Промяната на фонемния квантитет като способ за образуване на разширени глаголни основи в семитските езици

Абстракт

В материала се анализира удължаването на определени фонеми като способ за образуване на разширени глаголни основи в семитските езици, което се практикува в рамките на трансфиксалното глаголно словообразуване. Разглежданият способ предоставя една съществена разлика в сравнение с индоевропейското глаголно словообразуване, в добавка към противопоставянето афиксална глаголна деривация (индоевропейски езици) - трансфиксална глаголна деривация (семитски езици). В рамките на предложения анализ се разглеждат и отношенията между интензивните (възвратно-интензивните) и конативните (взаимно-конативните) глаголни основи в исторически план. Направената съпоставка сочи, че първоначално основите от конативен тип са представлявали варианти на основите от интензивен тип при определени глаголни класове - вариативност, която се явява реализация на общия фонетичен принцип за възможността за редуване на дълга съгласна и дълга гласна при определени позиции в семитските езици.

Библиография:

Баранов, Х. К. (1976). Арабско-русский словарь. Москва.

Бауэр, Г. (1966). Язык южноаравийской пысмености. Москва.

Castellino, G. R. (1962). The Akkadian personal pronouns and verbal system in the light of Semitic and Hamitic. Leiden.

Гранде, Б. (1963). Курс арабской грамматики в сравнительно-историческом освещении. Москва.

Дьяконов, И. (1967). Языки древней передней Азии. Москва.

Райт, В. (1859). A grammar of the Arabic language. Cambridge.

Самсаревa, П. (2001). Глаголното словообразуване в арабския книжовен език. София.

Сегерт, С. (1965). Угаритский язык. Москва.

Старинин, В. (1967). Эфиопский язык. Москва.

Тодоров, В. (2007). Словоизменението в древните семитски езици. София.

Церетели, К. Г. (1964). Современный ассирийский язык. Москва.

Щеглов, Ю. К. (1970). Очерк грамматики языка хауса. Москва.

Юшманов, Н. В. (1985). Грамматика литературного арабского языка. Москва.