Емпатия и личностен профил на специалиста в помагащите професии

Абстракт

В студията се описва същността и някои теоретични аспекти на емпатията. Представят се особеностите и като професионално-личностно качество, необходимо за практическото осъществяване на помагащия процес и особено на социално-педагогическата работа. Специален акцент е отделен на достиженията на хуманистичния подход в консултативната психология и педагогика и особено на центрирания към клиента личностно ориентиран подход на К. Роджърс. На емпирично равнище са изложени резултати от изследване на студенти от помагащи професии, практикуващи и участници в проектни дейности. Съпоставени са резултати от диагностика на личностния профил и равнището на емпатични тенденции на специалиста в помагащите професии.

Референции:

Александрова, Н., Бояджиева, Н., Сапунджиева, К. & Коларова, Ц. (2004). Социониката в социалната сфера, София: УИ „Св. Кл. Охридски“.

Ахрямкина, Т. А. (2003). Формироваине эмпатии студентов в процессе обучения в педагогическом вузе. Диссертация кандидата педагогических наук. Самара.

Бондаренко, А. Ф. (2001). Психологическая помощь: теория и практика]. Москва: Независимая фирма „Класс“.

Бояджиева, Н. (2004). Изследване на личностния профил на социалния работник с методиката на психологическите типове на Д. Кейрси. В: Александрова, Н., Бояджиева, Н., Сапунджиева, К. & Коларова, Ц. Социониката в социалната сфера. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Бояджиева, Н. Емпатията в социално-педагогическото консултиране и съветване В: Бояджиева, H. (Състав.) Педагогическа ентелехия. Artes Liberales. София, Ес Принт, 5-23.

Бьотхер, Х. Р. Емпатия. В: Речник по психология. Превод от 4-то немско издание. София: ДИ „Наука и изкуство“.

Веденова, Л. В. Становление эмпатии будущих учителей в условиях гуманизации учебно-воспитательного процесса. Диссертация кандидата педагогических наук. Волгоград.

Десев, Л. Речник по психология. София Булгарика.

Димитрова, Г. Възпитателни взаимодействия с децата на XXI век. Велико Търново: Ивис.

Ейвъри, Б. Принципи на психотерапията. София: Лаков Прес.

Елисеев, О. П. Самооценка эмпатических способностей. В: Практикум по психологии личности, 222-224. Санкт Петербург.

Енциклопедия по психология. София: Наука и изкуство, 290-291.

Гарднър, Х. Множеството интелигентности. Нови хоризонти в теорията и практиката. София: Издателство „Изток-Запад“.

Георгиева, P., Н. Бавро. “Емпатичната лаборатория” - възможности за професионална рефлексия и себеизследване. Българско списание по психология, 1-4, 750-757.

Голман, Д. Емоционална интелигентност. София: Издателство „Изток-Запад“.

Голман, Д. (2010). Новата социална интелигентност. София: Издателство „Изток-Запад“.

Ичаловская, Е. А. Развитие эмпатических способностей педагогов, работающих с одаренньши детьми. Диссертация кандидата психологических наук. Ростов на Дон.

Илиева, Г, Й. Атанасова, Е. Герасков. Въведение в професионалното консултиране. Методическо ръководство. София: МОН.

Исследование уровня эмпатичнмх тенденций. В: Большая Энциклопедия психологических тестов, 278-289].

Иванов, Ст. Професионално-педагогическо общуване. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.

Жекова Ст. & Пенчева, Ел. Съпреживяването (емпатия и педагогическа практика). София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Карагяурова, Д. Просоциалното поведение като междуличностно отношение. Варна: Стено.

Климов, Е. А. Психология профессиональното самоопределения. Москва: Академия.

Кочюнас, P. Основи психологического консультирования. Москва: Академический проект.

Мерджанова, Я. Личностен профил и интегриране в професионалната сфера. БизнесСекрртар, 2, 3-9.

Михальченко, Г Ф. Формирование эмпатии у старшеклассников ориентировние на педагогическую профессию, Диссертаиця кандидата психологических наук. Гродно

Миславски, Ю. Психотерапевт или пастир (към проблема за теологичната и хуманистична парадигма в подпомагането на личността). Педагогика, 1992, 1.

Мозговая, Н. А. Формирование педагогической установки учителя на емпатию во взаимодействии с учащимися, Диссертация кандидата педагогических наук. Москва.

Нельсон - Джоунс, Р. Теория и практика консультирования. Санкт Петербург: Питер.

Орлов, А. Б. (1993). Феномени эмпатии и конгруентности/А.Б. Орлов, М. А. Хазанова. Вопросы психологии, 6, 68-73.

Пирьов, Г. За психологическата консултаци. Педагогика, 3, 12-18.

Психология. Биографический библиографический словарь/пер. англ. Санкт Петербург: Питер

Психологический словарь (1983). Под ред. В.В. Давидова, А. В. Запорожеца, Б. Ф. Ломова и др. . Москва: Педагогика.

Радев, Н., Будева, С. Социални умения. Велико Търново: Фабер.

Райгородский, Д. Я. (Ред.). Практическая психодиагностика. Методи и тести. Самара, 486-490.

Речник по психология. Превод от 4-то немско издание. София: Наука и изкуство, 132.

 Роджърс, К. Начин да бъдеш. София: Издателство „Изток-Запад“.

Романова, Т. В. Педагогические условия формирования эмпатической культури студентов педагогического вуза. Диссертация кандидата педагогических наук. Магнитогорск.

Саликова, С. В. Педагогические условия развития эмпатии как професстонально значимого качество педагогов дошкольно-образовательних учреждений в процессе повишения квалификации. Диссертаиция кандидата педагогических наук. Москва.

Шулман, Л. Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи]. София: фондация „Невронауки и поведение“.

Силами, Н. (199б). Речник по психология. Плевен: ЕА-Евразия Абагар.

Штейнмец, А. Э. Психологичесикй коучинг к педагогической деятельности. Диссертация доктора психологических наук. Санкт Петербург.

Стоева, Т. Емоцията и когницията в психологическата терапия и консултация]. София: Пропелер.

Стотланд, E. В: Енциклопедия по психология. Под ред. на Р. Корсини. София: Наука и изкуство, 290-291.

Тодорова, Е. Реалната помощ]. София: Албатрос

Уилкс, Ф. Интелигентните емоции: Нова психология на чувствата. София: Кръгозор.

Цветкова, О. M. Эмпатия как профессиональная характеристика в деятельности психолога дошкольного учреждения. Диссертация кандидата психологических наук. Твер.

Чавдарова-Костова, С. Алтруизъм и възпитание. София: Образование.

Юсупов, И. M. Психология Эмпатий. Диссертация доктора психологических наук. Санкт Петербург.

Bottcher, H. R. (1989). Empatiya. In: Rechnik po psihologiya (1989). Prevod ot 4to nemsko izdanie Worterbuch der Psychologie. Herausgegeben von Gunter Klaus. Sofia: DI “Nauka i izkustvo”, 132.

Caruso, D.R. (1999). Multi-factor Emotional Intelligence. Connecticut.

Dunnet, M. D. (1976). (Ed.). Handbook of Industrial and Organizationnal Psychology. Chicago: Rand-McNally.

Dymond, R. (1949). A scale for measurement of empathetic ability. Journal o f Consulting Psychology, 14, 127-133.

Feshbach, S. (1989). Educating for Empathy: Classroom Activities for Social Development Scott, Foresman with N. Feshbach, M. Fauvre and M. Campbel.

Golman, D. (1995). Emotional Inteligence. Bantam Books.

Lipper, J. (1998). The Emotional Quotient Inventory User's manual. Toronto.

Orme, G., Canon, K. (2001). Competency and Emotional Inteligence. Quarterly, Vol.5, London.

Rogers, C. R. (1957). The necessary and sufficient conditions of therapeutic personality change. Journal o f Consulting Psychology, 21, 95-103

Rogers, C. R. (1961). On becoming a person. Boston: Houghton Mifflin.

Rogers, C. R. (1975). Empathic: an appreciated way ofbeing. The Counselling Psychologist, 1975, v.5, n.2, 2-10.

Rogers, C. R. (1980). A Way of Being. Boston: Houghton Mifflin.

Salovey, P., Bracket, M.& Mayer,J. (2004). Emotional Intelligence. New York: Dude Publishing.

Seden, J. (1999). Counseling skills in social work practice. England: Open University Press McGraw-Hill Education.