Пътят към утвърждаване на вземането като самостоятелен и прехвърлим обект на граждански правоотношения. Възникване на pactum de non cedendo

Абстракт

Настоящият труд проследява историческото развитие на понятието res след упадъка на Западната римска империя и постепенното ограничаване на съдържанието му само до телесните вещи. Този процес е съпътстван от обособяване на вземанията като самостоятелен обект на граждански правоотношения. Школата на Естественото право признава свободната прехвърлимост на всички блага, а по този начин и на вземанията. Същевременно обаче, представителите ѝ отричат пренасянето на римскоправните забрани за смяна на кредитора на вземане в определени случаи като несъвместими с разбиранията на Новото време. На свой ред, това обстоятелство поставя и въпроса за правната защита на длъжника срещу действията на спекулативно настроен кредитор. Уговорката за непрехвърлимост на вземане се въвежда тъкмо с цел да компенсира в известна степен липсата на римскоправните правила при смяна на кредитора. А това поставя и въпроса относно приложението на общите правила относно клаузите за неотчуждаемост на благата (pactum de non alienando) върху вземанията. Christian Mühlenbruch е първият автор, който предлага нов правен подход, изразяващ се във възможността по силата на уговорка между кредитора и длъжника вземането да бъде привързано към личността на неговия титуляр и така да възникне като непрехвърлимо. Други представители на правната доктрина в Германия и във Франция приемат, че допускането на подобна възможност противоречи на свободата на разпореждане с благата и на търговския оборот. Така, към края на XIX век окончателно се оформят двете основни разбирания по повод действието на клаузата за непрехвърлимост на вземане.

Библиография:

Андреев, Михаил. Римско частно право. София: Софи-Р, 1992.

Базанов, Иван. Курс по римско право. Т. 1. София: Унив. печ., 1940.

Венедиков, Петко. Записки по римско право. София: Петко Венедиков, 1999.

Венедиков, Петко. Система на българското наследствено право. София: Печ. Книпеграф, 1939.

Дюнан, Жан-Филип, Пишона, Паскал. Римско право. Речник на основните термини. 2. прераб. и доп. изд., София: Сиела, 2010.

Планиол, Марсел. Елементарно ръководство по гражданско право. Специални договори. Прев. Т. Наследников, София: Кооперативна печатница Напред, 1919.

Affolter, Friedrich Xaver. Das römische Institutionensystem, sein Wesen und seine Geschichte. Berlin: Puttkammer und Mühlbrecht, 1897.

Brissaud, Jean. A History of French Private Law, translated by Rapelje Howell. Boston: Little, Brown & Co, 1912.

Bucher, Karl. Das Recht der Forderungen. Nach den Grundsätzen des Justinianischen Rechts dargestellt. 2-e Auflage, Leipzig: Verlag von Wilhelm Engelmann, 1830.

Burge, William. Commentaries on Colonial and Foreign Laws Generally and In Their Confl ict with Each Other, and with the Law of England, vol. II. London: Saunders and Benning, 1838.

Dabelow, Christian. Ausführlicher theoretisch-practischer Kommentar über den Code Napoleon. Leipzig: Schwickert’schen Verlag, 1810.

Dernburg, Heinrich. Pandekten. Zweiter Band. Obligationenrecht. Vierte, verbesserte Auflage, Berlin: Verlag von W. Müller, 1894.

Domat, Jean. The Civil Law in its Natural Order, translated from the French by William Strahan, vol. 1, Boston: Charles C.Little and James Brown, 1850.

Fitting, Hermann. Über die sogenannten Turiner Institutionenglosse und den sogenannten Brachylogus. Halle: Verlag der Buchhandlung des Waisenhauses, 1870.

Flossmann, Ursulla. Österreichische Privatrechtsgeschichte. Sechste aktualisierte Auflage. Wien/New York: Springer, 2008.

Gordley, James. Myths of the French Civil Code. – The American Journal of Comparative Law, Vol. 42, № 3, (Summer, 1994).

Gordley, James. The Philosophical Origins of Modern Contract Doctrin. Oxford: Clarendon Press, 1992.

Honsell, Heinrich. Römisches Recht. Heidelberg: Springer, 2015.

Hoop, Gerold. Kodifikationsgeschichtliche Zusammenhänge des Abtretungsverbots. Berlin: Duncker & Humblot, 1992.

Kämper, Lukas. Forderungsbegriff und Zession. Tübingen: Mohr Siebeck, 2019.

Kaser, Max. Rechtsgeschäftliche Verfügungsbeschränkungen im römischen Recht. – In: Römische Rechtsquellen und angewandte Juristenmethode. Wien-Köln-Graz: Hermann Böhlaus, 1986.

Koch, Christian. Die Lehre von dem Übergange der Forderungsrechte durch Universal und Singularsuccession. Breslau: Verlag von Georg Philip Aderholz, 1837.

Koch, Christian. Die Lehre von dem Übergange der Forderungsrechte durch Universal und Singularsuccession. Breslau: Georg Philip Aberholz Verlag, 1837.

Koch, Christian. Lehrbuch des preußischen gemeinen Privatrechts. 2. Band 3. Auflage, Berlin, 1858.

Kötz, Hein. Europäisches Vertragsrecht. Band I. Tübingen: Mohr Siebeck, 1996.

Kupisch, Berthold. Institutionensystem und Pandektensystem: Zur Geschichte des Res Begriffs. – Irish Jurist, new series, vol. 25/27, (1990/1992).

Lodigkeit, Klaus. Die Entwicklung des Abtretungsverbotes von Forderungen bis zum § 354a HGB, Münster: LIT Verlag, 2004.

Mühlenbruch, Christian. Die Lehre von der Cession der Forderungsrechte. Nach den Grundlagen des Römischen Rechts. Zweite Auflage, Greifswald, bei Ernst Mauritius, 1826.

Neschwara, Christian. Die ältesten Quellen zur Kodifikationsgeschichte des österreichischen ABGB. Wien: Böhlau Verlag, 2012.

Pleadings of some Remarkable Cases Before the Supreme Court of Scotland, since the Year 1661. Edinburgh: Printed by George Swinton, 1672.

Pothier’s Treatise on Contracts. Volume I. Contract of Sale. Translated from the French by L.S.Cushing. Boston: Charles C. Little & James Brown, 1838.

Raber, Fritz. Contractual Prohibition of Assignment in Austrian Law. – Notre Dame Law Review, vol. 64, Issue 2 (May 2014).

Regelsberger, Ferdinand. Zwei Beiträge zur Lehre von der Cession. – Archiv für die civilistische Praxis 63. Bd., H. 2, 1880.

Schmid, Albert. Die Grundlehren der Cession nach römischen Recht dargestellt. Band 2, Braunschweig, 1866.

Seuffert, Lothar. Über die Wirkung eines vertragsmäßigen Cessionsverbotes. – In: Archiv für die civilistische Praxis, Heft 51, Bd. 1, 1868.

Sintenis, Carl. Das practische gemeine Civilrecht. Leipzig: B. Tauchnitz Verlag, 1868.

Stegemann, Das pactum de non cedendo. – Archiv für die civilistische Praxis. Band 67, Heft 2 (1884).

van der Sande, Johan. A Treatise upon Restraints upon the Alienation of Things. Capetown; Johannesburg, 1892.

Wiegand, Wolfgang. Die Entwicklung des Sachenrechts im Verhältnis zum Schuldrecht. – In: Archiv für die civilistische Praxis, Band 190, Heft 1/2 , 1990.

Windsheid, Bernhard. Lehrbuch der Pandekten. Zweiter Band, Sechste verbesserte Auflage. Frankfurt: Rütten und König, 1887.

Zimmermann, Reinhard. The Law of Obligations. Roman Foundations of the Civilian Tradition. Cape Town, Wetton, Johannesburg: Juta & Co Ltd, 1990.