Съотносимостта на системите на стихосложение в старогръцки и български език като проблем на превода на старогръцки метрически текстове

Абстракт

Тема на студията е предаването на стихотворен размер при превод на метрически текстове от старогръцки на български език: възможни преводачески подходи и достижимият предел на адекватно предаване на ритъм и метрика. За целта е приложена методологията на компаративното стихознание. Работата налага цялостна систематизация на типовете стихосложение в типологически и генеалогичен план, обзор на диахронното развитие и взаимните влияния и пренос на метрически модели в двата езика, като за сравнение е привлечен материал и от други езици. Анализирано е актуалното състояние на системите на стихосложение в България, разгледани като възможни модели за превод. Въвеждат се понятията изометричен и хетерометричен превод и се анализират техните параметри.

Библиография:

Wehrli, F. (ed.) (1967). Aristoxeni Musici fragmena. Basel-Stuttgart: Schwabe & co Verlag.

Аристотел (1993). За поетическото изкуство, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р.

Атанасов, Вл. (2002). Преводите от антични езици от 1944 до 1995 година. В: Николова, А. (ред). Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 3, Класическа литература. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, с. 55-67.

Балабанов, Ал. (1973). Българският стих. В: Балабанов, Ал. Студии, статии, рецензии, спомени. София: Български писател, с. 131-133.

Бончев, Н. (1871). Читалище, повременно списание, издава се от българското читалище в Цариград. Периодическо списание, 4, с. 61-109.

Гаспаров, М. Л. (1989). Очерк истории европейского стиха. Москва: Наука.

Джуджев, Ст. (1954). Теория на българската народна музика. София.

Джуджев, Ст. (1977). Стих и мелос в българската народна песен. В: Джуджев, Ст. Музикографски есета и студии. София: Музика, с. 23-40.

Джуджев, Ст. (1977/2). Остатъци от предримска музикална култура в балканския фолклор. В: Джуджев, Ст. Музикографски есета и студии. София: Музика, с. 131-145.

Евстатиева, Г. (2011). Арабското стихознание. София: Изток-Запад.

Жирмунский, В. (1975). Теория стиха. Ленинград: Софетский писатель, Ленинградское отделение.

Златанов, Бл. (2002). Интенция и смисъл на стиховия текст. София: Гражданско дружество „Критика“, 2001.

Коларов, Р. (1983). Звук и смисъл. София: Издателство на БАН.

Кунчева, Р. (1988). Стихът като възможност за избор. София: Университетско издателство „Климент Охридски“.

Кунчева, Р. (2000). Метрика. Свободен стих. Сонет. Стихознанието преди и сега. София: ИК Аура.

Левчев, Л. (2003). Поетическото изкуство. София: ИК Труд.

Ломоносов, М. В. (1965). Письмо о правилах российского стихотворства. В: Ломоносов М. В. Избранные произведения / Вст. ст., подг. текста и прим. А. А. Морозова. - Москва / Ленинград: Советский писатель, с. 486-494.

Лосев, А. Ф. (1979). История античной эстетики, том 5. Москва: Искусство.

Петрович, С. (1986). Облик и смисао. Нови сад.

Платон. (1981). Държавата. Прев. Ал. Милев. София: Наука и изкуство.

Платон. (2007). Закони. Прев. Н. Панова. София: Сонм.

Платон. (2015). Държавата. Прев. Г. Гочев. София: Нов български университет.

Попдимитров, Е. (1941). Ботев като поет. София: Нов свят.

Разцветников, А. (1982). Българският хекзаметър.  В: Разцветников, А. Събрани съчинения в четири тома. Т. 3, Стихотворни преводи. Статии за превода. София: Български писател, с. 337-354.

Разцветников, А. (1982/2). Гавра с Шил ера и Бетховена.  В: Разцветников, А. Събрани съчинения в четири тома. Т. 3. Стихотворни преводи. Статии за превода. София: Български писател, с. 321-324.

Томашевский, Б. В. (1996). Стилистика и стихосложение. Москва: Аспект пресс.

Тредиаковский (1735). [онлайн]. Достъпно на: http://trediakovskiy.lit-info.ru/trediakovskiy/kritika/novyj-i-kratkij-sposob-k-slozheniyu-stihov.htm [Посетен: 3 януари 2018].

Филипова, С. (2004). Речник по стихознание. София: Петър Берон.

Фрейденберг, О. М. (1948). К вопросу о произхождении греческой метрики. Учение записки ЛГУ, Серия филологических наук, 13.

Хаджиев, П. (1976). Елементарна теория на музиката. София: Музика.

Шенгели, Г. (1960). Техника стиха. Москва: Государственное издательство художественной литератури.

Якобсон, Р. (2000). Българският петстъпен ямб в съпоставка с руския.  В: Якобсон, Р. Езикът на поезията. София: Захари Стоянов, с. 395-410.

Янакиев, М. (1959). Съществува ли начупен стих. Език и литература, 1, с. 66-67.

Янакиев, М. (1959). Наблюдения над стиха на Христо Смирненски. Език и литература, 3, 1959, с. 194-201.

Янакиев, М. (1960). Българско стихознание. София: Наука и изкуство.

Aristides Quintilianus (1963). Aristides Quintilianus De musica, ed. R. P. Winnington-Ingram, Leipzig: Teubner.

Nicev, A. (1976). Προβλήματα της μετάφρασης του αρχαίου ελληνικού δράματος – Πλάτων, T. 28,  pp. 302-306.

Shurbanov, A. (1985). Anglo-Bulgarian Prosodic Compatibility: the Translator’s View. In: Collins, L. (ed), Anglo-Bulgarian Symposium. London: School of Slavonic and East European Studies, vol. II, pp. 132-147.

West, M. L. (1973). Indo-European Metre. Glotta, 51, pp. 161-87.

West, M. L. (1982). Greek Metre. Oxford.

West, M. L. (2007). Indo-European Poetry and Myth. Oxford: Oxford University Press.

Цитирани поетични произведения:

Alcaeus. Fragm. 96 (Diehl, Fragmenta). In: Lobel, E. and Page, D.L. (eds) (1955). Poetarum Lesbiorum fragmenta. Oxford: Clarendon Press. (repr. 1968, 1st edn. corr.).

Анакреонт. (1906). Пред старостта (фрагм. 50 в превод на Ал. Балабанов). Художник.

Ахматова, А. Смятение. [онлайн]. Достъпно на: http://slova.org.ru/ahmatova/smjatenie/

Ахматова, А. Смущение, прев. Иван Николов. [онлайн]. Достъпно на: https://litemet.bg/publishl8/a_ahmatova/vecherbroenica/broenica/smushtenie.htm

Багряна, Е. Моята песен. [онлайн]. Достъпно на: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=183&WorkID=5403&Level=3

Ботев, Хр. Пристанала. [онлайн]. Достъпно на: http://litclub.bg/library/bg/botev/poezia/pristanala.htm

Ленън, Джон. (1984). Поезия, проза, интервюта. Прев. Г. Рупчев, К. Филипова. София: Народна култура.

Милев, Гео. (1995). Произведения в два тома. Том 1. София: Христо Ботев.

Пушкин, А. С. Зимний вечер. [онлайн]. Достъпно на: http://ilibrary.ni/text/569/p.l/index.html

Софокъл. (1982). Едип в Колон, прев. Ал. Ничев. В: Софокъл. Трагедии. София: Народна култура.

Ходасевич, Вл. Не ямбом ли четмрехстопньш.... [онлайн]. Достъпно на: http://slova.org.ru/hodasevich/ne_yambomlichetyrekhstopnym/

Шекспир, У. (2012). Великите трагедии, прев. Ал. Шурбанов. София: Изток-Запад.

Яворов, П. Есенни мотиви. [онлайн]. Достъпно на: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3312&Level=3

Яворов, П. Калиопа. [онлайн]. Достъпно на: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3303&Level=3

Housmann, E. A. A Shropshire lad, 62. [онлайн]. Достъпно на: https://www.chiark.greenend.org.uk/~martinh/poems/housman.html#ASLx