Правото на собственост като пълно вещно право

Абстракт

Настоящото изследване е посветено на една от най-съществените характе- ристики на правото на собственост – неговата пълнота. Обяснено е какво представлява пълнотата на правото на собственост, като е посочено, че тя е своеобразна количест- вена характеристика, която е в контраст с ограничеността на останалите вещни права. Отбелязано е, че правото на собственост е изразител на притежанието на вещта и е подчертано, че пълнотата му е правно-техническото отражение на това обстоятелство. Проследени са практическите следствия от това, че правото на собственост е пълно вещно право. По-специално е посочено, че като следствие от пълнотата на правото на собственост неговата икономическа стойност (т.е. неговата оценяемост) отговаря на стойността на вещта – колкото струва вещта, толкова струва и правото на собстве- ност. Също така като следствие е очертано, че в пространствено отношение правото на собственост се разпростира върху цялата вещ, за разлика от това, което може да се наблюдава при останалите вещни права. Като съществена последица от анализираното свойство е отбелязан принципът, че по отношение на една вещ може да има само едно право на собственост. Обяснено е защо поради този принцип при възникването на ново право на собственост спрямо една вещ, съществувалото до момента право следва да се прекрати. Като друго следствие от пълнотата на правото на собственост е посочен принципът „никой не може да има ограничено вещно право върху собствената си вещ.“ Разгледано е на какво се дължи този принцип и при какви обстоятелства са допустими 129 * Professor in Civil and Family Law, Faculty of Law, Sofia University „St. Kliment Ohridski“. PhD. Head of Department Civil Law Sciences Chair. изключения от него. Наред с посочените принципи е направен анализ и на две презум- пции, като презумпции, произтичащи от пълнотата на правото на собственост. Първата, че „до доказване на противното, правото на собственост се счита свободно от ограни- чения“ и втората, че „всяко действие, което собственикът предприема спрямо вещта си се счита за действие, произтичащо и основаващо се на правото му на собственост.“ Проследен е генезисът на тези презумпции и са посочени практическите измерения, с които те се свързват.

Библиография:

Апостолов, Иван. Облигационно право. Ч. 1. Общо учение за облигацията. 2. фототип. изд. София: БАН, 1990.

Базанов, Иван. Курс по римско право. Т. 1. София: Университетска печатница, 1940.

Боянов, Георги. Вещно право. 8. осн. прераб. и доп. изд. София: Авалон, 2014.

Боянова, Гергана. Вещните сервитутни права. София: Авалон, 2008.

Буков, Гани и Антон Сакъзов. Гражданско учение и частно право. София: Придворна печатница, 1908.

Василев, Любен. Българско вещно право. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.

Велинов, Любен. Етажна собственост. Правен режим. 2. прераб. изд. София: Фенея, 2003.

Венедиков, Петко. Система на българското вещно право. София: Печ. С. М. Стайков, 1937.

Венедиков, Петко. Система на българското вещно право. 2. изд. София: Печ. Книпеграф, 1939.

Венедиков, Петко. Система на българското вещно право. 3. прераб. изд. София: Университетска печатница, 1947.

Венедиков, Петко. Записки по римско право. София: Сиби, 1994.

Венедиков, Петко. Ново вещно право. София: Сиби, 1995.

Гримм, Давид Д. Лекции по догме римского права. Фототип. изд. по 5 изд. от 1916 г. Москва: Зерцало, 2003.

Джеров, Александър. Вещно право. 8. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2010.

Диков, Любен. Курс по българско гражданско право. Т. 1. Обща част (Лекции, четени през учебната 1935/6 година), без издателски данни. София, [1936].

Жюллио де ла Морандьер, Леон. Гражданское право Франции. Т. 2. Москва: Иностранная лит., 1960.

Zacharia–Crome. Ръководство по гражданско право. Т. 2. Вещно право. София: Печ. Право, 1920.

Иванов, Горан. Гражданско право (вещно и облигационно). Варна: Печ. “Войниковъ”, 1940.

Йосифова, Таня. Кратък курс по вещно, облигационно и семейно право. София: Нова звезда, 2020.

Калайджиев, Ангел. За правото на преминаване през селскостопански земи. – Социалистическо право, 1985, № 11.

Кожухаров, Александър. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Нова редакция и допълнения Петко Попов. София: Юриспрес и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2002.

Колен, Амброаз, Анри Капитан. Елементарен курс по френско гражданско право. Т. 1. Кн. 2. Вещно право. София: Държавна печатница, 1926.

Марков, Методи. Искът за собственост по чл. 108 от ЗС. София: Сиби, 1994.

Марков, Методи. Ипотеката. София: Сиби, 2008.

Минчев, Николай. Международно частно право. 2. прераб. и доп. изд. Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“, 2005.

Орсов, Златимир. Присъединяване, принадлежност, приращение и необособимо надвишаване на правото на строеж. – В: Развитие на правото в глобализиращия се свят. Юбилеен сборник по случай 100-годишнината от рождението на акад. Любен Василев и проф. дюн Живко Сталев и 90-годишнината от рождението на проф. дюн Витали Таджер. София: Фенея, 2013.

Орсов, Златимир. Поземлено право. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022.

Попов, Петко. Социалистическата собственост и правните форми за нейното опазване и защита. София: Наука и изкуство, 1981.

Петров, Владимир и Методи Марков. Вещно право. Помагало. 9. прераб. и доп. изд. София: Сиби, 2017.

Русчев, Иван. Притезателното субективно право. Претенцията, притезанието и правото на иск. – В: Сборник в памет на проф. д-р Живко Сталев. София: Сиела, 2009.

Сарафов, Павел. Още веднъж за правната същност на ипотеката. – В: Правни изследвания в памет на проф. Иван Апостолов. София: Улпиан, 2001.

Симеонов, Христо. Някои теоретични и практически особености на правото на строеж и на договора за учредяване на право на строеж. – В: Сборник с доклади от VІІ Национална конференция на докторантите в областта на правните науки. София: БАН, 2017.

Стефанов, Георги. Основи на гражданското право. В. Търново: Абагар, 2007.

Таджер, Витали. Правото на държавна социалистическа собственост. София: Наука и изкуство, 1975.

Таджер, Витали. Гражданско право на НРБ. Обща част. Д. 1, 2. осн. прераб. и доп. изд. Нова редакция Огнян Герджиков. София: Софи-Р, 2022.

Фаденхехт, Йосиф. Система на българското вещно право. Ч. 1. Увод. Владение. Пловдив: Печ. Хр. Г. Данов, 1902.

Фаденхехт, Йосиф. Българско вещно право. Сервитути. София, без издателски данни, 1919.

Шершеневич, Габриэль Ф. Учебникъ русского гражданского права. Москва: Братья Башмаковы, 1911.

Cosack, Konrad. Lehrbuch des bürgerlichen Rechts auf der Grundlage des Bürgerlichen Gesetzbuchs. Bd. 2. Jena: Fischer, 1904.

Gschnitzer, Franz. Sachenrecht. Wien: Springer Verlag, 1968.

Koziol, Helmut, Rudolf Welser. Grundriss des bürgerlichen Rechts. Bd. 2, Sachenrecht, Familienrecht, Erbrecht. 7. durchgesehene und erg. Aufl. Wien: Manz, 1985.

Müller, Klaus. Sachenrecht. Köln: Heymann, 1990.

Schlossmann, S. Über den Begriff des Eigentums, JherJb, Bd. 45, Jena, 1903.

Schwab, Karl Heinz, Hanns Prutting. Sachenrecht. Ein Studienbuch. München: Beck Verlag, 1996.

Westerman, Harm. BGB – Sachenrecht. 8. völlig neubearb. Aufl., Heidelberg: Müller, 1990.

Wolf, Manfred. Sachenrecht. 22 ergänzte und überarbeitete Auflage, München: Verlag C. H. Beck, 2006.