Мястото на предлога в теорията на античните латински граматици

Абстракт

Използвайки археологически изследователски метод, настоящият текст проучва трактовката на предлога в латинските граматики от III-VII в. и по-специално в граматиката на Присциан (VI в.). Доколкото понятието за предлог през Античността включва в себе си и съвременното понятие за представка, студията засяга въпроси от областта не само на синтаксиса и семантиката, но и на словообразуването. Предложната проблематика е разгледана не сама за себе си, а като следствие от по-общата проблематика на частите на речта. Затова в рамките както на латинската, така и на гръцката антична традиция са проучени основни принципи на александрийското учение за частите на речта като носители на определена функционална семантика и дистрибуция, тъй че настоящото изследване може да служи и като въведение в античната теория на синтаксиса, предопределила развитието на западната средновековна теоретична граматика. Същевременно античният анализ на предлога задава почти всички проблемни полета на днешните проучвания по въпроса.

Библиография:

Baratin, M. (1979). Priscien et la constitution d’une syntaxe latine. Recherches sur le livre XVII des «Institutions Grammaticales». L’Information Grammaticale, (3), pp. 33-37.

Baratin, M. (1994). Sur les notions de sujet et de prédicat dans les textes latins. Archives et documents de la Société d’histoire et d’épistémologie des sciences du langage, Seconde série, (10), pp. 49-79.

Baratin, M. et al. (1999). Dictionnaire de la terminologie linguistique: concordantia, congruitas, consequentia, katallelótes. Histoire, Épistémologie, Langage, 21, (2), pp. 149-156.

Barwick, K. (1964). Flavii Sosipatri Charisii Artis grammaticae libri V. Lipsiae: Teubner.

Bursill-Hall, G. L. (1972). Thomas of Erfurt. Grammatica speculativa. London: Longman.

Garcea, A. (2009). Substance et accidents dans la grammaire de Priscien. In: Baratin, M., Colombat, B., Holtz, L. (éds.). Priscien. Transmission et refondation de la grammaire. De l’Antiquité aux Modernes. Turnhout: Brepols, pp. 125-138.

De Nonno, M. (2009). Ars Prisciani Caesariensis: problemi di tipologia e di composizione. In: Baratin, M., Colombat, B., Holtz, L. (éds.). Priscien. Transmission et refondation de la grammaire. De l’Antiquité aux Modernes. Turnhout: Brepols, pp. 249-278.

Ebbesen, S. (2009). Priscian and the Philosophers. In: Baratin, M., Colombat, B., Holtz, L. (éds.). Priscien. Transmission et refondation de la grammaire. De l’Antiquité aux Modernes. Turnhout: Brepols, pp. 85-108.

Maestre Yenes, M. A. H. (1973). Ars Iuliani Toletani Episcopi: Una gramática latina de la España visigoda. Toledo.

Keil, H. (1961a). Grammatici latini. Vol. 1. Hildesheim: Olms.

Keil, H. (1961б). Grammatici latini. Vol. 2. Hildesheim: Olms.

Keil, H. (1961в). Grammatici latini. Vol. 3. Hildesheim: Olms.

Keil, H. (1961г). Grammatici latini. Vol. 4. Hildesheim: Olms.

Keil, H. (1961д). Grammatici latini. Vol. 5. Hildesheim: Olms.

Keil, H. (1961е). Grammatici latini. Vol. 6. Hildesheim: Olms.

Keil, H. (1961ж). Grammatici latini. Vol. 7. Hildesheim: Olms.

Colombat, B. (1994). Remarques sur le développement de la notion de personne dans l’histoire de la linguistique. Faits de langues, (3), pp. 15-27.

Lallot, J. (1994). Sujet / prédicat chez Apollonius Dyscole. Archives et documents de la Société d’histoire et d’épistémologie des sciences du langage, Seconde série, (10), pp. 35-47.

Lallot, J. (1997а). Apollonius Dyscole. De la construction. Vol. 1. Paris: Vrin.

Lallot, J. (1997б). Apollonius Dyscole. De la construction. Vol. 2. Paris: Vrin.

Lallot, J. (1998). La grammaire de Denys le Thrace. Paris: CNRS.

Lallot, J. (2003). À propos des syncatégorèmes: consignification et signification adjacente dans la tradition logico-grammaticale grecque. Histoire, Épistémologie, Langage, 25, (2), pp. 9-32.

Holtz, L. (1981). Donat et la tradition de l’enseignement grammatical. Étude sur l’Ars Donati et sa diffusion (IVe—IXe siècle) et édition critique. Paris: CNRS.

Reilly, L. (1993). Petrus Helias. Summa super Priscianum. Vol. 2. Toronto: Pontifical Institute of Mediaeval Studies.

Рогалски, П. (2011). Теоретичните науки при Жилбер от Поатие. София: СОФИ-Р.

Рогалски, П. (2016). Structure et catégorisation des séquences prépositionnelles. Le cas de la séquence jusqu’à. Годишник на Софийския университет, Факултет по класически и нови филологии, 109, с. 242-295.

Swiggers, P. Wouters, A. (2009). L’analyse du pronom comme catégorie morpho sémantique. In: Baratin, M., Colombat, B., Holtz, L. (éds.). Priscien. Transmission et refondation de la grammaire. De l’Antiquité aux Modernes. Turnhout: Brepols, pp. 341-364.

Tolkiehn, J. (1913). Dosithei Ars grammatica. Lipsiae: Dieterich.

Flobert, P. (1989). La dérivation nominale chez les grammairiens latins. Latomus, 48, (4), pp. 741-752.

Flobert, P. (2009). Le chapitre de Priscien sur la voix et la diathèse (GL 2 373-404). In: Baratin, M., Colombat, B., Holtz, L. (éds.). Priscien. Transmission et refondation de la grammaire. De l’Antiquité aux Modernes. Turnhout: Brepols, pp. 331-340.