Швейцария през призмата на българската лингвокултурна концептология

Абстракт

Разглеждането на образа на една европейска страна през призмата на лингвокултурната концептология е елемент както на съвременния интензивен емпрунтологичен процес и културологичен трансфер на лингвоепистеми и стереотипни представи, така и обект на изследване от модерната лингводидактология на езици и култури. Концептологичният аспект на трансграничното взаимодействие и трансформирането на редица емпрунтизми в лингвокултурни константи маркира интеркултурните потоци в динамизираното европейско пространство, подложено на разнопосочни влияния. Изследователската методология се основава на кумулативно-историко-етимологичния подход, чиято цел е да се реконструират пътищата за лексикално и понятийно взаимодействие на хелветизмите и швейцарски понятийни единици с българската езикова система.

Библиография:

Агура, Д. (1890). Новейша история от Френската революция до днешно време. София.

Бакалов, Георги. (1939). Речник на чуждите думи. София.

Бакалов, Георги. (1949). Речник на чуждите думи. [4 изд.]. София.

Бардовски, В. (1843). Всеобща география за децата. Белград.

Barthes, Roland. (1964). Elements de semiologie. In: Communications, 4, Recherches semiologiques, pp. 91-135.

Бобчев, C. (1873). Пътуване около света. Цариград.

Богоров, Иван. А. (1869). Френско-български речник. Виена.

Богоров, Иван. А. (1871). Български речник с тълкувания и примери. Виена.

Богоров, Иван. (1871). Българско-френски речник. Виена.

Бояджиев, Живко. (1995). Увод в езикознанието. Пловдив.

Велинов, М. (1919). Речник на чуждите думи в езика ни. Пловдив.

Велков, Д. (1897). Речник на чуждите думи. Шумен.

Веселинов, Димитър, Ангелова, Анна. (2015-2017). Речник на френските думи в българския език. Т. 1-6. София.

Генадиев, X. (1909). Голям френско-български речник. Пловдив.

Георгиев, Владимир. (1973). Система на българския глагол от диахонна гледна точка. Български език, кн. 1-2, с. 34-44.

Груев, Йоаким. (1861). Уроци по землеописание. Пловдив.

Данчов, Н., Данчов, Ив. (1936). Българска енциклопедия. София.

Иванова, Цветана. (2004). Гювечета; Ястия на фурна; Фондю. София.

Икономов, Г. (1856). Кратко землеописание. Букурещ.

Карадимчов, Димитър. (1910). Речник на чужди думи в българския език. Трън.

Касъров, JI. (1899). Енциклопедичен речник. Пловдив.

Кипиловски, Ат. (1836). Краткое начертание на всеобщата история [превод]. Будим.

Коджов, Т. (1879-1882). Речник на чуждите думи. София.

Линде, Гюнтер, Кноблох, Хайнц. (1990). Околосветско пътешествие с нож и вилица. София.

Лъдлъм, Р. (1992). Самоличността на Борн. София.

Лъдлъм, Р. (1993). Пътят към Гандолфо. София.

Лютер, К. (1879). Женевската конференция. Пловдив.

Мавров, Благой. (1959). Френско-български речник. София.

Манчов, В. Д. (1862). Кратка география за малки деца. Вена.

Марков, Нестор. (1894). Пълен френско-български речник.

Марков, Нестор. (1906). Пълен френско-български речник.

Мейл, П. (2009). Френски уроци. София.

Минков, Светослав. (1957). Гост от Запад. София.

Младенов, Стефан. (1932). Речник на чуждите думи. София.

Младенов, Стефан. (1947). Речник на чуждите думи в българския език. София.

Мопасан, Ги дьо. (1929). Разкази. София.

Мопасан, Ги дьо. (1948). Лоената топка. София.

Николаев, А. П. (1893). Речник на чуждите думи. Шумен.

Пантев, А., Гаврилов, Б. (2001). Сир, това е революция. София.

Пенов, Я. (1910). Пълен речник на чуждите думи. София.

Писанов, Г. (1892). Малък френско-български речник. София.

Радованович, Петър. (1855). Общи знания всякому человеку нуждни. Белград.

Райков, Божидар. (1979). Абагар на Филип Станиславов, Рим 1651 [Представен от Божидар Райков]. София.

Райнов, Богомил. (1973). Реквием за една мръсница. София.

Райнов, Богомил. (1977). Тайфуни с нежни имена. София.

Райнов, Богомил. (2000). Ченге втора употреба. София.

Ремарк, Ерих Мария. (1973). Живот назаем. София.

Реферат (2011). Реферат „Същност и особености на естествения език“. София.

Рид, Майн. (1991). Стрелците в Мексико. София.

Романов, М. (1911). Френско-български речник. Велико Търново.

Романски, Стоян. (1933). Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите. София.

Милев, А., Николов, Б., Братков, Й. (1958). Речник на чуждите думи в българския език.  София.

Милев, А., Николов, Б., Братков, Й., Пернишка, Е. (2003). Речник на чуждите думи в българския език. София.

Речник на чуждите думи в българския език (1982). София: БАН.

Сан Антонио. (2007). История на Франция. София.

Сеньобос, Ш. (1946). Откровена история на френската народност. София.

Симънс, Дан. (2002). Лешояди. София.

Сотиров, А., Кортенски, Й. (2003). Петрография на хелветските лигнита от Чукуровския басейн, България. Годишник на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Т. 46, 1, с. 191-196.

Станев, Н. (1903). Причини на Французката революция. София.

Станиславов, Филип. (1651). Абагар. Рим.

Стендал. (1956). Пармският манастир. София.

Суворов, В. (1995). Контролът. София.

Топалов, К. (1989). Нерви. София.

Уест, М. (2004). Майсторски клас. София.

Чаушев, А., Веселинов, Д., Кръстева, Ж. и др. (2002). Френско-български речник. София: Наука и изкуство.

Стефанова, Лидия, Метева, Елена (1981). Френско-български речник-минимум по лингвистична терминология. София.

Фотинов, Константин. (1843). Общое землеописание вкратце за синката земля. Смирна.

Frei, Henri. (1941). Qu’est-ce qu’un Dictionnaire de phrases? In: Cahiers de Ferdinand de Saussure, Tome 1, pp. 43-56.

Футеков, Захари. (1941). Речник на чуждите думи. София.

Фроман. (1902). Фроман или Как влезнало евангелието в Женева. Самоков.

Халов, Д. (1953). Същност на женевските конвенции и техните нарушители - американо-английските империалисти. София.

Хейли, Артър. (1992). Колела. София.

Христов, А. (1903). Македонска Швейцария и нейното състояние под турците. Пловдив.

Цезар, Гай Юлий. (1937). Коментар и превод на Хелветийската война. Пловдив.

Цезар, Гай Юлий. (1939). Хелветийската война. Ямбол.

Шишманов, Иван Д. (1923). III международен конгрес по нравствено възпитание в Женева. София.

Шоу, Ъруин. (1977). Вечер във Византия. София.

Шоу, Ъруин. (1987). Хляб по водите. София.

Юбилеен сборник (2005). Юбилеен сборник „Десет години Централна лаборатория по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“. София.

Юго, Виктор. (1888). Клетниците. Пловдив.

Юго, Виктор. (1977). Човекът звяр. София.

Юго, Виктор. (1987). Клетниците. София.

Юрданов, Ю. (1970). Империя „Нескафе“: Швейцарският хранителен концерн Нестле. София.

Яранов, Ат. (1928). Илюстрован френско-български речник. София.

Източници, от които са ексцерпирани примерите:

Бешев, C., Раев, Илия. (2009). Български върхове в Андите. София.

Вазов, Иван. (1880). Сантиментална разходка по Европа. София.

Вазов, Иван. (1881-1895). Дисонанси. София.

Вазов, Иван. (1885). Шильонският замък.

Вазов, Иван. (1894). Ема. София.

Вазов, Иван. (1896). Нова земя. София.

Вазов, Иван. (1931). Предпролетни сонети. Стихове. София.

Вазов, Иван. (1888). Под игото. Одеса.

Данаилов, Г. (1997). Къща отвъд света. София.

Данаилов, Г. (2002). До колкото си спомням. София.

Дик, Ф. К. (1993). Човекът във високия замък. София.

Дюма, Александър. (1888). Монте Кристо. Пловдив.

Дюма, Александър. (1970). Двадесет години по-късно. София.

Дюма, Александър. (1981). Граф Монте Кристо. София.

Дюма, Александър. (2001). Анж Питу. София.

Дюма, Александър. (2004). Графиня дьо Шарни. София.

Задек, М. (1883). Любопитно предсказание на Мартина Зедека. Самоков.

Йорданов, М., Минчева-Стефанова, Й. (1962). Исторична геология и геология на България. София.

Калчев, Христо. (1996). Нерон вълкът. София.

Льо Каре, Дж. (2000). Вечният градинар. София.

Константинов, Алеко. (1894). До Чикаго и назад. София.

Константинов, Алеко. (1895). Бай Ганьо в Швейцария. София.

Константинов, Алеко. (1895). Какво! Щвейцария ли?. София.

Константинов, Алеко. (1897). Българска Швейцария. София.

Константинова, Елка. (2001). България в Швейцария. - Литературен форум, бр. 1.

Кренец, Дж. (2008). Клада от страсти. София.

Кронин, Арчибалд. (1985). Дървото на Юда. София.

Кънчев, К. (1912). Полицаите в Женева, Париж, Брюксел и Лондон. София.

Периодика:

в. "24 часа“

в. “Время“

в. “Дневник“

в. "Дунав“

в. ”Знаме“

в. “Литературен вестник”

в. ,”Литературен форум“

в. “Македония“

в. “Монитор“

в. “Напредък“

в. “Независимост“

в. “Новини“

в. “Отечество“

в. “Право“

в. “Свобода“

в. “Сега“

в. “Слово“

в. “Стандарт“

в. “Турция“

в. “Цариградски вестни“

сп. „Български книжици“

сп. „Знание“

сп. „Зорница“

сп. „Любословие“

сп. „Пламък“

сп. „Училище“

сп. „Читалище“