Статус и употреби на един в съвременния български език

Абстракт

В съвременния български език рекатегоризацията на числителното един е достигнала етап, при който паралелно съществуват три омонимични части на речта. В писмения език числителното, неопределителното местоимение и неопределителният член са морфологически неразличими; омонимията не е пълна, поне според тради-ционно установилото се стандартно мислене, което отхвърля възможността един да бъде форма и на числителното. В синтактичен план разграничаването на омонимите се затруднява от това, че в роля на зависими (dependents) и трите заемат еднаква позиция и функционират като детерминативи. Широко използваният заместващ лексикален тест с някой/някакъв невинаги дава категоричен отговор. В немалко случаи се разчита на семантиката, но там има напластяване на значения. На този фон навлизаме в дискусията за съществуването на неопределителен член един. След дълги години на отричане, в по-ново време известен превес сред българистите има становището за съществуване на такъв неопределителен член, но се изказват и определени резерви. Както нерядко се получава при тричленни категории от смесен тип, каквато е категорията определеност/неопределеност, проблемът се появява не при синтетично изразената част на опозициите, а в аналитичната част, доколкото се оспорва граматикализацията на функционалната дума. На базата на стандартен тест (по Крофт 2000) стигаме до заключението, че граматикализацията на един е непълна и неравномерна спрямо определен брой параметри.

 Библиография:

Abbott, B. (1997). Definiteness and existentials. Language, 73, pp. 103-109.

Андрейчин, Л. Д. (1942). Основна българска граматика. София: Хемусъ.

Андрейчин, Л. Д. (1978). Основна българска граматика. София: Наука и изкуство.

Андрейчин, Л., Попов, К., Стоянов, Ст. (1977). Граматика на българския език. София: Наука и изкуство.

Радева, В. (2004). Български тълковен речник. София: Хермес.

Бояджиев, Т. (1970). Значение и употреба на един в рупските говори. Известия на ИБЕ, XIX, с. 743-750.

Бояджиев, Т., Куцаров, И., Пенчев, Й. (1998). Съвременен български език. София: Петър Берон.

Буров, С. (2004). Познанието в езика на българите. В. Търново: Фабер.

Chvany, C. (1983). On ‘Definiteness’ in Bulgarian, English and Russian. In: Flier, M. (ed.), American contributions to the ninth international congress of Slavists, 71, Kiev, September 1983. Vol. I,  Linguistics, Columbus, OH: Slavica, pp. 71-92.

Comrie, B. (1985). Tense. Cambridge: Cambridge University Press.

Croft, W. (2000). Explaining language change. An evolutionary approach. Harlow: Longman.

Petkov, P., Dimova, A., Slivkova-Steinkuhler, D., Dentscheva, E., Igla, B. (2002). Deutsche Grammatik im Vergleich mit der Grammatik der bulgarischen Sprache, P. Petkov (Herausgeber). В. Търново: Faber.

Duskova, L. (1997). Expressing indefiniteness in English. Acta Universitatis Carolinae - Phililogica 5. Prague Studies in English XXII, pp. 33-50.

Fodor, J. D., Sag, I. (1997). Referential and quantificational indefinites. In: Readings in the philosophy of language, pp. 475-521.

Георгиев, С. ([1967] 1978). Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. В: Пашов (съст.) Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство, с. 397-410.

Георгиев, С. (1993). Българска морфология. В. Търново: Абагар.

Герджиков, Г. (1978). За системно обусловените значения на граматическите категории. В: Славистични изследвания, 4, с. 73-78.

Герджиков, Г. (2000). Отношения между членами языковых корреляции. Съпоставително езикознание, XXV,1, с. 56-69.

Герджиков, Г. (2013). Избрани студии и статии по езикознание, съст. К. Алексова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Гилин, Р. (1982). Морфологична класификация на определителния член в българския език. Съпоставително езикознание, VII, 3, с. 16-22.

Givon, T. (1995). Functionalism and grammar. Amsterdam/Philadelphia: Benjamins.

Граматика на съвременния книжовен български език. Т. 2 - Морфология. (1983). София: Изд. на БАН.

Friedman, V. (1982). The questions of a Bulgarian indefinite article. In: Butler, T. (ed.), Bulgaria - Past & Present (pp. 334-340). Columbus, OH: American Association for the Advancement of Slavic Studies.

Guentcheva, Z. (1987). Edin ≪Un≫ et l’indetermination en bulgare. Revue des etudes slaves, LIX, 3, pp. 571-583.

Hawkins, J. (1991). On (in)definite articles: implicatures and (un)grammaticality prediction. Journal of Linguistics, 27, 2, pp. 405-442.

Huddleston, R. (1984). Introduction to the Grammar of English. Cambridge: Cambridge University Press.

Huddleston, R. Pullum, G. K. (2002). The Cambridge grammar of the English language. Cambridge: Cambridge University Press.

Иванчев, Св. (1957/1978). Наблюдения върху употребата на члена в българския език. Български език, VII, 6, с. 499-524.

Jespersen, O. ([1924] 1965). The philosophy of grammar. New York: Norton.

Кабакчиев, К. (1990). Отново за разновидностите на неопределеността в българския език: Концептуална неадекватност, терминологична непоследователност и други проблеми. Съпоставително езикознание, XV, 6, с. 41-49.

Куцаров, И. (2007). Теоретична граматика на българския език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.

Куцаров, И. (2011). Актуална морфология. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.

Лакова, М. (1987). Синтактични позиции на неквантифицираните именни фрази в българското изречение. В: Втори международен конгрес по българистика. Съвременен български език. Доклади, т. 3, София: БАН, с. 420-429. 

Лакова, М. (1995). Конверсия при словоформи в съвременния български книжовен език в съпоставка с руския, полския и българския език. В: Станков, В. (съст.), Проблеми на граматичната система на българския език, т. 1, София: АИ „Проф. М. Дринов“, с. 6-50.

Лакова, М. (2002). Принципът на конструктивизма в граматичната семантика на българското просто изречение. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

McArthur, T. (1981). Longman lexicon of contemporary English. Harlow: Longman.

Biber, D., Johanson, S., Leech, G., Conrad, S., Finegan, E. (1995). Longman grammar of spoken and written English. Harlow: Longman.

Lyons, Ch. (2003). Definiteness. Cambridge: Cambridge University Press.

Lyons, J. (1977). Semantics. Cambridge: Cambridge University Press.

Маслов, Ю. С. (1981). Грамматика болгарского языка. Москва: Высшая школа.

Маслов, Ю. С. (1982). Граматика на българския език. София: Наука и изкуство.

Mayer, G. (1988). Article use in generic .e-sentences in Bulgarian and English. In: Schenker, A. (ed.), American contributions to the tenth international congress of Slavists, Sofia, Sept. 1988. Linguistics. Columbus, OH: Slavica, pp. 243-256.

Ницолова, Р. (1978). За значението на българските неопределителни местоимения. В: Пашов (съст.) Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство, с. 384-396.

Ницолова, Р. (1978). Интензифициращите местоимения в славянските езици. В: Славистични изследвания, (4), с. 181-189.

Ницолова, Р. (1983). Общото и специфичното в българската местоименна система в сравнение с другите славянски езици. В: Първи международен конгрес по българистика, София 23 май - 3 юни 1981. Доклади. Исторически развой на българския език, т. 3, София: БАН, с. 34-40. 

Ницолова, Р. (1986). Българските местоимения. София: Наука и изкуство.

Nicolova, R. (2017). Bulgarian Grammar. Translated by Ch. Stamenov. Berlin: Frank & Timme.

Първев, Х. (1975). Очерк по история на българската граматика. София: Наука и изкуство.

Пашов, П. (съст.). (1978). Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство.

Пашов, П. ([1964]1978). По някои въпроси на числителните имена като части на речта. В: Пашов (съст.) Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство, с. 384-396.

Пашов, П. (1989). Практическа българска граматика. София: Народна просвета.

Пашов, П. (1990). Наблюдения върху българския определителен член в плана на израза. Език и литература, XLV, 5-6, с. 6-22.

Payne, J., Pullum, G., Scholz, B., Berlage, E. (2013). Anaphoric Oneand Its Implications. Language, 89, pp. 794-829.

Pearl, L., Mis, B. (2016). The Role of Indirect Positive Evidence in Syntactic Acquisition: A Look at Anaphoric One. Language, 92, 1, pp. 1-30.

Пенчев, Й. (1984). Строеж на българското изречение. София: Наука и изкуство.

Quirk, R., Greenbaum, S., Leech, G., Svartvik, J. (1985). A Comprehensive grammar of the English language. Harlow: Longman.

Ро Хауге, Х. (1981/1983). За семантиката на неопределителното местоимение някой. В: Първи международен конгрес по българистика, София, 23 май - 3 юни 1981. Доклади. Исторически развой на българския език, т. 2. София: БАН, с. 111-116.

Ро Хауге, Х. (1987). Опит за тълкуване на генеричната употреба на един в българския език. В: Втори международен конгрес по българистика. Съвременен български език. Доклади, т. 3. София: БАН, с. 442-446.

Ra Hauge, K. (1999). A Short grammar of contemporary Bulgarian. Bloomington: Slavica.

Речник на българския език. (1977-). София: Изд. на БАН, т. 4 (1984).

Ревзин, И. И. (1978). Структура языка как моделирующей системы. Москва: Наука.

Рилски, Неофит. (1835). Болгарска грамматiка. Крагуевац.

Robins, R. H. (1966). General linguistics. Bloomington: Indiana University Press.

Шамрай, Т. (1987). Типологична характеристика на категорията определеност/неопределеност (върху материал от български и фински език). Годишник на Софийския университет, ФСФ, Езикознание, т. 80-81, с. 126-177.

Шамрай, Т. (1989). Членувани и нечленувани имена в българския език. София: Народна просвета.

Scatton, E. (1984). A Reference grammar of modern Bulgarian. Columbus, OH: Slavica.

Стаменов, Х. (1984). Някои наблюдения върху употребата на един за изразяване на неопределеност /в сравнение с английски език/. В: Втори колоквиум по български език, 20-24 август 1984. Научни материали, част II, София, с. 63-76. 

Стаменов, Х. (1987). Показателят за неопределеност един и предикативната именна фраза. В: Втори международен конгрес по българистика. Съвременен български език. Доклади, т. 3. София: БАН, с. 430-441.

Стаменов, Х. (2001). Показателят за неопределеност един и предикативната именна фраза. В: Stamenov, Ch. Papers in English contrastive linguistics, с. 71-80.

Станков, В. (1984). За категорията неопределеност на имената в българския език. Български език, XXXIV, с. 195-205.

Станков, В. (1987). За семантичния инвариант на определителния член в българския език. В: Втори международен конгрес по българистика. Съвременен български език. Доклади, т. 3, София: БАН, с. 410-419.

Станков, В. (1995). Семантични особености на на категорията неопределеност на имената в българския език. В: Станков, В. (съст.) Проблеми на граматичната система на българския език, т. 1, София: АИ „Проф. Марин Дринов“, с. 87-150. 

Станков, В. Иванова, М. (1989). За неопределените именни синтагми, изразяващи специфичност/неспецифичност. Български език, XXXIX, № 1, с. 14-27.

Stoevsky, A. (1983). The use of lexical additives in the elicitation of grammatical meanings. In: University of Sofia English Papers, v. II, pp. 238-266). Sofia: Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Faculty of Classical and Modern Philologies.

Stoevsky, A. (2013). Transposition: terminological status and scope. In: Младенова, М., Железарова, Р. (съставители). Славянските езици отблизо. Сборник в чест на 70-годишнината на доц. Янко Бъчваров, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 295-330.

Стоянов, С. (1964/1977). Граматика на българския книжовен език. София: Наука и изкуство.

Стоянов, С. (1987). По въпроса за наличието на неопределителен член в българския език. Език и литература, XLII, № 6, с. 3-10.

Strawson, P. F. (1971). Identifying reference and truth-values. In: Logico-Linguistic papers. London: Methuen, pp. 75-95.

Ward, G., Birner, B. (1997). Response to Abbott. Language, 73, pp. 109-112.

Ward, G., Birner, B. (2006). Information structure and non-canonical syntax. In: Horn, L., Ward, G. (eds.), The handbook of pragmatics, Oxford: Blackwell, pp. 153-74.

Electronic corpora and literary sources

Bulgarian Web (2012). bgTenTen12, TreeTagger v2. [online]. Available at: https://www.sketchengine.eu/bgtenten-bulgarian-corpus/ [Accessed: 11 june 2025].

Corpus of Contemporary American English.[online]. Available at: https://corpus.byu.edu/coca/ [Accessed: 11 june 2025].

English Web (2013). enTenTen13. [online]. Available at: https://www.sketchengine.eu/ententen-english-corpus/ [Accessed: 11 june 2025].

Йовков, Йордан. (1956). Събрани съчинения, т. 3. София: Български писател.

Yovkov, Yordan. (1965). Short stories. Sofia: Foreign Languages Press.