За разграничението между частното и публичното право при определяне мястото на гражданското право като частноправен отрасъл

Абстракт

В студията се обосновава значението на разграничението между частно и публично право, с оглед определяне мястото на гражданското право в системата на частното право. Последователно се оборват твърденията, че това разделение е изгубило място в съвременността, като се разграничава отражението му върху законодателството, върху обективното право, върху правната доктрина и преподаването на правото. Детайлно се подлагат на критичен анализ различните теории за критерия, върху който се извършва това разграничение, от времето на римското право до днес. Съпоставят се по множество критерии особеностите на публичното и на частното право и се предлага оригинална концепция за тяхното разграничение. Откроява се значението на метода на регулиране. Специално внимание се обръща на променената концепция на законодателя през последното десетилетие относно качеството, в което публичен орган участва в концесионния договор и в договора за обществена поръчка (нарича се public procurement).

Библиография:

Андреев, Михаил. Римско частно право. 4. прераб. и доп. изд. София: Наука и изкуство, 1971. 424 с.

Венедиков, Петко. Записки по римско право. [Учебно помагало за студенти-юристи]. София: Сиби, 1994. 168 с.

Георгиев, Валентин. Публични правоотношения. София: Сиела, 1998. 200 с.

Герджиков, Огнян. Коментар на Търговския закон. Кн. 1. Чл. 1–112. София: Алиена Дочев-55, 1991. IV, 334 с.

Карадимов, Росен. Аудио-визуалното произведение. Конкуренция и баланс на права. София: Сиела 2018. 220 с.

Матеева, Екатерина. Интеграционно частно право. В: Сборник доклади от Научна конференция в памет на доц. д–р Кристиан Таков, проведена от Катедра Гражданскоправни науки на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ на 9 юни 2018 г. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2019.

Новкиришка-Стоянова, Малина. За римския модел на разграничаването на публичното и часнота право. В: Право и граници. [Сборник доклади от науч. конф., проведена от катедра „Теория и история на държавата и правото“ на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ на 15 май 2018 г.]. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 2018, 309–341. (Рез. на англ. ез. с. 309). (Състав.: Д. Вълчев, С. Гройсман).

Новкиришка-Стоянова, Малина. Ius publicum – ius privatum, В: De jure publico. [Студии по Римско публично право]. София: Сиела, 2013, 52–81.

Павлова, Мария. Гражданско право. Обща част. Т. 1. София: Софи-Р, 1995. 352 с.

Павлова, Мария. Гражданско право. Обща част. 2. прераб. и доп. изд. София: Софи-Р, 2002. 680 с.

Рачев, Филип. Обща теория на гражданското право. София: Унив. изд. Стопанство, 1997. 316 с.

Русчев, Иван. Към въпроса за дуализма на частното право. Съвременно право, 2000, No 6, 74-87.

Русчев, Иван. Нормативните актове – източник на частното право. София: Албатрос, 2008. 352 с.

Сивков, Цветан. Измененията на Административнопроцесуалния кодекс от есента на 2018 г. София: Сиби, 2019.

Сивков, Цветан. Споразумението по Административнопроцесуалния кодекс, София: Сиела, 2012. 188 с.

Таджер, Витали. Гражданско право на НРБ. Дял първи. София: Наука и изкуство, 1972. 204 с.

Таджер, Витали. Правото на държавна социалистическа собственост. София: Наука и изкуство, 1975. 504 с.

Торбов, Цеко. Събрани съчинения. Т. 3. Обща теория на правото. София: Юриспрес, 2002. 444 с. (Адапт. на текста: Георги Бойчев).

Фаденхехт, Йосиф. Българско гражданско право. Обща част. Отдел I. Обективно право. София: Арм. воен.-изд. фонд, 1929. XII, 404 с.

Янкулова, Соня, Теодора Николова. Промените в Административнопроцесуалния кодекс 2018. София: Труд и право. 432 с.

Larenz, K. Allgemeiner Teil des deutschen Burgerlichen Recht. 7 Aufl age, 1889, s.2 II.