дяконов, И. (1967). Языки древней передней Азии. Москва.

Крамалков, Charles R. (2001). A Phoenician-Punic Grammar. Brill.

Курилович, J. (1951). Le diptotisme et la construction des noms de nombre en Arabe. Word, VII.

Курилович, J. (1961). L’apophonie en sémitique. Wroclaw – Warszawa – Krakow.

Петровский, Н. С. (1958). Египетский язык. Ленинград.

Рекендорф, H. (1898). Die syntaktischen Verhältnisse des Arabischen. Leiden.

Сегерт, С. (1965). Угаритский язык. Москва.

Тодоров, В. (2003). За вероятната семантична стойност на родовия формант -t в праафроазиатския език и нейното по-нататъшно развитие. В: Арабистика и ислямознание. Т. 2. София.

Тодоров, В. (2007). Словоизменението в древните семитски езици. София.

Тодоров, В. (2008). Праафроазиатският език като език от ергативен тип. Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по класически и нови филологии. София.

Фронзароли, П. (1985). К трактовке эблаитской морфологии. В: Сб. Древняя Эбла (раскопки в Сирии). Москва.