Външна история на българския език

Абстракт

Българският заема особено място в семейството на славянските езици. Той е първият писмен славянски език. В ранния си период старобългарският е общ книжовен мезик на славяните, откъдето и алтернативното му име в чужбина - старославянски. По-кьсна форма на езика, приета в Московското княжество, става богослужебен език на православните славяни и носи името църковнославянски. Деветнайсети век заварва българския език драстично променен. За разлика от останалите славянски езици, именното склонение е изчезнало. В глаголната система, тъкмо обратно, се е развила сложна система от времена и наклонения. Речниковият състав изобилства със заемки и чуждоезикови изрази. Но съзнанието, че България е родина на славянската писменост и книжнина, помага на книжовния език да възвърне славянския си речник. Студията представлява опит да се разгледа развитието на българския език през призмата на историята на българите и България. Първата част обхваща периода до XIVв. Втората част е посветена на взаимодействието между балканските езици и възникването на новобългарския език.

Библиография:

Алисова, Т. Б., Репина, Т. А., Таривердиева, М. А. (1982). Введение в романскую филологию. Москва.

Асенова, И. (1989). Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. София, с. 178.

Бешевлиев, В. (1981). Прабългарски епиграфски паметници. София: Издателство на Отечествения фронт.

Венедиков, И. (1979). Военно и административно устройство на България през IX и X век. София.

Българската възрожденска интелигенция. (1988). София: Д-р Петър Берон.

Гамкрелидзе, Т. В., Иванов, Вяч. Вс. (1984). Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси.

Генчев, И. (1979). Франция в българското духовно възраждане. София: Университетско издателство „Климент Охридски“.

Георгиев, В. (1977). Траките и техният език. БАН.

Гръцки извори за българската история, том II. (1958). БАН.

Дыбо, A.B. (2007). Лингвистические контакты ранних тюрков. Лексический фонд. Пратюркский период. Москва.

Златанов, И., Легурска, П. (2018). Народите: амалгама от езици, гени и обичаи. Българска реч, XXIV, (1), с. 79-85.

Клари, Р. дьо. (2007). Завоюването на Константинопол 1204 година. ИК „Евро-прес“.

Kopah, Д. (2017). Црногорска ,,ресавска школа“, септембар 6. [онлайн]. Достъпно на: http://www.sedmica.me/cmogorska-resavska-skola/ [Посетен на: 11 юни 2025].

Куркина, Л. В. (1992). Диалектная структура праславянского языка по данным южнославянской лексики. Ljubljana.

Кънчовъ, В. (1996). Македония. Етнография и статистика. II фототипно изд. София: АИ „Проф. М. Дринов“.

Легурска, П. (2015). Трудният пъзел на Балканите. Информатика, граматика, лексикография. Сборник доклади и материали от заключителната конференция. София, с. 149-163.

Легурска-Златанова, П. (2018). Ролята на просветните институции за изграждане на национална идентичност. В: Сборник от научна конференция в памет на проф. д.ф.н. Благой Шклифов „Българският език - древен, съвременен, единен“. София: Дио-Мира.

Латински извори за българската история. Т. 3. (1965). София: БАН.

Македонска, Цв. (1968). Към въпроса за изграждането на фразеологичната система на българския книжовен език. В: Славистичен сборник.

Манчев, В. (1982). Спомени. Дописки, писма. Библиотека „Спомени“. София: Издателство на Отечествения Фронт.

Манчев, Кр. (2001). История на балканските народи. Том 1. [онлайн]. Достъпно на: https://chitanka.info/text/5818/32#textstart [Посетен на: 11 юни 2025].

Милетич, Л. (2003). Разорението на тракийските българи през 1913 г. фототипно издание. София: „Български бестселър“.

Митова-Джонова, Д. (1989). Общонародното и регионалното в културно-историческо развитие на Дунавската равнина. София: БАН.

Мудрак, О. А. (2005). Заметки о языкее и культуре дунайских булгар. Аспекты компаративистики, (1), pp. 85-106. [онлайн]. Достъпно на: http://starling. rinet. ru/Text s/bul gar. pdf [Посетен на: 11 юни 2025].

Мутафчиева, В. (1993). Кърджалийско време. София: Издателство на БАН.

Николаев, С. Л. (1984). „Кавказоидные“ элементы палеобалканского субстрата. В: Античная балканистика. Москва.

Николаев, С. Л. (1985). Северокавказские заимствования в хеттском и древнегреческом. В: сб. Древняя Анатолия. М.

Откупщиков, Ю. В. (1986). Фрако-карийские изоглоссы - Балкани в контексте Средиземноморья. Проблемы реконструкции языка и культуры. Москва, с. 171-173.

Откупщиков, Ю. В. (1988). Догреческий субстрат. Ленинград: Издательство ЛГУ.

Панчева, Е. (2006). Статистика на предикативността у Св. Патриарх Евтимий Търновски. Дисертация на тема: Фразата в житията и похвалните слова на Св. Патриарх Евтимий Търновски. СУ.

Петров, Д. (2014). Българското образование - поглед назад и напред. [онлайн]. Достъпно na: https://offnews.bg/analizi/balgarskoto-obrazovanie-pogled-nazad-i-napred-325835.html [Посетен на: 11 юни 2025].

Радев, С. (1994). Ранни спомени. В Галата-сарайския лицей. София. [онлайн]. Достъпно на: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= 101&WorkID=2395&Level=2 [Посетен на: 11 юни 2025].

Радичева, M. (2013). Значение на падежните грамеми в старочешки в съпоставка със среднобългарски език. СУ.

Развитие этнического самосознания славянских народов в эпоху раннего средневековья. (1982). Москва: Наука.

Rannusio, P. (1604). Della guerra di Costantinopoli per la restitutione de gl'imperatori Comneni fatta da sig. venetiani et francesi Taimo 1204. Publication date 1604. Book from the collections of National Central Library of Rome.

Саенко, М. Н. (2015). История далматинского и балкано-романских языков с точки зрения лексикостатистики. Journal of Language Relationship. Вопросы языкового родства, 13, 4.

Салгънджиевъ, Ст. (1906). Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ гръцката пропаганда. Пловдивъ: Печатница „Трудъ“ на П. Беловеждовъ.

Седов, В. В. (2005). Славяне. Историко-археологическое исследование. Москва: Институт Археологии Российской Академии наук, Знак.

Селищев, А. (1931). Славянское население в Албании. Издание Македонского Научного Института. София.

Снегаров, И. (1995). История на Охридската Архиепископия. Том 1. От основаването и до завладяването на Балканския полуостров от турците. Второ издание. София: АИ „Проф. Марин Дринов“. [online]. Достъпно на: http://www.promacedonia.org/is/is_2_8.html [Посетен на: 11 юни 2025].

Сотирович, В. Б. (2014). О етничком идентитету Српскохрватског или Хрватскосрпског езика. — из jужнословенске догаhаjнице: Збирка одабраних чланака. Вилнус: ШтампариJа Литванског едуколошког универзитета, „Едукологиjа“.

Граматика на старобългарския език. (1991). Институт за български език.

Старостин, С. А. (1988). Индоевропейско-северокавказские изоглоссы. В: Древний Восток. Этнокультурные связи. Т. XXX. Москва.

Стойков, Ст. (1963). Основното диалектно деление на български език. В: Славянска филология. Т. III. София.

Стойков, Ст. (2002). Българска диалектология. 4-то фототипно изд. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“.

Тодоров, Г. (2001). Дълбокото възраждане на България - времето и делото на св. Пимен Зографски. Култура, бр. 39 (2200), 9 ноември 2001.

Толстой, Н. И. (1997). Славянская лексика в ареальном аспекте. В: Избранные труды, т. I. Славянская лексикология и семасиология.

Тотоманова, А.-М. (2009). Среднобългарският вокализъм. [онлайн]. Достъпно на: https://emedievalia.uni-sofia.bg/statii-dokladi-presentacii/srednobalgarskiyat-vokalizam [Посетен на: 11 юни 2025].

Тотоманова, А.-М. Някои щрихи към развоя на деепричастията и отглаголните наречия. Достъпно от: https://www.academia.edu/10644744 (Посетен на: 11 юни 2025).

Трифонов, Ю. (1940). Сръбско-българска безюсова редакция в старата книжнина на южните славяни. В: Македонски преглед, XII, 2.

Трубецкой, Н. С. (1927). Общеславянский элемент в русской культуре. В: К проблеме русского самопознания. Париж.

Тяпко, Г. Г. (2006). Хорватское „триязычье“ в начале XXI в. В: Тяпко, Г. Г. Глобализация - этнизация: этнокультурные и этноязыковые процессы. Кн. 2. Ин-т славяноведения РАН. Москва: Наука, с. 153-173.

Фасмер, М. (1964-1973). Этимологический словарь русского языка. Т. I-IV. Москва.

Choniatae, N. (1835). Historia. Bonn.

Цивьян, T. В. (1990). Лингвистические основы балканской модели мира. Москва: Наука.

Щепкин, В. М. (1899). Рассуждение о языке Саввиной книги. С.-Петербург.

Banac, I. (1983). The Confessional „Rule“ and the Dubrovnik Exception: The Origins of the „Serb-Catholic“ Circle in Nineteenth-Century Dalmatia. Slavic Review, 42 (3).

Birnbaum, H. (1970). Four Approaches to Balto-Slavic. In: Donum Balticum.

Bratanie, B. (1951). Uz problem doseljenja juznih Slavena. In: Zbornik radova Folozofskog Fakulteta Sveucilista u Zagrebu, pp. 221-248.

Casritiss, H. (1972). Die Okkupation Thrakiens durch die Perser und der Sturz des athenischen Tyrannen Hippias. Chiron, 2, pp. 1-5.

Gelb, C. Do-Support: Historical Roots and Current Usages. [online]. Available at: https://studylib.net/doc/13082307/do-support---historical-roots-and-current-usages-introduct... [Accessed: 11 June 2025].

Encyclopadia Iranica. Commerce In the Achaemenid period. [online]. Available at: http://www.iranicaonline.org/articles/commerce-ii  [Accessed: 11 June 2025].

Faroqhi, S., McGowan, Br., Pamuk, S. (1997). An Economic and Social History of the Ottoman Empire, Volume 2.

Goedemans, R, Hulst, H. van der. (2013). Weight-Sensitive Stress. In: Dryer, M. S., Haspelmath, M. (eds.) The World Atlas o f Language Structures. Online. Leipzig: Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology. [online]. Available at: http://wals.info/chapter/15 [Accessed: 11 June 2025].

Graebner, M. D. (1975). The role of the Slavs within the Byzantine Empire, 500-1018. New Brunswick, New Jersey.

Hallock, R.T. (1978). Selected Fortification Texts, Cahiers de la Delegation Archeologique Francaise en Iran 8.

Jakobson, R. (1931). Uber die phonologischen Sprachbunde. TCLP, (4), pp. 234-240.

Jirecek, K. (2011). Geschichte der Serben. Gotha.

Kushniarevich, A. et all. (2015). Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data. PLoSONE, 10, (9). e0135820. [online]. Available at: https://doi.org/10.1371/journal.pone.0135820 [Accessed: 11 June 2025].

Lindstedt, J. (2000). Linguistic Balkanization: Contact-induced change by mutual reinforcement. In: Gilbers, D., Nerbonne, J., Schaeken, J. (eds), Languages in Contact Studies in Slavic and General Linguistics, vol. 28. Amsterdam & Atlanta.

Madgearu, A. (2016). Defending the passes in the Haemus mountains. From clausura to kleisoura. Calaraci.

Sala, M. (coord), Birladeanu, M., Iliescu, M., Macarie, L., Nichita, I., Ploae-Hanganu, M., Theban, M, Vintila-Radulescu, I. (1988). Vocabularul reprezentativ al limbilor romanice. Bucuresti: Editura Stiintifica si Enciclopedica.

Merlini, M. (2009). Neo-Eneolithic Literacy in Southeastern Europe: an Inquiry into the Danube, Biblioteca Brukenthal XXXIII.

Miletic, L. (1903). Das Ostbulgarische. Wien: D. Holder.

Murray, J. (1884). The Academy. Alexander and Shephrard, p. 68.

Nutton, V. (2004). Ancient Medicine. London and New York: Routledge.

Pereltsvaig, A. (2011). Uzbek, “the penguin of Turkic languages". [online]. Available at: http://wvvw.languagesoftheworld.info/language-families/uzbek-the-penguin-of-turkic-languages.html [Accessed: 21 December 2016].

Royal Frankish Annals and Nithard‘s Histories. (1972). In: Carolingian Chronicles: (Translated by Bernhard Walter Scholz with Barbara Rogers). The University of Michigan Press.

Schramm, G. (1997). Ein Damm bricht. Die romische Donaugrenze und die Invasionen des 5-7. Jahrhunderts in Lichte der Namen und Worter. R. Oldenbourg Verlag.

Sherratt, A. (1981). Plough and pastoralism: aspects of the secondary products revolution. Pattem o f the Past: The studies in honour o f David Clark. Cambridge: Cambridge University Press.

Turkic etymology. [online]. Available at: http://starling.rinet.ru/ Turkic etymology// *sll / *sil [Accessed: 11 June 2025].

Vasmer, M. (1941). Die Sloven in Griechenland. Berlin: Verlag der Akademie der Wissenschaften.

Zoltan, A. (2013). Славянские диалекты Карпатского бассейна во время прихода венгров (IX в.). Studia Slavica Hung, 58, 1, pp. 209-218.