Принципът на добра администрация в правото на ЕС и АПК
Ключови думи :
принцип на добра администрация, право на разглеждане на делата в разумен срок, право на изслушване, право на участие в производството, право на справедливо и безпристрастно разглеждане на делото, задължение за мотивиране на административните актове, „активен“ и „пасивен“ достъп до информация на страните в производствотоАбстракт
Наред с традиционни за българското административно право принципи като служебно начало, равенство, самостоятелност и безпристрастност, с оглед приемането на Република България в ЕС в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) са прогласени и основни принципи на правото на ЕС. Те, било изцяло, било с някои от компонентите си, са нови за българското административно право. Сред тях е и принципът на добра администрация. Практиката на Съда на ЕС е утвърдила добрата администрация като общ принцип на правото на Съюза, а чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) урежда добрата администрация като комплексно право, чиито компоненти са права и принципи на административното право на ЕС. В АПК принципът на добра администрация не е самостоятелно прогласен, но негови елементи са част от съдържанието на други, уредени в кодекса принципи – на законността, на пропорционалността, на прозрачността, на безпристрастността. Разкриване съдържанието на този принцип и регламентацията му в АПК дава възможност да се установи значимостта на неговите компоненти за определяне на същностните характеристики на принципите, от които те са част, както и дали приложението им е гарантирано чрез уредбата на административнопроцесуалните права и задължения на страните и на решаващия орган в производствата по кодекса.
Библиография:
Александров, Андрей. Основни права на титулярите на лични данни и способи за правната им защита. – Собственост и право, 2016, № 10.
Ван Дайк, П., ван Хууф, Г. Й. Х. Европейската конвенция за правата на човека – теория и практика. София: Фондация Български адвокати за правата на човека, 2000. XXVI, 806 с.
Димитров, Добри. Административен процес. Обща и специална част. По общата и специалната клауза. 7. прераб. и доп. изд., София: Сиела, 2003. 556 с.
Еленков, Александър, Ангелов, Ангел, Дюлгеров, Асен, Дишева, Атанаска, Панов, Лозан, Казанджиева, Мария, Янкулова, Соня, Николова, Теодора, Ковачева, Юлия. Административнопроцесуален кодекс. Систематичен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. София: Труд и право, 2013. 1600 с.
Лазаров, Кино. Изисквания за законосъобразност на административните актове. София: Фенея, 1999. 84 с.
Лазаров, Кино, Костов, Димитър, Хрусанов, Дончо, Къндева, Емилия. Нови моменти в Административния процес според АПК. Тематичен коментар. София: Сиела, 2007. 376 с.
Панайотова, Емилия. Актуални проблеми на защитата на информацията за гражданите. – Съвременно право, 1992, № 2, 27-34.
Пенчев, Константин, Тодоров, Иван, Ангелов, Георги, Йорданов, Богдан. Административнопроцесуален кодекс. Коментар. София: Сиела, 2006. 524 с.
Семов, Атанас. Права на гражданите на Европейския съюз. Т. 2. Правен режим на гражданството на ЕС и свободното движение. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 2013. 420 с.
Сивков, Цветан. Споразумението по Административнопроцесуалния кодекс. София: Сиела, 2012, 188 с.
Стайнов, Петко. Административно правосъдие. София: БАН, 1993. 708 с.
Сталев, Живко. Българско гражданско процесуално право. 7. доп. и прераб. изд. София: Сиела, 2001. 984 с.
Танчев, Евгени. Въведение в конституционното право. София: Сиби, 2003. 480 с.
Council of Europe. Cons. Ass., Twenty-First Ordinary Session (Third Part), Texts Adopted (1970).
Hofmann, Herwig C.H., Rowe, Gerard C. et Turk, Alexander H. Administrative Law and Policy of the European Union. Oxford University Press, 2011.
Tridimas, Takis. The General Principles of EU Law. 2. ed., Oxford University Press, 2006.
Velu, J. The European Convention on Human Rights and the Right to Respect for Private Life, the Home and Communications. – In: Privacy and Human Rights. Third International Colloquy, Brussels, 1970, Manchester, 1973.
